Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две жалби, първата-подадена от "П. С" ЕООД, със седалище гр. С., представлявано от управителя Р.Я, Б.Я и И.Д, чрез процесуалния им представител адв. Л.Г, втората - от "К. Б" ЕООД, със седалище гр. С., представлявано от управителя Л.Г, чрез процесуалния му представител адв. И Георгиев, двете - срещу Решение № 342/29.03.2018г., постановено по преписка № КЗК-620/2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

С него КЗК установила извършено нарушение от страна на "П. С" ЕООД по чл. 29 от ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) и е наложила имуществена санкция на дружеството в размер на 5460 лв./т. 1 /, както и че от страна на Б.Я и И.Д е извършено нарушение по чл. 29 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК, наложила глоби на физическите лица в размер на 10 000 лв. за всяко от тях /т. 2 и т. 3/ и установила, че дружеството не е извършило нарушения по чл. 30, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК /т. 4/, както и че Б.Я и И.Д не са извършили нарушение по чл. 30, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от ЗЗК във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК /т. 5 и т.6/ и е възложила на дружеството и на физическите лица направените в производството пред КЗК разноски /т. 7/.

Първата жалба е в частта на решението по т. 1, т. 2 и т. 3. Жалбоподателите считат решението в частта, в която са установени извършени от тях нарушения на чл. 29 от ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА), съответно във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК, за незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при «непълнота на изследването и бланкетност на мотивите», и в нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона отм. енителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК.Твърдят, че КЗК неправилно преценила доказателствата по делото и въз основа на тях извела неверен извод относно наличие на съставомерност, както и че законът изисквал не потенциално, а реално увреждане на интересите на конкурентите, каквото в случая не е налице, тъй като е «не е налице системност, а инцидентна продажба на един контрахент без вредоносни последици за искателя». Сочат, че с оглед липса на извършени от тях действия по увреждане на доброто име на искателя, противно на приетото от КЗК, не са налице факти и обстоятелства, от които да е видно осъществяване на състава на нарушението по чл. 29 ЗЗК, за което, в нарушение на закона, и без съобразяване с неговата малозначителност, а и с правилния/по-къс срок-8м, а не 10 месеца на осъществяване, ако се приеме въобще, че има такова/,им е наложена санкция, респ. глоби, и то в непропорционален и напълно несправедлив размер. Искат отмяна на решението в оспорената част, алтернативно - намаляване на размера на наложените санкция и глоби, при съобразяване с размера на трудовото възнагреждение на физическите лица/ 9 пъти по-малък от глобите/. В о. с.з. на ВАС, представлявани от адв. Л.Г, в писмено становище и в писмен отговор поддържат жалбата, претендират направените по делото разноски и оспорват жалбата на "К. Б" ЕООД.

Жалбоподателят "К. Б" ЕООД счита оспореното решение в частта, в която е прието, че дружеството П. С" ЕООД ,Б.Я и И.Д не са извършили нарушения по чл. 30 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК, съответно по чл. 30, чл. 37, ал. 1 и 2 от ЗЗК във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК за незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила –„непълно проучване” по чл. 30 и чл.37 от ЗЗК отм. енителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на КЗК с основно твърдение за незадълбочена проверка на изложените от искателя факти, като се оспорват решаващите изводи на КЗК относно липсата на нарушение по двата състава на ЗЗК от страна на ответните дружество и физически лица. Оспорващото дружество твърди, освен това, че КЗК неправилно и необосновано игнорирала факта на осъществена нелоялна конкуренция .Излага подробни разсъждения, обосноваващи извод за наличие на две от твърдяните в неговото искане нарушения на ответното дружество/без това по чл. 36 ЗЗК/, като счита, че органът по конкуренция не извършил правилна преценка на доказателствата по делото и не съобразил решение № 4545 от 10.04.2018 г. по адм. д. № 13852/2014 г., ІV отд. на ВАС за «правилно определяне на търговската тайна» по чл. 37, ал. 1 и 2 от ЗЗК. Моли съда да отмени решението в оспорените части и като съобрази експертизите, да постанови друго, с което да приеме за извършени твърдяните от него нарушения по чл. 30 и чл. 37 от ЗЗК. Претендира направените по делото разноски съобразно приложен списък. В о. с.з., представлявано от адв. И Георгиев, в 2 писмени отговора и в писмено становище поддържа своята жалба и оспорва първата.

Ответникът по жалбите - Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юрк.. К оспорва жалбите по съображения, че фактическите констатации и правните изводи в решението кореспондират изцяло с доказателствения материал по преписката. По същството на спора моли ВАС да отхвърли оспорването на административния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на двете оспорващи дружества.

Върховният административен съд намира жалбите за допустими, като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.

За да се произнесе по съществото им, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Административното производство пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК по искане на "К. Б" ЕООД, гр. С. с твърдения за извършени нарушения по ЗЗК, представляващи нелоялна конкуренция и с искане за установяване на извършени нарушения по чл. 29, чл. 30, чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от ЗЗК от страна на "П. С" ЕООД гр. С. ,Б.Я и И.Д и налагане на предвидените имуществени санкции и глоби.

