Решение №6016/16.06.2021 по гр. д. №2542/2020 на ВКС, ГК, III г.о., докладвано от съдия Светла Бояджиева

Р Е Ш Е Н И Е

№60167

София, 16.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. К. С, ГК, ІІІ г. о.в открито заседание на девети юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: С. Б.

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря А. Р

като изслуша докладваното от съдията С. Б гр. дело № 2542 по описа за 2020 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Енерго-П. П”АД гр. Варна срещу решение № 630 от 2.06.20г. по в. гр. дело № 315/20г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5587 от 10.12.19г. по гр. дело № 12023/19г. на Варненския районен съд.С него е прието за установено в отношенията между страните, че Т. Т. Г. не дължи на дружеството сумата от 5093.36 лв, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 3.07.17г. до 2.07.18г. за обект, находящ се в [населено място],[жк] вх... ет...ап.., клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН], за която сума е издадена фактура № [ЕГН], на основание чл.124 ал.1 ГПК.

С определение № 796 от 17.11.20г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси:1. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради незаписването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД; 2. След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6.02.17г. по адм. дело № 2385/16г. от петчленен състав на ВАС,могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително.

На поставените правни въпроси е дадено разрешение в практиката на ВКС - решение № 160 от 31.12.20г. по гр. дело № 1174/20г. на Четвърто г. о.на ВКС, решение № 21 от 1.03.17г. по гр. дело № 50417/16г. на ВКС,Първо г. о. и решение № 150 от 26.06.19г. по гр. дело № 4160/18г. на ВКС,Трето отделение.В тях е посочено, че и преди измененията в чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 / обн. ДВ, бр.54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена ел. енергия за минал период когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. Специалната регламентация на договора за продажба на ел. енергия между електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно нормата на чл.183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Приема се, че при липса на специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г./ горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Посочено е също така, че според константната практика на ВКС, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Прието е, че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на ел. енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху СТИ, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г.

Посочено е още, че с оглед специфичния характер на движимата вещ-електрическа енергия, и повторяемостта на периодичната престация на крайния снабдител, законодателят е уредил специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент. Съгласно чл.120 ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване по правилата на чл.154, ал.1 ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период, вкл. и в случаите когато е доказано по несъмнен начин, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. В този смисъл, неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл.79, ал.2 вр. чл.82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия през съответния период, за който е начислена. /арг. чл.200, ал.2 ЗЗД/.

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищцата Т. Г. е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в [населено място],ЖК“Чайка“ № 5,вх.В ет.3 ап.38, клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН], като процесната сума е начислена като корекция на сметката й.При извършена проверка на електромера, с протокол на БИМ от 3.07.18г. е установена външна намеса в тарифната схема, като е налице преминала енергия на тарифа 3 – 027369.1 квч, която не е визуализирана на дисплея.Въз основа на това е издадена фактура № [ЕГН]/11.07.19г. за сумата 5093.36 лв, която не е заплатена.От съдебно-техническата експертиза е установено, че при нормална /неманипулирана/ схема на присъединяване на абонат към електроразпределителната мрежа, следва цялото количество потребена ел. енергия да преминава през измервателната схема на средството за техническо измерване, но в случая е констатирана намеса в тарифната схема на СТИ. Според вещото лице, вероятно е посоченото потребление да е за период по-продължителен от една година.Посочило е, че стойността на количеството ел. енергия по процесната фактура е изчислена математически точно и в съответствие със заложените цени от КЕВР.

При тези данни по делото въззивният съд е уважил предявения отрицателен установителен иск по съображения, че ответникът е начислил исковата сума на несъществуващо правно основание.Към датата на проверката -2.07.18г.,с решение № 1500 от 6.02.17г. на ВАС по адм. дело № 2385/16г.,5 –членен състав, в сила от 14.02.17г.,разпоредбите на чл.1-47 и чл.52-56 от ПИКЕЕ са били отменени.След отмяната на чл.40-47 от ПИКЕЕ липсва ред за извършване на проверка на метрологичната и техническа изправност на СТИ, респективно за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия. Освен това, са изложени съображения, че по делото не е установено отклоненията в показателите на доставената ел. енергия да се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, както и не би могъл да се установи точния период, в който е натрупано отчетеното количество.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон.Поддържа се, че начислената електрическа енергия е реално доставена на абоната и потребена от него, а след отмяната на чл.40-47 ПИКЕЕ сумата се дължи на основание чл.183 ЗЗД.Искането е за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск.

В хода на касационното производство ответницата по касационната жалба Т. Т. Г. е починала и на нейно място е конституиран нейния законен наследник Е. М. Г., който моли да бъде потвърдено решението на Варненския окръжен съд.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение по реда на чл.290 ал.2 ГПК, приема следното:

Изводите на въззивния съд за липса на специална нормативна уредба за остойностяване на потреблението са неправилни съобразно изложеното по-горе в отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване.При отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно въздействие върху СТИ,в резултат на което с него е измерена цялата доставена ел. енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл.183 ЗЗД.Ето защо, обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

С оглед на събраните по делото доказателства – протокол № 1012522 за монтаж на електромер от 10.08.15г., констативен протокол на БИМ № 1583 от 28.06.19г. за извършена метрологична експертиза и заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява факта на извършена намеса в тарифната схема на електромера, който е преминал метрологична проверка преди да е монтиран.Според вещото лице касае се за софтуерна намеса, изразяваща се в претарифиране, при което част от потребяваната ел. енергия се записва в тарифа, която по заводска настройка не се визуализира на дисплея при инкасиране.Процесът се осъществява посредством използване на специализирана техника и парола за достъп до второ ниво.Допуснатата от първоинстанционния съд експертиза е изпълнена от електроинженер.При направените оплаквания във въззивната жалба за незаконосъобразност и необоснованост на решението, и за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, в правомощията на въззивния съд е било да констатира непълнота в заключението на техническата експертиза и да допусне назначаване на допълнителна експертиза с участие на вещо лице софтуерен специалист в хипотезата на чл.201 ГПК с цел изясняване на релевантните за спора факти, в който смисъл са задължителните указания в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.13г. на ОСГТК на ВКС.Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е обусловило непълнота на доказателствата и неизясняване в пълнота на правния спор, и съответно е довело до необоснованост на акта.

С оглед на изложеното, на основание чл.293 ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно.Доколкото допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила налага извършването на действия по събиране на доказателства, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва де допусне комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за техническо измерване, даде отговор на въпросите: установената в констативен протокол на БИМ намеса в тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа; осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното средство за търговско измерване, и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; при съобразяване на техническите параметри и характеристиките на монтираното през 2015г. на обекта средство за техническо измерване, възможно ли е през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за периода, за който допълнително е начислена стойността й – за период от една година.

Воден от горното, В. К. С, състав на ІІІ г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 630 от 2.06.20г.,постановено по в. гр. дело № 315/20г. на Варненския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг въззивен състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Дело
  • Светла Бояджиева - докладчик
Дело: 2542/2020
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Трето ГО

Други актове по делото:
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...