Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. В. Т, срещу Решение №372 от 25.09.2019 г. на Административен съд, гр. В. Т, постановено по административно дело №394/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу Решение №РД-99-00-6-1192 от 04.06.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г., с което е отказано верифицирането на разходи в размер на 56 281,18 лв. по договор за безвъзмездна финансова помощ за проект "Привлекателна и съхранена автентична градска среда на гр. В. Т".

Касационният жалбоподател – О. В. Т, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че съдът не е отчел липсата на мотиви в оспорения акт, което прави обжалваното решение необосновано. Сочи конкретно неточно определени суми по фактури, като счита, че липсата на мотиви прави невъзможно проверка на изчисленията на ръководителя на Управляващия орган и не става ясно защо органът приема процесните разходи за недопустими.

Касаторът твърди, че съдът не е установил, че органът е следвало да изиска становище на общината преди да издаде акта си. Приемането, че органът не е длъжен да спазва чл. 35 АПК противоречи на чл. 27, ал. 1 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Упражняването на правомощията на административния орган винаги става при спазване на принципите, регламентирани в чл. 4, 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 АПК. Счита, че съдът не е съобразил и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № ТР-4/2002 г. Позовава се на съдебна практика.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт....