Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационната жалба на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ гр. С. срещу Решение № 191 от 31.10.2019 г., постановено по адм. дело № 294/2019 г. от Административен съд Шумен.

В жалбата се мотивират съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените по делото разноски.

Ответната страна – Е.Н, чрез пълномощник, в писмен оговор и в открито съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС – Шумен е бездействието на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство по заявление с вх.№ 9400-4252/24.08.2018 г., съдържащо искане на собственика за промяна статута на недвижим имот - имот ХVII–213, кв.40 по плана на с. К., общ. Каспичан, обл. Шумен, представляващ, съгласно нотариален акт № 177 от 08.08.2018 г., т.8, дело № 1423/2018 г., дворно място от 550 кв. м и жилищна сграда, обявена за паметник на културата със статут на декларирана единична архитектурно–строителна недвижима културна ценност. Имотът попада в обхвата на територия с културно–историческо наследство – II-ра групова недвижима културна ценност в с. К., декларирана с писмо № 6768/10.12.1987 г. като групов архитектурно – строителен паметник.

Съдът е приел оспорването за основателно и е осъдил...