O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 200

гр. София, 17.03.2022г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3594/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Б. А. Л. срещу решение № 231 от 17.06.2021г. по в. гр. дело № 1441/2020г. на Благоевградски окръжен съд /БлОС/, в частта му, с която е потвърдено решение № 504468/06.11.2020г. по гр. д. № 1122/2018г. на Разложки районен съд /РРС/, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу ЕТ „Пулче – 1 – Костадин Клечеров“ и срещу „Месокомбинат Разлог“ ЕООД иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 9 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на професионалното заболяване /ексцес/ на ищеца, след 25.05.2011г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено като неправилно и да му бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски пред всички съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, жалбоподателят навежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните въпроси: 1. Каква е доказателствената сила на решението на ТЕЛК при установяване на по-висок процент на неработоспособност от професионално заболяване при ексцес на професионално заболяване и допустимо ли е доказателствената сила на решението на...