По отношение на относимите към настоящия спор въпроси молителят твърдял, че двете физически лица –негови служители, са започнали 10 месеца преди напускането си, активни действия в посока трайно привличане на настоящи и потенциални клиенти на "Каммартон" към „новата си фирма”-"П. С", с управител-майката на Б.Я,като опитали да злепоставят името на искателя и да ги отклонят към това дружество като твърдяли, че "Каммартон" има недостиг в складовите си наличности, но те са намерили друг дистрибутор, при който продуктите са по-евтини и се доставят по-бързо-напр. на "Бунай" АД, "Икон инвест" ЕООД, KOLOWAG, WILTEC, ABRAZIV и др.С тези „успоредни действия”- за своя работодател "Каммартон", но и за "П. С", у клиентите на искателя е настъпило объркване с коя фирма контактуват, но вероятно поради дългогодишните си контакти с Янакиев и Димитров, дружествата са останали с впечатление, че "П. С" ЕООД е част от групата на "Каммартон", но поради „затрудненията” в дейността на "К. Б" ЕООД, ще им бъдат осигурени стоки от друго дружество с по-добро качество и цени. Горните действия преценил за дискредитиращи доброто му име, т. е. за осъществена нелоялна конкуренция. Релевирано било и твърдение, с оглед нарушение на чл. 37 ЗЗК, че въпреки, че искателят е взел мерки да определи чувствителната си търговска информация, както и да запознае с горното своите служители срещу съответен подпис, и въпреки че "Каммартон" използва специална вътрешна система от бази данни, изработена специално за него, с различни нива на достъп на отделните служители, т.е е взело « надлежна мярка за защита на поверителната информация», и двете физически лица са я използвали в противоречие с добросъвестната търговска практика по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК.Настоявало, че с техните активни действия по регистрация на конкурентно дружество, воденето на преговори с клиенти на "Каммартон" в полза на "П. С", отклоняване на стоки към последното на нереално ниски цени във вреда на работодателя и затова, че "П. С" ЕООД в продължение на една година е извършвало дейност, разполагайки «с пълен и неограничен достъп» до вътрешната информация на "Каммартон»,на дружеството и на физическите лица следва да се наложат санкция и глоби в максимален размер. Твърдял и нарушение по чл. 36 ЗЗК, което понастоящем не поддържа.

В хода на производството пред административния орган той идентифицирал страните, изискал съответна информация от десет трети лица, събрал и обсъдил многобройните относими във връзка с предмета на спора доказателства - общо три папки. Информацията е подробно описана в решението и част от нея е търговска тайна /папка № 2 от приложенията/. По отношение на относимите към спора въпроси органът по конкуренция установил, че двете дружества са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК и осъществяват стопанска дейност, свързана с търговия и разпространение на индустриална техника, инструменти и консумативи на територията на България-на един и същи продуктов пазар, поради което счела, че това обстоятелство ги поставя в конкурентни отношения и е обективна предпоставка за прилагане на текстовете на глава VII от ЗЗК.

Въз основа на извършеното проучване по чл. 29,30 и 37 от ЗЗК, КЗК установила от фактическа страна, че "П. С" ООД, гр. С. е вписано в Търговския регистър с ЕИК: 203772016, и се управлява и представлява от управителя и едноличен собственик на капитала Р.Я, с родствена връзка с Б.Я по права линия от първа степен, както и че последният е в трудово правоотношение с "К. Б" ЕООД за периода 29.11.2006 г. - 12.01.2017 г. на длъжност продуктов специалист и ръководител на отдел «Бояджийска и бластираща техника»,за което е подписал Констативен акт за постъпване на работа, в който декларирал, че е запознат с Правилник за вътрешния трудов ред и с фактите и данните, представляващи служебна тайна на работодателя "К. Б" ЕООД.По отношение на И.Д констатирала, че е в трудово правоотношение с "К. Б" ЕООД за периода 04.12.2009 г. - 31.12.2016 г. на длъжност продуктов специалист - отдел «Бояджийска и бластираща техника», както и че двамата са подписали допълнения към трудовите си договори, с които са се задължили, включително до 5 години след прекратяване на трудовите правоотношения, да пазят търговските тайни, които са им станали известни служебно, да не участват едновременно, както и до 1 година след напускане на дружеството, в управителни и контролни органи на конкурентни предприятия и да не извършват за срок до 1 година след прекратяване на трудовото правоотношение стопанска дейност, нито за своя, нито за чужда сметка, в пределите на предмета на дейност на работодателя "Каммартон" .По следващите относими въпроси констатирала, че съгласно чл. 25, т. 7 от Правилник за вътрешния трудов ред на "К. Б" ЕООД, служителите са длъжни да не разпространяват поверителни за него сведения и да пазят доброто му име и репутация.Наред с горното, че "К. Б" ЕООД оперира с вътрешнофирмена административно-информационна ERP система "Ордерс"/"Orders", създадена от "Алгоматика" ООД), инсталирана на сървъра на дружеството, като достъпът до нея се извършва от стационарните и мобилни компютри на конкретно създаден потребителски акаунт на база user name и парола и за всеки потребителски акаунт се предоставят различен обем права, като това се извършва от системен администратор или от търговския директор, чрез техните акаунти, които единствено могат да задават или променят права на останалите потребители, и ръководителят отдел има пълни права (разглеждане, редактиране, добавяне, триене) за всички доставчици в отдела; контакти с клиенти, продукти, категории, групи продукти, продукти ценообразуване, оферти и офертни справки, поръчки, заявки клиент, складове справки (проверка и проследяване на складови наличности), справки банка (проверка на плащания от клиенти), седмичен план - за справки по плановете на служителите на отдела и др.,а продуктовият специалист - пълни права за всички доставчици, за които е продуктов специалист, контакти с клиенти, планиране на посещения на отдела, продукти, продукти отстъпки, продукти ценообразуване (за продуктите на доставчиците, за които отговаря, оферти и офертни справки, поръчки и поръчки справки (за поръчки на продукти, за които отговаря), заявки клиент, складове справки (за проверка и проследяване на складовите наличности), седмичен план - създаване на седмичния план на служителя и справки за минали периоди.Надлежно установила, че процесната програма съхранява информация за всички направени промени по основните бази данни с продукти и контрагенти, както и документи в главно меню "Документи",респ. че може да бъде проследено от кой потребител, кога и какви промени са извършени, освен че при всяко редактиране в специална таблица за регистриране на промените (usAudit) се записва полето, което е променяно със стара и нова стойност, потребителят, който го е извършил, дата и час на промяната-видно от извадка от програма "Orders", глава "Права и администриране»

По отношение на относимите към твърдяните нарушения обстоятелства установила още, че клиенти на искателя - "Коловаг", Трафик пътна сигнализация", "Томика метал", "Баумит", "Арсенал" и "Бунай", "П. Г", "Уолтопия", "Л. Т" не сочат лицата Янакиев и Димитров да са навеждали твърдения за недостиг на складови наличности при "Каммартон" и че не са прекратили отношенията си с "К. Б" ЕООД,но "И. И" ЕООД (в писмо вх. № към КЗК-620/24.01.2018 г.) с представени към него фактури, е посочило, че е купувало продукти от "П. С" ЕООД за периода май-ноември 2016 г., като контактът с ответното предприятие е осъществен чрез Б.Я и И.Д - чрез електронна поща paintserviceeood@gmail.com,след като двете физически лица са твърдяли недостиг на складови наличности при "Каммартон" и са предлагали доставка на идентични продукти от страна на "П. С" ЕООД с уточнението, че последното е румънски доставчик на GRACO.

По фактическия състав на нарушението на нормата на чл. 29 от ЗЗК органът по конкуренция съобразил, че дейността на "П. С" ООД, гр. С. реално е осъществявана от двете физически лица в период, в който те са били и служители на "К. Б" ЕООД,като трети лица/дружества/ започнали сътрудничеството си с "П. С" ЕООД в периода март 2016 г.-февруари 2017 г. чрез тези две физически лица - като представители на "П. С" ЕООД, както и че "И. И" ЕООД е поръчвало продукти от "П. С" ЕООД за периода май-ноември 2016 г., и контактът с ответното предприятие е осъществен чрез тези физически лица последством електронна поща paintserviceeood@gmail.com, използвана в дейността на "П. С" ЕООД, но в периода март - декември 2016 г. двете физически лица са в трудовоправни отношения с "К. Б" ЕООД и едва в началото на 2017 г. преустановяват трудовите си правоотношения с него, освен че на 01.04.2016 г.) ответното физическо лице И.Д сключва и договор за изработка с "П. С" ЕООД, а през м. април-септември 2016 г. дружеството Wiltec B.V., Нидерландия ( доставчик на Каммартон), контактува с "П. С" ЕООД и доставя на дружеството хартиени филтри, включително и чрез Б.Я -пак на електронен адрес paintserviceeood@gmail.com.

Така преценил, че паралелното осъществяване на дейност чрез служители на искателя, без негово знание, продължило за сравнително дълъг период от десет месеца, като по този начин "П. С" ЕООД придобил необосновано конкурентно предимство пред "К. Б" ЕООД,а и че паралелните контакти на тези физически лица с клиенти и на двете конкурентни предприятия биха могли да доведат до объркване у клиентите на искателя и е укоримо поведение поради факта, че се използват човешки ресурси на конкурента "К. Б" ЕООД с цел улесняване на стартирането и развитието на собствена търговска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. Предвид горното, КЗК приела, че "П. С" ЕООД е осъществило паралелна дейност чрез служители, намиращи се в трудови правоотношения с искателя, но без знанието на последния, поради което от това дружество е осъществен съставът на нарушението на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК,респ, че Б.Я и И.Д са извършили нарушение по чл. 29 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК във втората хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК - тази на съдействие .

С оглед горните изводи това дружество и Б.Я и И.Д са санкционирани .

Относно размера на санкцията КЗК отчела специфичния характер на извършеното деяние и негативния ефект върху конкуренцията, при съобразяване с немалката продължителност на поведението, съставляващо нарушение /10 месеца/, като преценила нарушението като не особено тежко по смисъла на т. 17.2а от Методиката за определяне на санкциите, предвид ефекта от него. Не установила отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 18 от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, приета с Решение № 71/03.02.2009 г. на КЗК, изменена и допълнена с Решение № 330/17.03.2011 г. и с Решение № 900/17.11.2015 г. на КЗК и обосновала извод, че размерът на имуществената санкция следва да се определи на 3 % от размера на нетните приходи от продажби на дружеството, реализирани през финансовата година, предхождаща постановяването на решението на КЗК, в случая - по последния заверен финансов отчет - за2016 г., т. е. да възлиза на 5460 лв., при предвиден в закона максимум от 5 % от размера на тези приходи.

Относно размера на глобите за извършени нарушения, изразяващи се в съдействие за извършено нарушение по чл. 29 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. 2 от ЗЗК, КЗК преценила, че следва да им наложи такива по 10 000 лева за всяко от тях, като отчела факта, че физическите лица са действали целенасочено при оказаното съдействие на "П. С" ЕООД, изразяващо се в подпомагане дейността на ответното предприятие в период, в който са били в трудовоправни отношения с искателя и че осъществените от тях контакти с доставчици и контрагенти на работодателя им, но от името на ответното дружество, и отправените оферти към потенциални клиенти в полза на друго предприятие, явяващо се конкурент на техния работодател /което поведение е осъществено за период от около 10 месеца/, без установени смекчаващи или отегчаващи отговорността на физическите лица обстоятелства.

От друга страна, твърдението за извършено нарушение по чл. 30 от ЗЗК,изразяващо се увреждане на доброто име и доверието към конкурентите, както и предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид,КЗК приела за недоказано.

