Образувано е по касационни жалби на Министъра на земеделието, храните и горите, представен от юрисконсулт Ц.Т и на М.Т, представен от адв. Е.Й, срещу решение № 8682/02.07.2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 6412/2018 г., с което е отменена заповед № РД 46-139 от 28 февруари 2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта ѝ, оставяща извън одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2017 г. части от БЗС 62579-780-1-1 и БЗС 62579-4-1-5, находящи се в землището на село Рибарица, община Т. и е разпоредено връщане на преписката на административния орган в тази й част за ново произнасяне при спазване на дадените от съда в мотивите указания, а в останалата ѝ част жалбата на М.Т срещу заповедта на министъра е отхвърлена.

Първият касатор обжалва първоинстанционното решение изцяло. Доводите му са за неправилност на решението м отменителната му част заради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди опущения на съда при преценка на писмените доказателствени средства. Заявява убеждение, че съставените от длъжностни лица от МЗХГ официални свидетелстващи документи са с по-голяма доказателствена стойност от заключението на СТЕ, което е ползвало като информационен източник сателитни изображения от Гугъл земя.

Жалбата на втория касатор е срещу частта от решението, с която е отхвърлено оспорването му против заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Той заявява основания за неправилност на съдебния акт от трите категории по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди противоречащ на процесуалния закон отказ на съда да допусне гласни и писмени доказателствени средства, както и за грешки в познавателната дейност при оценката на заключението на СТЕ. Настоява, че при решаването на спора съдът не е заявил как е отнесъл към обхванатите от спора имоти кретириите за допустимост на подпомагането по Наредба № 2/17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ отм. ,

Касаторите искат отмяна на цялото, съответно на обжалваната част от първоинстанционното решение и ползващо ги решаване на спора по същество. Претендират деловодни разноски.

Като ответници по касация всеки от касаторите отрича основателността на насрещната касационна жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбите.

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалба на М.Т против заповед № РД 46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. са останали площ от 13.06 ха, попадаща в парцел № 62579-4-1-5; площ от 6.10 ха, попадаща в парцел № 62579-89-1-2; площ от 4.19 ха, попадаща в парцел № 62579-780-1-1; площ от 3.29 ха, попадаща в парцел № 62579-88-1-2; площ от 3.14 ха, попадаща в парцел № 62579-38-1-1; площ от 0.33 ха, попадаща в парцел № 62579-4-2-1 - всичките разположени в село Рибарица, община Т.. С първоинстанционното решение е отменена заповедта на министъра в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой са останали части от БЗС 62579-780-1-1 и БЗС 62579-4-1-5, като в частта за тези имоти преписката е върната на администрацията за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. В останалата част жалбата на Тодоров е отхвърлена.

По установяванията на първостепенния съд съществуват допустими площи за подпомагане само за частите от парцели, за които е разпоредил отмяна на заповедта на министъра. Констатациите му се основават на заключението на допуснатата СТЕ.

Според решаващите изводи от първоинстанционното решение административният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При действието на чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП МЗХ създавало в Система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ специализиран слой „Площи допустими за подпомагане“, включващ допустимите площи за подпомагане във всеки физически блок въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40 от ЗПЗП - Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. По законовата делегация от чл. 30, ал. 6 ЗПЗП министърът приел Наредба № 105/2006 за определяне на условията за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите. Съдът е определил като противоречащ на материалния закон административният акт в частта му за оставяне извън одобрения окончателен специализиран слой на имотите, за които експертът по СТЕ е възприел наличието на допустими за подпомагане площи.

Не съществува правото на касационно оспорване на министъра на земеделието, храните и горите против първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на М.Т против заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите. В тази част решението не е неблагоприятно за него, съответно липсва правен интерес от оспорването му /арг. чл. 210, ал. 1 АПК/. В тази ѝ част касационната жалба на министъра следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно съдебно производство – прекратено. Първоинстанционното решение е правилно.

По жалбата на министъра на земеделието, горите и храните /в допустимата ѝ част/:

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на администрацията е да установи с убедителността на пълното доказване фактическите основания за издаване на акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Информационните източници за дължимото ежегодно обновяване на цифровите географски и атрибутивни данни за референтните парцели – физически блокове от слоя „Площи допустими за подпомагане“ са изчерпателно изброените в чл. 15, ал. 2 от Наредба № 105/2006г. В случая информационният източник е по чл. 15, ал. 2, т. 2 от Наредбата - отразяване на резултати и констатации от специализирани теренни проверки на референтни парцели по чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП. С арг. от чл. 15, ал. 8 от Наредба № 105 и чл. 179, ал. 1 ГПК издадените от длъжностните лица от МЗХ /сега МЗХГ/ контролни доклади /протоколи/ са официални свидетелстващи документи за служебно ползване, които служат за обновяване на СИЗП. Ползваният от вещото лице Р.К при изготвянето на заключението по адм. д. № 6412/2018 г. по описа на ВАС информационен източник – ортофото карта от Google Earth не е измежду тези по чл. 15, ал. 2 от Наредба № 105. Това го дисквалифицира от източниците на данни за референтните парцели, но не засяга убеждаващото въздействие на заключението на СТЕ като средство за насрещно доказване, с което жалбоподателят разколебава доказателствената стойност на контролните доклади. Всъщност първостепенният съд е съобразил произходът на използваните от експерта данни и доколкото естеството на отнесения пред администрацията въпрос не позволява разрешаването му по същество с крайния съдебен акт – е разпоредил изпращане на преписката на компетентния орган по реда на чл. 173, ал. 2 АПК с указания по тълкуването и прилагането на закона.

