О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3485

гр. София, 02.07.2025година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М. ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. ч. гр. д.№ 1761 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. С. Н. чрез адв. Л. срещу определение № 632 от 06.03.2025г. по ч. гр. д. № 3326/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 24121 от 08.10.2024г. по гр. д.№ 11317/2022г. на Софийски градски съд в частта за връщане исковата молба на жалбоподателката против „Ю. Б. АД за установяване собствеността върху 3/4 ид. ч. от ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 137 кв. м. от триетажната жилищна сграда с гаражи и тавански жилищен етаж с адрес: [населено място], район „В.“, [улица], който втори жилищен етаж представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място].

В частната жалба се поддържа, че съдът не е оценил всички доказателства в съвкупност, а е взел предвид само решението по гр. д. № 4824/2021г. на Софийски градски съд, без да съобрази, че с обезпечителна заповед от 04.03.2021г. по гр. д. № 12241/2020г. на СГС е спряно изпълнението по изпълнителното дело № 20208380404703 на ЧСИ М. Б., включително по отношение на 1/2 ид. ч. от процесния втори етаж от сградата, както и че производството по делото, по което е допуснато обезпечението, е спряно до приключване на настоящето. С оглед на това се твърди, че изпълнението по изпълнителното дело не е приключено, а е спряно.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК като са формулирани три въпроса: 1/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички доказателства в тяхната съвкупност; 2/ висящо ли е изпълнително производство, по което след проведена публична продан е издадено постановление за възлагане, същото е обжалвано, жалбата не е уважена от съда, но преди това е издадена обезпечителна заповед по иск за собственост на трето лице, с която е спряно производството по изпълнителното дело до разрешаване на спора за собственост; 3/ налице ли е правен интерес от предявяване на положителен иск за собственост срещу длъжници по изпълнително дело, по което е изнесен на публична продан недвижим имот на ищеца, ако между длъжниците и ищеца е постановено влязло в сила решение по допускане на съдебна делба на същите имоти. Спрямо тези въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По втория въпрос се сочи евентуално и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се и очевидна неправилност на акта.

Ответникът по частната жалба „Ю. Б. АД намира обжалваното определение за правилно и моли да не се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Предявен е от Е. С. Н. против „Ю. Б. АД установителен иск за собственост на 3/4 идеални части от три самостоятелни обекта в сграда, находяща се в [населено място], [улица] - партер, първи и втори жилищни етажи. Върху тези обекти е насочено принудително изпълнение въз основа на учредена в полза на банката договорна ипотека за обезпечаване на вземане на банката към В. С. Н. и М. Г. Ф., като е насрочена публична продан. Ищцата твърди, че между нея и длъжниците В. С. Н. и М. Г. Ф. е постановено влязло в сила решение по допускане на делба на тези имоти, като делбата е допусната при равни квоти между нея и В. Н., а по отношение на М. Ф. искът за делба е отхвърлен. Предвид това решение ищцата счита, че не може да води против тези лица иск по чл.440 ГПК, защото с иска за делба е разрешен спора относно притежанието на правото на собственост помежду им. Правото си на собственост в посочения обем 3/4 ид. ч. ищцата основава на саморъчно завещание от майка си М. Н., починала 2007г., за което завещание тя разбрала в края на 2021г.

Ответникът е оспорил иск като недопустим и неоснователен. Счита, че ищцата като трето лице, което оспорва правото на собственост на длъжниците по изпълнителното дело, следва да предяви иска си против взискателя и длъжниците, които лица са задължителни необходими другари. Изтъква, че възбрана върху процесните имоти е вписана през 2013г. преди завеждане на иска за делба върху същите, както и че публичната продан на имотите вече е приключила с влязло в сила постановление за възлагане, което обуславя недопустимост на иска съгласно Тълкувателно решение № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, т.4.

С разпореждане от 01.11.2023г. на ищцата са дадени указания да посочи фактите и обстоятелствата, обуславящи правния й интерес и да заяви изрично дали като ответници следва да се конституират длъжниците в изпълнителното производство В. С. Н. и М. Г. Ф.. С молба от 24.11.2023г. ищцата е посочила, че правният й интерес произтича от липсата на друг път за защита на правото й на собственик на имоти, върху които е насочено принудителното изпълнение. Изрично заявява, че не насочва иска против длъжниците по изпълнителното дело, тъй като те са обвързани от решението по допускане на делбата.

С разпореждане от 08.10.2024г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба и прекратил производството по делото. Приел е, че ищцата е трето лице по отношение на провежданото принудително изпълнение и поради това може да брани правата си с иск по чл.440, ал.1 от ГПК, който иск може да бъде предявен и като положителен. Тъй като страните в изпълнителното производство са задължителни необходими другари по този иск, а ищцата изрично заявява насочване на иска само против „Ю. Б. АД, то претенцията е недопустима.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, е намерил за правилно становището на първата инстанция, че ищцата е трето лице за изпълнителния процес и че същата може да защити правата си с иск по чл.440, ал.1 от ГПК. Посочил е, че защитата на третото лице може да се извърши и с положителен установителен иск. Тъй като решението по такъв иск трябва да е еднакво спрямо участниците в изпълнителното производство, то същите са необходими задължителни другари в процеса. Ако ищецът не е насочил иска срещу някой от задължителните необходими другари, то съдът е длъжен да даде указания на ищеца, че това е необходимо или да конституира необходимия другар служебно. В случая това не е направено, поради което обжалваното разпореждане е отменено като неправилно в частта му, касаеща предявения иск относно партерния етаж и първия жилищен етаж. В тази част разпореждането за връщане е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Този акт не е предмет на касационно обжалване.

По отношение на втория жилищен етаж съдът е приел, че искът е недопустим, тъй като публичната продан върху този обект е приключила с влязло в сила постановление за възлагане. Този факт е установен от представеното по делото решение №262758 от 27.04.2021г. по гр. д. № 4824/2021г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение подадената от длъжниците В. С. Н. и М. Г. Ф. жалба против постановлението за възлагане на този самостоятелен обект от 01.03.2021г., издадено по изп. д.№20208380404703 по описа ЧСИ М. Б.. Висящността на изпълнителното производство е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на такъв иск съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №3/2015г. на ОСГТК и след като тя липсва, то исковата молба по отношение на този имот правилно е била върната, макар и по различни съображения от тези на първоинстанционния съд. Затова спрямо този обект е потвърдено извършеното връщане на исковата молба и прекратяване на производството. Предмет на касационна проверка е определението в тази му потвърдителна част.

Настоящият състав на Върховния касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

Първият правен въпрос е за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички доказателства в тяхната съвкупност. Според касатора изводът на съда, че изпълнителното производство по отношение на втория етаж от сградата е приключено, е направен без да бъдат взети предвид всички налични доказателства за това обстоятелство и по-конкретно допуснатото спиране на изпълнението като обезпечителна мярка на предявен от ищцата друг иск срещу ответника за установяване собствеността й върху 1/2 ид. ч. от същите имоти, което спиране е извършено след издаване на постановлението за възлагане на втория етаж, но преди то да влезе в сила.

Налице е посоченото основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото въззивният съд изобщо не е обсъдил представените по делото доказателства за воденото от ищцата друго дела със същия предмет, но за 1/2 ид. ч. от имотите и допуснатото в това производство спиране на изпълнението.

Вторият правен въпрос не съставлява основание за достъп до касационен контрол, защото не е разрешен от въззивния съд в обжалвания акт. Третият поставен правен въпрос също не е обсъждан от съда, а и той няма отношение към решаващите мотиви, с които е потвърдено прекратяването на делото по отношение на втория етаж от сградата. Въпросът е релевантен за отменителната част на определението на Софийски апелативен съд, която не подлежи на обжалване, но съображения по въпроса от въззивния съд не са излагани

По въпроса за задължението на решаващия съд да постанови акта си след обсъждане на всички относими обстоятелства, на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съществува трайна и неотклонна практика на Върховния касационен съд. Такива указания са дадени в Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК, т.19, Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК. Израз на тази практика са посочените от касатора Решение № 91 от 05.11.2020 г. по т. д. № 1040/2019г. на ІІ т. о., Решение № 63 от 17.07.2015г. по т. д.№ 674/2014г. на ІІ т. о. и много други.

Обжалваното определение е постановено в отклонение от тази практика. Неизпълнението на задължението да се обсъдят всички относими доказателства представлява нарушение на съдопроизводствените правила, което може да доведе до неправилност.

Софийски апелативен съд не е взел предвид, че с определение от 04.03.2021г. по гр. д. № 12241/2020г. на Софийски градски съд е постановено спиране на изпълнението по изп. д.№20208380404703 по описа ЧСИ М. Б. като обезпечителна мярка на предявен от ищцата Е. С. Н. против ответника „Ю. Б. АД иск за установяване правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от партерния, първия и втория етаж на сградата. В това производство ищцата основава собствеността си върху посочената идеална част на наследяване по закон. Производството по това дело е спряно с определение от 22.05.2023г. до приключване на настоящето гр. д. № 11317/2022г. на Софийски градски съд на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. С определение от 14.03.2024г. е допуснато обезпечение и на предявения по настоящето дело иск като е спряно изпълнението по отношение на 1/4 ид. ч. от процесните имоти (за разликата на 1/2 ид. ч. до 3/4 ид. ч.). Видно е, че към момента на допускане на първото обезпечение (това от 04.03.2021г.) постановлението за възлагане на втория жилищен етаж, издадено на 01.03.2021г., не е било влязло в сила. То е било обжалвано по реда на чл. 435 ГПК и решението на Софийски градски съд, с което жалбата на длъжниците не е уважена, е влязло в сила на 27.04.2021г., т. е. след допускане на обезпечението. Предвид горното следва извод, че допуснатото като обезпечителна мярка спиране на изпълнението препятства влизането в сила на постановлението за възлагане на втория етаж, издадено на 01.03.2021г., съответно поддържа висящността на изпълнителното производство за имота. В този смисъл е и Решение № 56 от 24.04.2018г. по гр. д. № 2339/2017г. на ІІ г. о. Ето защо се явява неправилен изводът на въззивния съд, че изпълнителното производство по отношение на втория етаж е приключило.

Независимо от това настоящият състав счита, че предявеният от ищцата установителен иск е недопустим на друго основание. Няма спор и е прието в мотивите на обжалваното определение, с които е отменено прекратяването на производството за партерния и първия етаж от сградата, че по иск по чл. 440 ГПК участниците в изпълнителното производство - взискател и длъжник са необходими задължителни другари. Чл. 440, ал.2 ГПК изисква искът да се предяви срещу взискателя и длъжника, което означава, че участието им като ответници по иска е предпоставка за допустимост на иска, предявен от третото лице, както и че решението следва да е еднакво спрямо тях.

В случая се твърди от ищцата при обосноваване на правния й интерес, че между нея и длъжниците по изпълнението В. С. Н. (неин брат) и М. Г. Ф. (негова бивша съпруга) е налице влязло в сила решение, с което са установени правата им в съсобствеността на имотите, предмет на принудителното изпълнение. Това е влязлото в сила решение № 20015694 от 19.01.2021г. по гр. д. № 28283/2018г. на Софийски районен съд, с което е допусната съдебна делба между Е. Н. и В. Н. на партерния, първия и втория етаж от сградата на [улица] при равни дялове - по 1/2 ид. ч. и е отхвърлен иска за делба срещу М. Г. Ф.. Силата на пресъдено нещо на това решение обхваща притежанието на правото на собственост в посочените дялове, съответно липсата на право на собственост за страната, спрямо която искът за делба е отхвърлен. След като въпросът за собствеността на имота е разрешен със сила на пресъдено нещо между третото лице и длъжниците по изпълнението, то установителен иск за собственост спрямо тях е недопустим - чл.299, ал.1 ГПК. Доколкото в производството по чл. 440 ГПК въпросът за правата на третото лице в собствеността следва да се разреши по еднакъв начин спрямо взискателя и спрямо длъжника, то наличието на сила на пресъдено нещо между третото лице и длъжника обуславя недопустимост на предявения установителен иск по чл. 440 ГПК и спрямо взискателя.

Предвид горното обжалваното определение, с което е потвърдено прекратяването на производството по иска против „Ю. Б. АД, е правилно, макар и по други съображения.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 632 от 06.03.2025г. по ч. гр. д. № 3326/2024г. на Софийски апелативен съд в потвърдителната му част по частната касационна жалба на Е. С. Н..

ОСТАВЯ В СИЛА горепосоченото определение в частта, с която е потвърдено разпореждане № 24121 от 08.10.2024г. по гр. д.№ 11317/2022г. на Софийски градски съд за връщане исковата молба на Е. С. Н. против „Ю. Б. АД за установяване собствеността върху 3/4 ид. ч. от ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от триетажната жилищна сграда с гаражи и тавански жилищен етаж, с адрес: [населено място], район „В.“, [улица], който етаж представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място].

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: