Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на А. М. П., представена от адв. В. В., срещу решение № 1705/16.03.2017 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 9866 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата ѝ против ревизионен акт /РА/ № Р-22221015008939-091-001/02.06.2016г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София в потвърдената при оспорването по административен ред част относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за данъчен период 2010 г. и за лихви за забава. Оплакванията на касатора сочат са за неправилност на решението заради нарушаване на съществените съдопроизводствени правила и противоречие с материалния закон. Доводите му са за липса на изводи относно начина на определяне на данъчната основа чрез съотнасяне на разходите и приходите на данъчнозадълженото лице. Изразява несъгласие с констатациите на съда за включване на определени разходи и изключване на приходи при съпоставката. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на РА.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорената пред АССГ част от ревизионен акт са установени в тежест на А. П. задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер 3 886.11 лева с лихви за забава 2 044.61 лева. Според констатациите на органите по приходите за данъчен период 2010 г. липсват доходи на РЛ с които да се покрият извършените разходи. Заключено е, че имущественото и финансовото състояние на П. не съответства на получените приходи. Изчислената отрицателна разлика между доходите и...