Този извод извела от получената информация от трети лица - клиенти на искателя, че лицата Янакиев и Димитров принципно не са навеждали твърдения за недостиг на складови наличности при "К. Б" ЕООД, освен няколко пъти на "И. И" ЕООД, с предлагана доставка на идентични продукти от страна на "П. С" ЕООД - с обяснението, че последното е румънски доставчик на GRACO,но това не може да обоснове извод за поведение на "П. С" ЕООД, застрашаващо интересите на "К. Б" ЕООД. Допълнила съображенията, че даже тези твърдения -за липса на складови наличности да не са верни, те не биха могли да увредят доброто име и доверието към "К. Б" ЕООД, още повече, че в случая "И. И" ЕООД е счело, че предлагането на алтернативен доставчик /в случай на складов недостиг/ е направено с цел по-добро обслужване на клиента и е възприело тази информация по-скоро като опит да го задържат клиент, а не да се увреди доброто име и доверието към искателя, а и тези твърдения са останали само у "И. И" ЕООД -по повод на конкретни запитвания, без публичното им разпространяване, т. е. без възможност да се увреди доброто име и доверието към "К. Б" ЕООД и предлаганите от това дружество продукти.

По тези съображения КЗК приела, че не е осъществен фактическият състав на нарушение по чл. 30 от ЗЗК от страна на "П. С" ЕООД, респ. и този на съдействие за него.

До аналогичен извод стигнала и по твърдението за извършено нарушение по чл. 37 от ЗЗК,като съобразила легална дефиниция в § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК, и отчела, че в обхвата на дефиницията на "производствена или търговска тайна" попада много широк диапазон от различни данни и информация, свързани с дейността на стопанските субекти, поради което законодателят е ограничил приложното поле на специалната норма само до определена фирмена информация, която изрично е обявена за такава от правоимащото дружество и за чието запазване то е взело необходимите мерки.Обосновала извод, че "К. Б" ЕООД разполага с вътрешнофирмена административно-информационна ERP система "Orders", като достъпът до нея се извършва от стационарните и мобилни компютри на конкретно създаден потребителски акаунт на база user name и парола и за всеки отделен потребителски акаунт се предоставят различен обем права, като това се извършва от системен администратор или от търговския директор, чрез техните акаунти, които единствено могат да задават или променят права на останалите потребители, но не може да се приеме, че е налице узнаване, използване или разгласяване на търговска тайна, която в случая не притежава кумулативните признаци - да бъде конкретизирана и съответните лица с достъп до нея да са информирани за това. Затова и поетото от двете физически лица задължение да пазят търговските тайни, които са им станали известни служебно, без да бъде индивидуализирана конфиденциалната информация и без същите да са надлежно информирани за това, счела, че изключва възможността П. С" ЕООД чрез тях да е узнало и използвало чувствителна за искателя информация.

По тези съображения КЗК приела, че не е осъществен и фактическият състав на нарушение по чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от страна на "П. С" ЕООД, респ. и този на съдействие за него. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Обжалваното решение е постановено от компетентен орган, в рамките на правомощията му по чл. 8, т. 1 и т. 2 и чл. 60, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗК и при спазване на изискванията за кворум регламентирани в чл. 59 от ЗЗК. Издадено и в законоустановената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК и при правилно прилагане на приложимия материален закон досежно осъществени, респ. неосъществени състави на нарушенията и неговата цел. Въз основа приобщените към преписката доказателства, КЗК е извела обосновани изводи относно релевантните за спора обстоятелства.

Неоснователни са оплакванията на двете дружества и двете физически лица за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Изложените фактически обстоятелства в решението на КЗК кореспондират с данните по административната преписка. По жалбата на "П. С" ЕООД, Б.Я и И.Д:

Неоснователни са и възраженията в жалбата за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Направените от КЗК правни изводи съответстват на събраните доказателства, установените фактически констатации и приложимите материалноправни норми.

Разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбата налага извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на закона следва кумулативно да са налице следните предпоставки: 1) Наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) Това действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика; 3) Да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент.

Няма спор, че страните по делото са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, поради което дейността им се подчинява на правилата на специалния закон и подлежи на контрол от страна на специализирания държавен орган в областта на защитата на конкуренцията.

По отношение на втория елемент от състава на общата забрана за нелоялна конкуренция следва да бъде посочено, че съгласно § 1 т. 2 от ДР на ЗЗК "Добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Обосновани и кореспондиращи с фактите по делото са изводите на КЗК, че фактическият състав на чл. 29 от ЗЗК, респ. чл. 29 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК, за което е наложена имуществена санкция, респ. глоби, е осъществен.

Твърденията в жалбата, че органът по конкуренция в настоящия случай стигнал до неправилни изводи за противното, са неоснователни.

С оглед данните по преписката ВАС намира, че с обжалваното решение КЗК обосновано и мотивирано е приела, че е налице фактическия състав на нарушението по глава Седма от закона, и правилно и законосъобразно е ангажирала отговорността на дружеството за поведение, представляващо недобросъвестна търговска практика.

Правилно е прието, че това дружество е осъществило нарушението по чл. 29 от ЗЗК, тъй като е нарушило общата забрана за действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им.

За да прецени дали действията на ответното дружество са били в противоречие с добросъвестната търговска практика по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК, във връзка с чл. 29 ЗЗК, КЗК е изследвала съставомерността на установените факти на плоскостта на общата забрана за нелоялна конкуренция .

Възраженията на оспорващото дружество, изведени от верното съждение, че неговите действия по учредяването и регистрацията на дружество, осъществяващо конкурентна на искателя дейност, сами по себе си не могат да се квалифицират като противоречащи на добросъвестната търговска практика/даже напротив - чрез навлизане на повече участници на съответния пазар се разширяват конкурентните отношения/, но те не водят до извод в обратния смисъл, тъй като недобросъвестните действия се изразяват не само в това, че от началото на 2016 П. С" ЕООД е започнало да осъществява дейност, идентична с осъществяваната от искателя, но затова, че след започване на дейността е закупувало инструменти, аксесоари, части и машини от "К. Б" ЕООД /през м. февруари-декември 2016 г. / и видно от информацията на трети дружества, те започнали сътрудничеството си с "П. С" ЕООД в периода март 2016 г.-февруари 2017 г. чрез Б.Я и И.Д - като представители именно на "П. С" ЕООД .Този несъмнен извод се налага от: 1/становище на "И. И" ЕООД - писмо вх. № към КЗК-620/24.01.2018 г. и представени към него фактури, че "И. И" ЕООД е поръчвало продукти от "П. С" ЕООД за периода май-ноември 2016 г., като контактът с ответното предприятие е осъществен посредством тези две физически лица - чрез електронна поща paintserviceeood@gmail.com и отразеното там, че двете физически лица са представяли твърдения за недостиг на складови наличности при "Каммартон", съответно са предлагали доставка на идентични продукти от страна на "П. С" ЕООД /с обяснението, че последното е румънски доставчик на GRACO/,.2/ От становище и разпечатки от електронна кореспонденция, представени от "Л. Т. С" ООД -с писмо вх. № към КЗК-620/24.01.2018 г.,че за периода август-ноември 2016 г., лицата Б.Я и И.Д са контактували с дружеството чрез електронна поща paintserviceeood@gmail.com,при положение, че тази електронната поща се използва в дейността на "П. С" ЕООД и е публикувана в раздел контакти на официалния сайт на дружеството и периода март - декември 2016 г. тези физически лица са в трудовоправни отношения с "К. Б" ЕООД. Направеното в тази връзка възражение в настоящата жалба за свобода на избор при сключване на договор за изработка е принципно верно, но в случая, пак в процесния период -на 01.04.2016 г., И.Д е сключил договор за изработка именно с "П. С" ЕООД, когато е в трудово правоотношение с дружеството-жалбоподател. 3/ От факта, че в периода април-септември 2016 г., дружеството Wiltec B.V., Нидерландия - доставчик на „Каммартон”, е контактувало с "П. С" ЕООД и доставяло на дружеството хартиени филтри, включително и чрез Б.Я - на електронен адрес paintserviceeood@gmail.com.

Затова е неоснователно основното възражение в тази жалба за несъставомерност на деянията по чл. 29 от ЗЗК, респ. чл. 29 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК.Тук е мястото да се посочи, че то не е съобразено с непротиворечивата практика на ВАС,че такова е налице при паралелно осъществяване на дейност чрез служители на искателя, без неговото знание / в случая и за един сравнително дълъг период от време - десет месеца/, и че по този начин "П. С" ЕООД придобило необосновано конкурентно предимство пред "К. Б" ЕООД.Освен това паралелните контакти на двете физически лица с клиенти и на двете конкурентни предприятия, действително могат да доведат клиентите на искателя до объркване. Доводът за необоснованост на този извод се опровергава от информацията на "И. И" ЕООД, че двете физически лица са представяли пред него твърдения за недостиг на складови наличности при "Каммартон", съответно са предлагали доставка на идентични продукти от страна на "П. С" ЕООД, но предвид факта, че те са дългогодишни служители на "Каммартон”, съконтрахентът счел, че техните действия са съгласувани с "Каммартон" .

Обоснован е изводът на КЗК, че в конкретния случай създаването на паралелни отношения от този вид чрез дългогодишни служители на конкурентно дружество, съставлява съставомерно поведение, защото се използват човешки ресурси на конкурента "К. Б" ЕООД с цел улесняване на стартиране и развитие на собствена търговската дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. А в случая конкурентната дейност на "Пейнт сървиз" ЕООД е улеснена и от обстоятелството, че между управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството и Б.Я има най-близка родствена връзка и тази свързаност способства за безпрепятствения достъп на "Пейнт сървиз" ЕООД до клиенти на "Каммартон",а по смисъла на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК, всяко действие, което реално уврежда или създава опасност от увреждане на интересите на конкурента и може да затрудни осъществяването на дейността му, съставлява "нелоялна конкуренция" по смисъла на чл. 29 от ЗЗК и без да са произтекли реални вреди.

По отношение на четвъртия от тази група доводи - че законът - чл. 29 от ЗЗК изисквал не потенциално, а реално увреждане на интересите на конкурентите, каквото в случая не било налице, следва да се посочи, че текстът на общия състав, в частта "уврежда или може да увреди интересите на конкурентите" налага несъмнен извод тъкмо в противоположната посока. Поради горните съображения изводът на КЗК не е погрешен, нито се опровергава от представените в съдебното производство по делото доказателства.

Не намира опора в доказателствата по делото и последното възражение - за необоснованост на решението, предвид липса на аргументиран анализ на относимите норми на ЗЗК. Напротив, с оглед изложеното по-горе се налага изводът, че КЗК точно е спазила чл. 1, ал. 1 от ЗЗК, като съобразила решението си с целта на закона да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност.

По тези съображения ВАС намира, че КЗК законосъобразно е квалифицирала действията на дружеството-жалбоподател и физическите лица-жалбоподатели, като нарушение по чл. 29 от ЗЗК и правилно е наложила санкция за тях. Нито един от тези изводи не се разколебава от доводите в жалбата и тези, развити от жалбоподателя в съдебното заседание на ВАС, нито от представеното писмено становище .

