Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.А от [населено място] против решение № 3099/09.05.2019 г., постановено по адм. дело № 2295/2019 г. на Административния съд София-град, с което е отхвърлено оспорването му срещу решение № 2153-21-35 от 11.02.2019 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № [ЕГН]/01.07.2018 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 6, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО) – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ София - град чрез юрисконсулт Н.М представя писмени бележки за отхвърляне на същата като неоснователна. Развива подробни съображения за правилност на съдебното решение и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е анализирал вярно установените факти за положен осигурителен стаж от касатора и е формулирал законосъобразен извод, че пенсионният орган правилно е приложил разпоредбата на § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.
По делото е установено, че с разпореждане от 01.07.2018г. на ръководител „ПО” е преизчислена личната пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст на основание §53. ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015г., считано от 01.07.2018г. в размер на 2647,45лв. Съобразно разпоредбата на § 6 от ПЗР от КСО е било определено месечно да му се изплаща сумата от 910,00 лева. С жалба вх.№1012-21-114/29.01.2019г. до директора на ТП на НОИ – София - град жалбоподателя е оспорил разпореждането в частта му, с която е ограничен размера на отпуснатата пенсия. С решение № 2153-21-35 от 11.02.2019г. на директора на ТП на НОИ – София - град жалбата е била оставена без уважение.
Правният спор е детерминиран от това законосъобразно ли е определен по-нисък размер на подлежащата на изплащане пенсия на основание §6, ал.1 от ПЗР на КСО, съгласно който максималният размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31 декември 2018г., без добавките към тях, се определя считано от 1 юли на всяка календарна година в размер 35 на сто, а от 1 юли 2019г. - 40 на сто, от максималния осигурителен доход за същата календарна година, определен със Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване. С цитираната преходна разпоредба законодателят е установил максимален праг на получаваните пенсии, отпуснати до 31 декември 2018г., като единствените изключения са предвидени за изрично посочените в ал.3 и ал.5 от същата лица - президент и вицепрезидент на Р. Б, председател на Народното събрание, министър-председател или съдия в Конституционния съд, както и военноинвалиди при навършване на възрастта по чл. 68 КСО. С оглед на така въведеното общо ограничение на максималния размер на получаваните пенсии, правилно съдът е приел, че размерът на пенсията на жалбоподателя е изчислен и определен в съответствие с максималния осигурителен доход от 2 600 лв. съгласно ЗБДОО за 2018г. ограничавайки размера за изплащане до предвидения в §6 от ПЗР от КСО.
В жалбите до Административния съд София-град и до Върховния административен съд Д.А твърди, че нормата на §6 ПЗР на КСО е противоконституционна, поради което не следва да се прилага при изчисляване на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. По искането за сезиране на Конституционния съд на Р. Б. В административен съд се произнесе с определение. Наред с това, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да отбележи, че Конституционният съд на Р. Б се е произнесъл относно съответствието на аналогични текстове на параграф 6, ал.1 ПЗР на КСО досежно максималния размер на пенсията, с нормите на Конституцията на Р.Б.В от мотивите, изложени в Решение № 21 от 1998 г. по конституционно дело № 18 от 1997 г. Конституционният съд приема, че ограничението по чл. 47в ЗП (сега отм. ) може да бъде свързано с т. нар. “пенсионен минимум”. Законно гарантираният минимум не само не е противоконституционен, но той се препоръчва от конвенции на Международната организация на труда (МОТ). Пример за това са : Конвенция № 35 относно осигуровката инвалидност (индустрия и др.), 1993 г., обнародвана ДВ, бр.44 от 1997 г. (вж. чл.7); Конвенция № 37 относно осигуровката инвалидност (индустрия и др.), 1993 г., обнародвана ДВ, бр.45 от 1997 г. (чл.7); Конвенция № 39 относно осигуровката смърт (индустрия и др.), 1993 г., обнародвана ДВ, бр.45 от 1997 г. (чл.9) и пр. Конвенциите допускат размерът на пенсията да се състои от една определена сума или от процент от заплатата, която се взема под внимание за целите на осигуряването, или от една променлива сума в зависимост от размера на направените вноски. В решението си Конституционният съд развива своите доводи, като изрично изтъква, че установяването на максимални и минимални пенсионни граници, както и тяхната взаимна обусловеност, са продиктувани от действащата у нас система на пенсионното осигуряване. Тя се квалифицира във финансово отношение като “разходно-покривна”. При тази система пенсионен таван е необходим - той служи да гарантира минималните пенсии и да спомага за растежа им. Тези функции показват, че оспорената разпоредба удовлетворява изискванията и на социалната справедливост, изразена в Преамбюла на Конституцията на Р.Б.И съображения са дали основание на Конституционния съд да приеме, че текстът на чл. 47в ЗП (сега отм. ) не е противоконституционен. Наред с това с Определение № 1 от 10.02.2011 г. по конституционно дело № 18/2010 г. Конституционният съд на Р. Б заключава, че искането за противоконституционност на максималния размер на пенсиите вече е било предмет на разглеждане по конституционно дело № 18 от 1997 г., като с Решение № 21 от 1998 г. то е било отхвърлено. Поради това не се е произнесъл повторно по искането за обявяване § 6 от ПЗР на КСО като противоречащ на Конституцията на Р. Б.
Решенията на Конституционния съд са задължителни за всички държавни органи.
Текстът на § 6 от ПЗР на КСО не противоречи и на разпоредбите Европейската конвенция за защита правата на човека. Този извод следва от Решение от 25 октомври 2011 г. по делото „Вълков и други срещу България”, което е постановено по съединени жалби на граждани срещу Р. Б. В жалбите до Съда по правата на човека същите са твърдели, че законовият максимален размер на пенсиите е в нарушение на правата им по чл. 1 от Протокол № 1 и че те, в нарушение на чл. 14 от Конвенцията във връзка с чл. 1 от Протокол № 1, са жертви на дискриминация в две отношения: първо, спрямо тези пенсионери, чиито пенсии са под максималния размер, и второ, спрямо някои високопоставени служители, чиито пенсии са освободени от максимален размер. С цитираното решение Европейският съд по правата на човека е приел, че максималният размер на пенсиите е мярка, която е предвидена от закона и преследва законна цел, поради това текстът на параграф 6 от ПЗР на КСО относно максималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст не противоречи на цитираните текстове от Европейската конвенция за защита правата на човека.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на от 100,00 лева.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3099/09.05.2019 г., постановено по адм. дело № 2295/2019 г. на Административния съд София-град.
ОСЪЖДА Д.А от [населено място] да заплати на ТП на НОИ София – град сумата от 100,00 (сто) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.