Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Б. Б“ ЕООД ЕИК 130007884 със седалище гр. С. срещу Решение № 5675 от 03.10.2019 г. по адм. дело № 6362/2019 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 336/16.04.2019 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на „Б. Б“ ЕООД е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика.
Касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че дружеството е осъществило нелоялна търговска практика, тъй като начинът за обявяване на цената на процесните стоки за 100 грама и 1 килограм не променя съществено икономическото поведение на средния потребител. Твърди, че при проверката не се констатира нечетливост на етикета, а единствено разлика в шрифта. Предвид липсата на фактически установявания във връзка с констатацията за „значително по-голям шрифт“, заповедта се явява немотивирана и следователно издадена в нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК. Счита, че с поведението си не е осъществил фактическия състав на заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП, поради което обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна Заповед № 336/16.04.2019 г. на председателя на КЗП. Претендира разноски.
Ответникът – председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното решение, съдът е установил, че след извършена проверка на 06.12.2018 г. от служителите на КЗП в магазин „Билла“, находящ се в гр. С., бул. „Ситняково“ е установено, че в търговския обект се предлага за продажба прясна риба, изложена във витрина, като са изписани на етикета с различен шрифт цените за 100 грама и 1 килограм. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол № К-2684407/06.12.2018 г., въз основа на който е издадена процесната Заповед № 336 от 16.04.2019 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е забранено на дружеството да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно:
Представяне на информация за продажните цени на предлаганата в търговския обект прясна риба в насипно състояние, чрез етикети с обявена фактически точна цена за 1 килограм и цена за 100 грама, с шрифт на цената за 100 грама значително по-голям от този на цената за 1 килограм, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 2 (когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна), вр. 68д, ал. 2, т. 4, предл. 1 (цена), вр. чл. 68г, ал. 4 и чл. 68в от ЗЗП (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) (ЗЗП).
След като е установил фактическата обстановка по делото, административният съд е формирал извод за законосъобразност на оспорената заповед. Приел е, че е осъществено предлагане на стоки, като чрез цялостното им представяне е възможно заблуждение на средния потребител. Представянето на цената за сто грама продукт с увеличен и удебелен шрифт привлича вниманието на потребителя при оглеждане на стоките. По този начин средният потребител остава с впечатление, че цената на стоката е тази, която е обозначена с едър и удебелен шрифт. Така направеното представяне на стоките в процесния случай би могло да мотивира средния потребител да вземе решение, което не би взел, ако ниската цена за 100 грама продукт е била ясно обозначена.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.
Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такива. Съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗПП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. Съгласно чл. 68д, ал. 1, предл. 2 ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.
В случая е безспорно, че „Б. Б“ ЕООД предоставя точна информация за цената на предлаганите стоки - посочена е цена както за 100 грама, така и за 1 килограм. Спорен е въпросът дали така предоставената информация за цената, при отчитане на цялостното й представяне, е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, съответно да го мотивира да вземе търговско решение да закупи стоката.
Видно от приложените по първоинстанционното дело етикети цените на процесните стоки в супермаркет „Билла“ са посочени за 100 грама и за 1 кг. Не е налице разминаване в посочените цени, а разлика в големината на шрифта при изписване на цената за грам и килограм. Цените за 100 грама продукт са посочени за стоките, които позволяват продажба на грамаж за улеснение на потребителите и с оглед на самия факт на предлагането им на грамаж. Цялостното представяне на информацията за предлаганите продукти не дава основание да се приеме, че средният, сравнително наблюдателен и добре информиран потребител, би могъл да се заблуди. Цените, посочени с увеличен шрифт, са нереални за продажба на килограм и не може да се приеме, че средният потребител, който е наясно с икономическата обстановка и с обичайните цени на тези хранителни продукти, би могъл да се заблуди, че ще си купи лаврак за 1,30 лв./кг или сьомга за 2,39 лв./кг.
По изложените съображения съдът неправилно е приел, че потребителите биха могли да бъдат мотивирани към икономическо поведение, което не биха имали при други обстоятелства. Не са налице визираните в чл. 68д, ал. 1, предл. второ, вр. ал. 2, т. 4, вр. чл. 68г, ал. 4 ЗЗП елементи от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика като вид нелоялна търговска практика.
Като е обосновал извод за законосъобразност на административния акт и е отхвърлил жалбата на „Б. Б“ ЕООД, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена Заповед № 336/16.04.2019 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите.
С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 370 лв. за платена държавна такса за касационното производство.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5675 от 03.10.2019 г. по адм. дело № 6362/2019 г. на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед № 336/16.04.2019 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите с адрес гр. С., пл. „П.Р.С“ № 4а да заплати в полза на „Б. Б“ ЕООД ЕИК 130007884 със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „България“ № 55 разноски в размер на 370 (триста и седемдесет) лева за касационната инстанция. Решението е окончателно.