По изложените съображения оспореното решение в частта досежно наличие на нарушение по чл. 29 от ЗЗК е законосъобразно, а жалбата срещу него се преценява като неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава в тази част следва да се отхвърли.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК, законът се прилага и за физически лица, които извършват или съдействат за извършване на нарушения по ЗЗК.Б.Я и И.Д, в качеството им на физически лица не са извършвали самостоятелно стопанска дейност и отговорността им е ангажирана по втората хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК.Фте лица могат да бъдат субекти на нарушение, когато са съдействали на другиго за осъществяване на нелоялна конкуренция

Доказано е необходимото изискване за реализиране на отговорността на физическите лица в условията на съдействие по смисъла на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК - установено е нарушение по Глава седма от ЗЗК, което е извършено от конкурентното предприятие, на което те са съдействали .

Неоснователни са твърденията на жалбоподателите за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на твърдяното, КЗК е посочила ясно фактическите основания за наложените санкция и глоби. Твърдението, че КЗК не е обсъдила относимите за настоящия спор доказателства, се опровергава от мотивите на решението.

По тези съображения не е налице твърдяното нарушение на материалния закон.

Жалбата е неоснователна и в частта относно размера на санкцията за извършено нарушение по чл.29 от ЗЗК, предвид правилното му определяне като не особено тежко по смисъла на т. 17.2 а от Методика за определяне на санкциите по ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) (Приета с Решение № 71/03.02.2009 г. на КЗК, изм. и доп. с решение № 1024/06.10.2009г., решение № 330/17.03.2011 г. и Решение № 900/17.11.2015 г.), и при правилно приетата липса на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.Предвид разпоредбата на т. 17а от методиката за определяне на санкции, визираща размер на имуществената санкция за не особено тежки нарушения до 5 %, обоснован е изводът на КЗК, че размерът на санкцията следва да възлиза на 3 % от размера на нетните приходи от продажби на дружеството за предходната финансова година, предвид сравнително продължителния период от време, при съобразяване с неблагоприятните последици за негативен ефект върху конкуренцията.

Твърдяните в жалбата обстоятелства, с оглед твърдението за непропорционален размер на наложената санкция, съдът преценява за неоснователни, тъй като нито едно от тях не е такова по т. 18.1 от Методиката за определяне на санкциите. Освен това първото-за «малозначителност ",не намира опора в доказателствата по делото.

С оглед приетия за законосъобразен извод на КЗК за извършено от дружеството-жалбоподател нарушение на ЗЗК, то обосновано, на основание чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК, му е наложена имуществена санкция. Настоящият състав намира за правилно, че то е определено малко над горната граница, предвид периода на осъществяване на нарушението, при отчетен факт на значителен негативен ефект върху конкуренцията. По тези съображения съдът намира, че няма основание тази санкция да бъде изменена в посока намаляване.

При определяне на размера органът по конкуренция е спазил изискванията на чл. 100, ал. 4 ЗЗК-отчел тежестта и продължителността на нарушението, като приложил правилно утвърдената от него методика. Санкцията е справедлива и обоснована, от една страна има превентивен и възпиращ ефект за нарушителя, а от друга - не осуетява възможността да осъществява дейността си.

Тази жалба са неоснователни и в частта на размера на наложените глоби.

В случая, при определяне размера на последните съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗЗК, КЗК правилно е съобразила тежестта и продължителността на нарушението, липсата на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съобразявайки размера на глобите в съответствие с т. 24 от приетатата от КЗК методика за определяне на санкциите по ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА), и чл. 102,ал.4 от ЗЗК съдът намира, че целите на закона не биха могли да бъдат постигнати с налагането на по-нисък от посочения в решението размер, впрочем петкратно по-нисък от максималния предвиден в Закон за глоба за такова нарушение.

По тези съображения съдът намира, че в случая размерът на наложените глоби, макар и действително „деветкратно надвишаващ едномесечното трудово възнаграждение на оспорващите”/което не е релевантен критерий за тях/, в конкретния случай е справедлив и обоснован, и има превантивен и възпиращ ефект за нарушителите.

С оглед на гореизложеното неоснователно е твърдението на двамата жалбоподатели за несъразмерност на наложената им глоба. Впрочем по делото няма наведени доводи, още по-малко доказателства и съображения за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства.

С оглед на този извод решението следва да се потвърди и в тази част.

По жалбата на К. Б" ЕООД:

Не намира опора в закона твърдението, че неправилно КЗК приела, че не са осъществени двата състава на нарушенията по 30 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК от специалните състави на нелоялна конкуренция на ЗЗК.

С оглед данните по преписката ВАС намира, че с обжалваното решение КЗК обосновано и мотивирано е приела, че не са налице тези два фактически състава на нарушенията по глава Седма от закона, и правилно и законосъобразно не е ангажирала отговорността на дружеството за поведение, представляващо нелоялна конкуренция-недобросъвестна търговска практика в посочените й по-горе две форми.

Разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК забранява увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид.

С оглед обстоятелството, че във отговорите на третите лица - клиенти на искателя, ясно е посочено, че лицата Б.Я и Й.Д не са навеждали твърдения за недостиг на складови наличности при "К. Б" ЕООД и само на "И. И" ЕООД са заявявали това-с предложение за доставка на идентични продукти от страна на "П. С" ЕООД / с обяснението, че последното е румънски доставчик на GRACO/,ВАС намира за обоснован изводът на КЗК, че това не може да обуслови заключение за поведение на "П. С" ЕООД, застрашаващо интересите на "К. Б" ЕООД по смисъла на тази норма. Правилен е и изводът, че дори тези твърдения / пред едно дружество за липса на складови наличности да са неверни/, те не биха могли да увредят доброто име и доверието към "К. Б" ЕООД, още повече, че в настоящия случай "И. И" ЕООД е счело, че предлагането на алтернативен доставчик при складов недостиг се прави с цел по-добро обслужване на клиента и че тази информация е по-скоро опит да го задържи като клиент, а не да се увреди доброто име на "К. Б".Освен това, противно на твърдяното в тази жалба, законосъобразен е изводът на органа по конкуренция, че с оглед начина на съобщаване на тези твърдения, те са ограничени само до узнаването им от "И. И" ЕООД,и то по повод на конкретни запитвания от последното, без доказателства да са разпространени публично или на други клиенти, не обуславя извод за възможност да се увреди доброто име на "К. Б" ЕООД .

Противно на твърдяното от този оспорващ, тази преценка по чл. 30 от ЗЗК, с оглед липсата на доказателства, установяващи възможност да се увреди доброто име и доверието към "К. Б" ЕООД и предлаганите от него продукти, е правилна .

Затова изводът за неосъществен състав на забраната за увреждането на доброто име на конкурентите, е обоснован и законосъобразен.

По следващите доводи-по твърдението за нарушение на чл. 37 от ЗЗК:

Разпоредбата на чл. 37 от ЗЗК въвежда забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни, като ал.1 забранява узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика, а ал.2- използването или разгласяването на производствена или търговска тайна и когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана.

Съгласно легална дефиниция в § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК, като производствена или търговска тайна следва да се третират онези факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите и за което те са взели необходимите мерки.

Тъй като в обхвата на дефиницията на "производствена или търговска тайна" попада много широк диапазон от различни данни и информация, свързани с дейността на стопанските субекти, законодателят изрично е ограничил приложното поле на специалната норма -само до определена фирмена информация, която е обявена за такава от съответното дружество и за чието запазване то е взело необходимите мерки.

В настоящия случай, противно на твърдяното от този оспорващ, представените документи, касаещи производствената или търговска тайна, не водят до извод, че тя е конкретизирана с оглед особеностите на дейността и организацията на дружеството начин - по конкретни видове данни или документи, или категории данни или документи, или процеси, или по какъвто и да е друг подходящ начин, който създава яснота и определеност на конфиденциалната за дружеството информация, за да може да доведе до ангажиране на отговорността на "П. С" ЕООД ,Б.Я и И.Д за нарушения по чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК, респ. чл. 37, ал. 1 и 2 от ЗЗК във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК.

Верно е, че при постъпването си на работа в "К. Б" ЕООД Б.Я е подписал констативен акт, че е запознат с Правилник за вътрешния ред и с фактите и данните, които представляват служебна тайна на работодателя, както и че той, а после и И.Д са подписали и допълнения към трудовите си договори, с които са се задължили да пазят търговските тайни, станали им известни служебно, а съгласно чл. 25, т. 7 от този правилник служителите са длъжни да проявяват лоялност към работодателя, като не разпространяват поверителни за него сведения, както и че в Наръчника на интегрираната система за управление на "К. Б" ЕООД е посочено, че служебна информация и фирмена тайна представляват всички записи, документи и информация, в каквато и да е форма, свързана с техническите, търговските, финансовите, оперативните, рекламните и други дейности, но ВАС е последователен в практиката си, че не може да се приеме, че по принцип цялата създадена, използвана, обработвана и предоставяна информация в дадено предприятие е негова търговска тайна. Обоснован е изводът на КЗК,че е необходимо конфиденциалната за дружеството информация да е конкретизирана и посочена като търговска тайна на предприятието и че индивидуализирането по този начин е необходимо с оглед уредената законодателно специфична закрила, предоставяна срещу недобросъвестно посегателство върху чувствителна информация от страна на конкурентни предприятия.

Използваният от този оспорващ подход за квалифициране на "служебна информация и фирмена тайна" действително води до извод за неопределеност на поверителната информация и не е сведено до знанието на съответните лица коя именно информация представлява тайна.Тези елементи на определянето и защитата на информацията чл. 37 от ЗЗК изисква да са налице за състава на нарушенията, Като обект на защита, специфичен за всяко предприятие, производствената или търговска тайна следва да е охранявана в предприятието по такъв начин, че определената от дружеството информация като конфиденциална да запази това свое качество спрямо лица, външни за предприятието.Иначе казано, бланкетното определяне като търговска или производствена тайна на всичко, станало известно на служителите във връзка и по повод упражняване на поетите с трудовия договор дейности, няма качеството на търговска тайна по смисъла на чл. 37 във връзка с § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК и не се ползва от защитата на тази норма.

Горният извод следва от установеното от КЗК, че "К. Б" ЕООД разполага с вътрешнофирмена административно-информационна ERP система "Orders", като достъпът до нея се извършва от стационарните и мобилни компютри на конкретно създаден потребителски акаунт на база user name и парола. За всеки отделен потребителски акаунт се предоставят различен обем права, като това се извършва от системен администратор или от търговския директор, чрез техните акаунти, които единствено могат да задават или променят права на останалите потребители. Но, въпреки внедрената система със съответните нива на достъп до информация, не може да се приеме, че е налице узнаване, използване или разгласяване на търговска тайна, защото не е конкретизирана и съответните лица с достъп до нея не са информирани за това, а и използването на подобна информационна система с индивидуален достъп на всеки служител е организирано и администрирано от дружеството работодател, което, чрез свое длъжностно лице има пълен контрол (администраторски права) върху нея, включително върху създаването, управлението, промяната и закриването на потребителски акаунти.

Затова настоящият съдебен състав счита, че по този начин дружеството не е създало необходимите режими за достъп до конкретна информация, не е вменило конкретни задължения на отделните служители във връзка с нейното съхраняване и опазване и като цяло не е предприело изискуемите от закона действия по индивидуализиране и защита на чувствителната за своята дейност информация.

В тази връзка ВАС, по искане на санкционираните за нарушение на общата, а не на тази по чл.37 ЗЗК забрана лица, формулирано в 9,с допълнителни 3 точки, допусна и изслуша две съдебно-технически експертизи, съответно, изготвена от вещото лице М.Б /л. 129 от делото/ и тройно заключение - от вещите лица Г.Р - специалност: счетоводство и контрол, стопански бизнес и мениджмънт, електронна техника и микроелектроника,В.К специалност: електронна техника - полупроводникови и микроелектронни прибори, технически методи и средства за защита на класифицираната информация при физическата ѝ сигурност и сигурността на АИС и мрежи и Х.С специалност: електронна техника /л. 231 от делото/. Като се съобрази с разпоредбата на чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът обсъди неоспорените заключения, заедно с другите доказателства по делото и ги прецени за добросъвестно изготвени и ги кредитира. Изводите в тях, по същество потвърждаващи тези на КЗК, прецени за съответстващи на доказателствата по делото и закона.

Този извод изведе с оглед обстоятелството, че чрез правила наречени политики („Group policy object“ („GPO“) могат да бъдат управлявани потребителските компютри и/или профили със съответните акаунти (двойка -потребителско име/парола), като се променят права до директории, сървиси, регистри и прочие, намиращи се на локалната машина и че по подобен начин се ограничават или предоставят права на потребителите до определени мрежови ресурси, например файлови сървъри, и в даден момент политиките биха могли да се прилагат на част от потребителските компютри или на потребителски профили, които от своя страна могат да бъдат групирани в контейнери наречени „Organization units“ („OU“) намиращи се на сървъра и върху тези „OU“ се прилагат политиките („GPO“), които могат да са шаблони от „Microsoft“ или създадени от администратора, както и че, / видно от поясненията към тройната експертиза, дадени в о. с.з,/ собственикът на системата отговаря за нейната работоспособност и че който е написал програмния продукт, той може да направи промени в програмата, да изтрие система или да блокира работата на "К. Б" ЕООД.Освен, че за процесния период са извършени 5 634 промени в поле наименования на 4217 продукта и промените преимуществено касаят допълнения или уточняване на наименованията на продуктите, коригиране на грешки и др., а за някои от продуктите са извършени 25 893 промени в цената на 21765 продукта, като промените в огромното си количество касаят въвеждане на цена или коригиране на цената на продуктите, или е извършвана промяна в името, видно от таблица 3 .

По тези причини, а и с оглед останалия доказателствен материал, изводът за неосъществен състав на забраната по чл. 37 ЗЗК, е обоснован и законосъобразен. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон досежно твърдяните, но неосъществени състави. Обосновани и законосъобразни са изводите на КЗК в тази част на решението, предвид приетото, че не са извършени посочените в него нарушения.

Посоченото в жалбата решение № 4545 от 10.04.2018 г. по адм. д. № 13852/2014 г., на на ВАС, четвърто отделение, е тъкмо в тази, а не в противна насока.

Неоснователни са и твърденията в жалбата, че КЗК не извършила задълбочена проверка на фактите по случая. Даже напротив, в оспореното решение са изложени самостоятелни мотиви по отношение на всеки от твърдяните състави.

По тези съображения ВАС намира искането в тази жалба за отмяна на решението в посочените части и за връщане на преписката за установяване на нарушения по 30 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК, и за налагане на санкции по тях, за неоснователно.

Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон досежно твърдяните, но неосъществени състави. Обосновани и законосъобразни са изводите на КЗК в тази част на решението, предвид приетото, че не са извършени посочените в него нарушения.

Затова и втората жалба е също неоснователна .С оглед на този извод решението следва да се потвърди и в тази част.

По изложените съображения оспореното решение е законосъобразно, а жалбите срещу него се преценяват като неоснователни, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такива следва да се отхвърлят.

С оглед изхода на правния спор, неоснователни са претенциите на жалбоподателите за присъждане на направени съдебни разноски.

С оглед своевременно направеното от процесуалния представител на КЗК искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, и съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на тази страна направените по делото разноски по 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "П. С" ЕООД, със седалище гр. С., представлявано от управителя Р.Я, Б.Я и И.Д, срещу Решение № 342/29.03.2018г., постановено по преписка № КЗК-620/2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията, в частта по т. 1, т.2 и т.3.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "К. Б" ЕООД, със седалище гр. С., представлявано от управителя Л.Г, срещу Решение № 342/29.03.2018г., постановено по преписка № КЗК-620/2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията, в частта по т. 4, т. 5 и т.6.

О. Б. У. исканията на "П. С" ЕООД, със седалище гр. С., чрез управителя Р.Я, Б.Я и И.Д и на"К. Б" ЕООД, със седалище гр. С., чрез управителя Л.Г, за присъждане на разноски по делото.

ОСЪЖДА "П. С" ЕООД, със седалище гр. С., чрез управителя Р.Я, Б.Я и И.Д, да заплатят на Комисията за защита на конкуренцията общо сумата от 200 лева - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА „К. Б" ЕООД, със седалище гр. С., чрез управителя Л.Г, да заплати на Комисията за защита на конкуренцията сумата от 200 лева - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението на страните за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.