Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.Я, лично и като законен представител на малолетната А. И., [гражданство], чрез пълномощника адв.. В, срещу Решение № 592 от 03.02.2020 г., постановено по адм. дело № 12 958/2019 г. на Административен съд София-град.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт на основанията, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново за отмяна на административния акт.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на РПЦ, гр. С., чрез юрк.. Ч, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на АССГ да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на С.Я, лично и като законен представител на малолетната А. И., [гражданство], срещу отказ за настаняване в помещение на център на Държавната агенция за бежанците, обективиран в Писмо рег. № УП 5222/04.11.2019г., издаден от Началника на отдел "ПМЗ - кв. Овча купел", РПЦ гр. С.. За да мотивира този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазена форма и административнопроизводствени правила. По съществото на спора съдът е развил съображения, че искането за настаняване в помещение на ДАБ, не представлява такова за оказване на финансова помощ, не се касае за непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, както и че производството за предоставяне на международна закрила вече е приключило с влязло в сила решение на административния орган за предоставяне на международна закрила, поради което са неприложими разпоредбите съответно на чл.32, ал.3, чл.33 и чл.29, ал.4 от ЗУБ, всяка от които е сочена от жалбоподателката като отделно основание за исканото настаняване. Воден от изложеното, съдът е отхвърлил жалбата на С.Я, лично и като законен представител на малолетната А. И., срещу атакувания отказ.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Същото е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

Според касатора, съдът не се е произнесъл по всички оплаквания в жалбата, с която е бил сезиран, като не е изследвал въпроса за компетентността на издателя на акта. Настоящият състав констатира, че действително в съдебното решение не са изложени мотиви досежно приетото наличие на компетентност на издателя на акта - Началник на отдел "ПМЗ - кв. Овча купел", РПЦ гр. С.. Нещо повече, с определение по хода на делото от 07.01.2020г. като ответник е конституиран Директора на РПЦ гр. С., същият е и призован за о. с.з. на 29.01.20г. Ход по съществото на спора е даден при участието на горепосоченото лице като ответник, но в съдебното решение е посочено, че ответник по делото е Началникът на отдел "ПМЗ - кв. Овча купел", РПЦ - гр. С..

Горепосоченото съставлява съществено нарушение на съдопроизведствените правила, тъй като е налице недопустимо разминаване досежно кръга на призованите лица и тези, по отношение на които съдебният акт има обвързваща сила. В нарушение на процесуалните правила съдът не е дал и отговор на въпроса компетентен ли е Началникът на отдел "ПМЗ - кв. Овча купел", РПЦ гр. С., да издаде обжалвания отказ и ако да - по силата на нормативно предписание, акт за делегиране на права, упълномощаване и т. н.

Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

Според чл.171, ал.4 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства.

Съгласно чл.172а, ал.2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда.

Съдът не е изпълнил в цялост задълженията си по чл. 171, ал.4 АПК и чл.172, ал.2 АПК - не е указал на ответника, че за определени обстоятелства, които са от значение за делото не сочи доказателства, не е обсъдил и отговорил на всички възражения и твърдения на жалбоподателя, които имат значение за правилното решаване на делото. Допуснатите от съда нарушения са съществени и налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане съдът следва да постанови определение по чл.171, ал.4 АПК, като конституира като ответник издателя на акта и укаже на ответника да представи доказателства за компетентността на издателя на акта, като в решението си даде отговор на въпроса налице ли е валидно издаден акт.

По исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на осн. чл. 226, ал.3 АПК.

Така мотивиран и на основание чл.222,ал.2,т.1 във вр. с чл. 221, ал. 2, АПК, настоящият състав на четвърто отделение на Върховен административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 592 от 03.02.2020 г., постановено по адм. дело № 12 958/2019 г. на Административен съд София-град и

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град съобразно дадените в настоящото решение указания. Решението е окончателно.