Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, представен от юрисконсулт Ц.Ц, срещу решение № 44/30.03.2020 г. на Административен съд Габрово по адм. д. № 322 по описа за 2019 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 01-0800/2404#3 от 11.11.2019 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК, но конкретни са оплакванията за неправилност заради нарушения на материалния закон. Оспорва изводите на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на АУПДВ, както и за отсъствие на задължение на адресата на акта за подаване на заявление за подпомагане, чието неизпълнение е фактическо основание на АУПДВ. Изразява убеждение, че наличието на влязъл в сила административен акт за прекратяване на поетия ангажимент не е условие за възстановяване на получени компенсаторни плащания. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация О. Г, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорения пред АС Габрово АУПДВ е изключена О. Г от подпомагане и е установено в нейна тежест задължение в размер 24 248.21 лева, представляваща 75 % от изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013 и 2014. Фактическо основание за издаване на акта е обстоятелството, че бенефициентът е поел многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“, като за кампания...