Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Сливен (ТП на НОИ - Сливен) срещу решение № 277/08.01.2020 г., постановено по адм. дело № 358/2019г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отменено решение № 1012-19-71#1/26.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Сливен и потвърденото с него разпореждане № 2113-19-143#17 от 18.06.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Сливен. Преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ – Сливен, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-19143/18.02.2019 г. по описа на ТП на НОИ – Сливен, подадено от Д.Д, при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуване и прилагане на закона. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу издадените административни актове (решение и разпореждане). Претендира се присъждане на съдебни разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Д.Д, чрез процесуален представител адв. П.Н, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Претендира се присъждане на съдебни разноски – възнаграждение за един адвокат.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на...