Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на регионална дирекция Социално подпомагане срещу решение № 60 от 26.07.2017г. на Административен съд Търговище по адм. дело № 72/2017г. С него се отменя заповед № 25-РДПС-0002 от 27.02.2017г. на директора на РД "Социално подпомагане" Търговище. От съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответницата, В. Ж. В. не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за несонователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба от В. Ж. В. с адрес в гр. [населено място] срещу заповед № 25-РДПС-0002 от 27.02.2017г. С нея на основание чл. 31, ал. 3 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) /ЗЗД/ и чл. 4 във връзка с чл. 24, ал. 4 от Наредба за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, във връзка с решение на комисията по приемна грижа по Протокол № 3 от 23.02.2017г. се нарежда да се заличи от регистъра на утвърдени приемни семейства В. Ж. В.. Мотивите на заповедта са, че В. е подала невярна информация на социален работник от ОЕПГ-Търговище при извършено посещение на 30.11.2016г. с която целяла да прикрие местонахождението на детето, а именно в република Германия, въвела е в заблуждение социалните работници от ОЗД и ОЕПГ, като съзнателно предоставила грешна информация на проведените срещи на 13 и 21.12.2016г. Също така, не спазила т. 2.11 от сключения договор за грижа на дете, настанено в приемно семейство, както и е сключила споразумение на 4.01.2017г. за увеличаване на работната заплата, без да информира, че реално не изпълнява задълженията си и причинила щета на общината. С допълнение към жалбата се иска отмяна на заповедта поради необоснованост на фактическите констатации.

Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. От доказателствата по приложената преписка е установено от фактическа страна, че В. В. е утвърдена като професионално приемно семейство със заповед № ЗД-РД01/0057 от 7.04.2010г. на директор на дирекция "Социално подпомагане гр. Т. и включена в регистъра на лицата, предоставящи приемна грижа. Със заповед от 25.08.2010г. при нея е настанена М. П. А., родена на 2.03.1997г. с майка М. А. А. и неустановен произход от баща, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД.Уено е, че в преписката липсват решение на съда, както и на данни, от които да се направи категорично заключение за продължителността на настаняването в приемното семейства и има само откъслечни такива - доклади за дейността през периода 18.01.2012г. - 1-04.2013г. и от 14.04.2014г. - 23.03.2015г. При тези данни съдът е приел, че настаняването е на различни основания и с незначителни прекъсвания от 25.08.2010г. до 16.01.2017г. когато е прекратено настаняването, поради навършване на пълнолетие и напускане на пределите на страната. Установено е по блезспорен начин, че М. А. е напуснала страната на 17.11.2016г. и след завръщането си е продължила да живее с вече бившия си приемен родител. Съдът е дал изрични указания във връзка с доказателствената тежест на административния орган, въпреки което от него по делото не е бил представен договора за грижа на дете. Поради това, соченото в мотивите на заповедта нарушение по чл. 2.11 от този договор не е могло да бъде установено. Наред с това е посочено, че няма доказателства за материално ощетяване на общината също вписано като мотиви за издаване на заповедта. На следващо място, след преценка на обстоятелствата по чл. 24, ал. 2 от Наредбата е констатирано, че не се доказва такова фактическо и правно основание. Посещението на роднини в чужбина от пълнолетно лице съдът приел, че не може да се разглежда като обстоятелство в кръга на основанията на издаване на заповедта. При неустановеност на изведените констатации от административния орган съдът приел заповедта за незаконосъобразна и като такава тя е отменена. Решението е правилно.

Редът и предпоставките за придобиване на качество приемно семейство са уредени в чл. 32 ЗЗД. Приемно семейство са двама съпрузи или отделно лице, при които се настанява дете за отглеждане, съгласно договор по чл. 27 ЗЗД. Утвърждаване на кандидатите за приемно семейство се извършва от комисията по приемна грижа, която се създава към регионалната дирекция за социално подпомагане и която поддържа регистър на утвърдените приемни семейства. Условията и редът за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на децата в тях, както и съставът, организацията и функциите на Комисията по приемна грижа се определят с наредба на МС по предложение на министъра на труда и социалната политика. Такава е Наредба за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях. В чл. 24 от Наредбата е предвидено, че при установяване наличието на промяна в обстоятелствата по чл. 32 от ЗЗД и по чл. 10 от Наредбата, при които съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето, социалният работник изготвя доклад за оценяване, който се представя на Комисията по приемна грижа, която прави предложение до директора на регионалната дирекция за социално подпомагане за издаване на заповед за заличаване на приемното семейство от регистъра със заповед, която подлежи на обжалване по реда на АПК.

Такава е издадената заповед предмет на спора по делото. Съдът правилно е приел за недоказани фактическите констатации в мотивите, поради липса на доказателства в административната преписка и въпреки указанията към административния орган. Поради това са останали неустановени въпросите, какво е съдържанието на договора за предоставяне на приемна грижа, какъв е срокът му на действие като се има предвид, че детето е навършило пълнолетие на 2.03.2015г. и след тази дата е пълнолетно лице и няма качеството на дете съгласно определението по чл. 2 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО). Нама доказателства и относно обстоятелството дали е продължило образованието си което е основание за продължаване действието на договора до 20 г. възраст - 2.03.2017г. При липсата на тези доказателства поведението на приемния родител не може да бъде ценено с оглед задълженията му по договора, и от друга страна, сочените за укорими действия не се установени по несъмнен начин, за да бъде изведен еднозначен извод в хипотезата на чл. 24, ал. 2 от Наредбата. С обжалваното решение в същия смисъл е постановено правилно решение което следва да бъде оставено в сила.

Представените с касационнатажалба доказателства не могат да блъдат ценени относно спора по същество, предвид забраната по чл. 219, ал. 2 и чл. 220 АПК. Същите не обосновават и нарушения, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като непълнотата на доказателствата по вина на страната не съставлява касационно основание за отмяна на решението.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК Върховен административен съд шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60 от 26.07.2017г. на Административен съд Търговище по адм. дело № 72/2017г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.