Р Е Ш Е Н И Е№ 171София, 02.07.2025 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1622/2024г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. В. от [населено място] срещу решение № 42 от 20.02.2024 г. по в. гр. д. № 471/2023 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Русенски окръжен съд решение № 260002 от 02.06.2023 г. по гр. д. № 461/2019 г., предявеният от касаторката срещу „ОЗК Застраховане“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й И. Д. А., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 19.07.2014 г., е отхвърлен за разликата от 80 000 лв. до 150 000 лв.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Твърди се, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е взел предвид или не е отчел в достатъчна степен всички релевантни за случая факти и обстоятелства и в резултат на това неоснователно е намалил присъденото от първата инстанция обезщетение от 150 000 лв. на 80 000 лв., което се явява крайно занижено.

С определение № 318 от 31.01.2025 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част по въпроса: „Как следва да се прилага въведеният с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на дължимото обезщетение...