Съставените при теренните проверки снимки не са от категорията на тези по чл. 15, ал. 2, т. 1 от Наредба № 105 и по изявлението на експерта Костов при изслушването му в о. с.з. на 29.10.2019 г. от тях не може да се определи площта на заснетия обект. По жалбата на М.Т.

Заради ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК исканите от този касатор в първоинстанционното производство гласни доказателствени средства са били недопустими. Както се посочи по-горе контролните доклади по чл. 15, ал. 8 от Наредба № 105 са официални свидетелстващи документи и опровергаването на съдържанието им не може да се осъществява със свидетелски показания. Затова и първостепенният съд е допуснал СТЕ, чието заключение опровергава съдържанието на докладите за парцелите, в обхвата на които е разпоредена отмяната на заповедта за одобряване на специализирания слой.

За удостоверителната компетентност на съставителите на контролните доклади е достатъчна принадлежността им към структурата на МЗХ /сега МЗХТ/, което не е било спорно. Извън предмета на доказване, тъй като не е свързан със спазването на административнопроизводствени правила, а с наличието на вътрешнослужебни отношения, е възлагането на проверката, поради което заповедта за извършване на теренни проверки не е необходимо доказателство и пропускът за събирането ѝ не е в противоречие със съдопроизводствените правила /чл. 153 ГПК/.

Участието на земеделските стопани, заявили площ за подпомагане в референтни парцели – физически блокове, по време на провеждане на теренна проверка е правна възможност /чл. 15, ал. 7, изр. 1 Наредба № 105/. Отсъствието им не е пречка за провеждане на проверката /чл. 15, ал. 7, изр. 2 от Наредбата/ и тяхното изявление не е част от съдържанието на контролния доклад по чл. 15, ал. 8 от Наредбата. Способите за уведомяване за предстоящи теренни проверки са изброени неизчерпателно в чл. 15, ал. 5 от Наредбата /вж. ал. 6/. Липсата или ненадлежното уведомяване не са с характер на съществено нарушение на административнопроизводствените правила предвид обсъдения начин на съставяне и съдържанието на контролните доклади. Не е било необходимо събирането на доказателства за уведомяването и процесуалното бездействие на съда не е укоримо.

Извършената от съда оценка на заключението на СТЕ е съобразено с правилото на чл. 202 ГПК. К. Т предлага избирателно обсъждане на доказателствените средства. Снимките към докладите не са от категорията на тези по чл. 15, ал. 2, т. 1 от Наредба № 105 и не по разчитане от тях са определени допустимите за подпомагане площи.

Преценката за броя на вещите лица за повторната експертиза, когато е оспорена първоначалната, е на съда /вж. чл. 200, ал. 3, изр. 1, in fine ГПК/. Допускането на тройна, вместо на еднолична съдебно-техническа експертиза в о. с.з. на 29.10.2019 г. не представлява отказ да се допусне искано от страната доказателствено средство, а точно обратното.

Извършването на теренни проверки в края на календарната година и дори след определен от МЗГХ краен срок не засяга достоверността на констатациите от протоколите за проверките, тъй като условията за подпомагане трябва да съществуват през цялата календарна година /чл. 32, ал. 4 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013/. А и по изявлението от изслушването на в. л. Костов дори при снежна покривка може да се извърши теренна проверка.

Критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане са отнесени към заявените за подпомагане парцели при извършването на теренните проверки и резултатите от тази познавателна дейност са отразени в контролните доклади. Правилността на познавателната дейност и достоверността на докладите са проверени от съда с източник на специални знания.

Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение.

При този изход на делото разноските остават за страните така, както са направени.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първа колегия РЕШИ:

О. Б. Р. касационната жалба на министъра на земеделието, храните и горите срещу частта от решение № 8682/02.07.2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 6412/2018 г., с която е отхвърлена жалбата на М.Т против заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите и прекратява производството по административно дело № 9497 по описа на Върховния административен съд за 2020 г. в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8682/02.07.2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 6412/2018 г.

Решението не може да се обжалва.