Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на и. д. Директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – гр. С., чрез пълномощник - адв.. М, срещу Решение № 94/19.05.2020 г., постановено по адм. дело № 86/2020 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отменена Заповед за налагане на санкция № 21/РД-09-26 от 13.02.2020 г. на и. д. Директор на РЗОК - Смолян, с която е наложена санкция „частично прекратяване на договор № 210445/31.01.2020 г., сключен между НЗОК и „Д-р Д.П – Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина – индивидуална практика“ ЕООД по отношение на д-р. П“.
Доводите в касационната жалба са за постановяване на съдебния акт при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Конкретно се сочи, че санкцията е наложена съобразно именно констатираното нарушение, правното основание е чл.59 ал.11 т. 1 б.“а“ от ЗЗО, като договорът е прекратен частично само по отношение на дейността на лекаря по дентална медицина, който е отчел дентални дейности, които не са извършени. Оспорва се възприетото от правна страна от първоинстанционния съд, а именно че в случаите в които изпълнителят на дентална помощ има сключен договор само за един пакет и не е договорено оказването на извънболнична дентална помощ и от други лекари по дентална медицина по този договор, последният (договорът) може да бъде прекратен само при хипотезата на чл.59 ал.13 вр. ал.11 т.2 от ЗЗО. По тези съображения, доразвити и в депозираната писмена защита, настоява за отмяна на съдебния акт, като незаконосъобразен и отхвърляне на жалбата против издадената заповед, с присъждане на сторените в процеса разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът „Д-р Д.П – Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина – индивидуална практика“ ЕООД, чрез пълномощник - адв.. К, оспорва касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, по съображения изложени в депозирания отговор и писмени бележки, поради което иска оставянето му в сила с присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция, представя списък по чл.80 от ГПК.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за неоснователна.
Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е Заповед за налагане на санкция № 21/РД-09-26 от 13.02.2020 г. на и. д. Директор на РЗОК - Смолян, с която на основание § 6 от ПЗР от Националния рамков договор (НРД) за дентални дейности (ДД) за 2020г. и във вр. с чл. 59 ал. 13 предложение първо от ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) /ЗЗО/ и чл. 152 ал. 1 от НРД за 2018г. за ДД поради отчитане от д-р Д.П на дентални дейности, които не са извършени, на „Д-р Д.П – Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина – индивидуална практика“ ЕООД е наложена санкция частично прекратяване на Договор № № 210445/31.01.2020 г., сключен между НЗОК, чрез РЗОК – Смолян, и „Д-р Д.П – Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина – индивидуална практика“ ЕООД по отношение на д-р. П.
Първоинстанционният съд е осъществил анализ на събрания по делото доказателствен материал, описал е подробно установената фактическа обстановка и въз основа на същата е възприел извод, че актът е издаден от компетентен органа, в кръга на възложените му правомощия, при спазени административно производствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон.
В хода на съдебното производство е прието за установено, че изпълнителят на дентална помощ е отчел с амбулаторен лист № 000149/15.04.2019 г. и с електронен отчет за м. април 2019 г., подписан с електронен подпис и са му били заплатени от бюджета на Касата извършени от д-р. П дентални дейности по отношение на здравноосигуреният пациент Ф.А, без отчетените дейности да са били реално извършени.
Възприемайки за установен фактът на твърдяното нарушение, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че в случая частичното налагане по отношение на д-р Д.П на санкция "частично прекратяване на договора", реално има за последица цялостното прекратяване на договора на лечебното заведение, в случаи като процесния, в които изпълнителят на дентална помощ има сключен договор само за един пакет, като не е договорено оказване на извънболнична дентална помощ и от други лекари по дентална медицина по същия договор (последният факт безспорен между страните в процеса). В една такава ситуация е счетено, че единствената хипотеза, в която би могла да бъде наложена санкцията по чл. 59 ал. 13 предл. първо от ЗЗО е тази по чл. 59 ал. 11 т. 2 от същия закон, а именно в случаите на повторно нарушение, а такова по делото не е установено. Позовал се е на практика на ВАС.
Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
Касационната инстанция не следи служебно за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а въпреки твърденията в касационната жалба за такива, конкретни оплаквания липсват. Правилно е приложен и материалният закон.
Съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2, досежно изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност.
В унисон с преобладаващата практика на ВАС (цитиран в атакувания съдебен акт, която настоящият състав споделя) е изводът, че съгласно приложимата правна уредба, в хипотезите, при които изпълнител на извънболнична помощ има сключен договор за един пакет, като не е договорено изпълнението му и от други лекари по дентална медицина, този договор може да бъде прекратен само в хипотезата на чл. 59, ал. 13, във връзка с ал. 11, т. 2 ЗЗО, т. е. при повторно нарушение, доколкото „частичното“ му прекратяване по отношение на единствения лекар по дентална медицина, осъществяващ дейността, има за последица цялостното му прекратяване.
Липсата на повторност на нарушението (а в конкретиката на казуса такава не се и твърди, а и не е доказана) е пречка прекратяването на договора да се извърши по чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО.
В процесната заповед като правно основание за издаването й е посочена нормата на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО, но реално последиците, които се постигат с нея е санкция, наложена на основание чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО, без да е изпълнен фактическия състав в неговата цялост на посочената хипотеза на закона, което обуславя материалната й незаконосъобразност.
В същия смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в: Решение № 10056 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2637/2020 г., VI о., Решение № 4709 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7766/2019 г., VI о., Решение № 3689 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13492/2019 г., VI о. Решение № 7305 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1080/2020 г., VI о., Решение № 15195 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8925/2019 г., VI о., Решение № 15223 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3804/2019 г., VI о., Решение № 7131 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9626/2018 г., VI о., др.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, при своевременно заявена претенция, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените разноски за касационната инстанция, които се установиха в размер на 500 лева, уговорен и изплатен адвокатски хонорар /така представения Договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 от ГПК/.
На основание § 1 т.6 от ДР на АПК тези разноски, следва да бъдат репарирани от НЗОК, в качеството на юридическо лице /чл.6 ал.1 от ЗЗО/, в чиято структура са органите на РЗОК. По правилото на чл.6 ал.2 от ЗЗО и чл.39 ал.1 от Правилник за устройството и дейността на НЗОК, РЗОК съставляват организационни структури на НЗОК, но не са юридически лица.
По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94/19.05.2020 г., постановено по адм. дело № 86/2020 г. по описа на Административен съд – Смолян.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса, гр. С., да заплати на „Д-р Д.П – Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина – индивидуална практика“ ЕООД, ЕИК 203165831, гр. С., ул.“ „С. Ш“ № 35 Б, сумата от 500 (петстотин) лева, разноски по делото.
Решението е окончателно.