Р Е Ш Е Н И Е

№ 110

гр. София, 22.06.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ч

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ж. Н

2. Т. С

при секретаря М.И в присъствието на прокурора Долапчиев изслуша докладваното от съдия Ж.Н наказателно дело № 470 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитниците на подсъдимата А. А. И. против присъда № 4 от 4.03.2020 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1344/2019 г.

Жалбата се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК – нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила. В нейно допълнение са развити доводи за нарушено право на защита предвид осъждането на подсъдимата без съответен протест и без изменение на обвинението по надлежния процесуален ред. Представят се съображенията, че с протеста срещу оправдателната присъда на първоинстанционния съд е било поискано осъждане по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 2, т. 3 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК, тъй като умишленото поведение на подсъдимата И. указвало на единствено възможния и категоричен извод за присвояване; че прокурорът не е възразил срещу изводите на първата инстанция за невъзможност да се пристъпи към осъждане по чл. 254б, ал. 1 НК, без изменение на обвинението по реда на чл. 287 НПК, защото по делото не е ясно за какво са били разходвани паричните средства; в съответствие с изискванията на чл. 103 НПК доказателствената тежест лежи на прокурора, поради...