Р Е Ш Е Н И Е

№ 172

[населено място], 02.07. 2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г. ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при участието на секретаря П. П. като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1641 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Н. Р. Р. /починал в хода на процеса, като вместо него на осн. чл.227 ГПК са били конституирани наследниците му: Р. Н. Р. и С. К. Р./, против решение № 27/12.01.2024 г. по в. т.д. № 582/2023г. на САС, поправено с решение № 199/26.03.2024г. по същото в. т.д., с което е потвърдено решение №556/26.04.2023 г. по т. д.№ 2111/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-16 състав за отхвърляне на предявените от Н. Р. Р. срещу “М. Т. ООД, [населено място], искове с правна квалификация чл. 74 ТЗ, за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците, проведено на 07.11.2022 г., с които Н. Р. Р. се освобождава от длъжността управител, без да се освободи от отговорност и се възлага на управителя П. А. К. да заяви за вписване така приетите промени по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ.

В касационната жалба се поддържа становище за недопустимост, евентуално за неправилност на въззивното решение. Навежда доводи за наличие на отношение на преюдициалност на производството по т. д. № 2111/2022 г. на СГС и настоящето производство, поради което последното е следвало да бъде спряно. Отделно от това се излагат оплаквания, че в първоинстанционното решение е налице произнасяне по нерелевирани пороци на обжалваното решение на ОСС, а въззивният съд не се е произнесъл служебно в тази връзка относно недопустимостта на решението на СГС. Оспорва се изводът на САС, че отмяната на решението на ОСС действа за напред, както и като необосновано заключението на съда, че поканата за участие в ОС на дружеството е била надлежно връчена и че гласовете при вземане на атакуваното решение са правилно определени. Иска се обезсилване на въззивното решение и връщане на делото за разглеждане от друг сътав на САС, евент. отмяна на същото решение и уважаване на исковете по чл.74 ТЗ.

Предвид настъпилата смърт в хода на процеса на касатора Н. Р. Р., конституираните му наследници чрез пълномощника адв. Г. изразяват становище за поддържане на касационната жалба на своя наследодател с доводите в нея, както и за поддържане на предявените искове.

Ответникът по касационната жалба - “М. Т. ООД, чрез адв. Г., оспорва същата. Поддържа молбата си от 25.07.2024 г. за недопустимост на иска по чл.74 ТЗ, поради настъпила в хода на процеса смърт на ищеца, и характера на решението на ОСС, чиято отмяна се иска. Прететдира разноски по спора.

С определение № 561/21.02.2025 г. по т. д. №[ЕИК] г. на ВКС, I т. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на осн. чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка неговата допустимост.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предмет на производството са били предявени конститутивни искове, с правна квалификация чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията, взети от проведеното на 07.11.2022 г. общо събрание на съдружниците в ответното ООД, поради ненадлежно връчената покана на съдружника Н. Р. и поради несъответно отразяване на мнозинството, с което решенията са били приети, поради наличие на съсобственост върху дялове от капитала. САС е констатирал, че ищецът към момента на вземане на оспорваните решения - 07.11.2022 г., е бил съдружник в ООД и е упражнил процесуалното право да претендира отмяната им в преклузивния 14-дневен срок от провеждане на събранието. Въззивният съд е счел, че е допустимо общото събрание изрично да възложи извършване на конкретно действие от управителя, което по преценка на последния би било в противоречие на закона или устава – например да заяви вписването на решение в търговския регистър, което е нищожно или незаконосъобразно. Такова изрично овластяване на управителя да предприеме действия по вписване на взето решение, независимо, че по своя предмет то подлежи на вписване, ще има действие във вътрешните отношения евентуално за реализиране на отговорността на управителя при неизпълнение, затова за съдружниците е налице правен интерес от отмяна на подобно решение, ако то страда от пороците, релевирани с исковата молба.

Въззивната инстанция е установила, че ищецът не е твърдял наличие на вече взети идентични решения в рамките на проведено на 05.08.2022 г. общо събрание на съдружниците в ООД, което във вътрешните отношения да е породило правните си последици и последващото решение от 07.11.2022 г., насочено към същите (идентични) правни последици да се явява нищожно– взето при изчерпана компетентност на върховния орган на дружеството. САС е приел, че съгласно общото правило, предвидено в чл. 7, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ на вписването в търговския регистър поначало е придадено декларативно действие и изключение от него може да се въвежда само по изрична разпоредба на закона. Поради което в изчерпателно предвидените от законодателя случаи, сред които и чл. 140, ал. 4 ТЗ, вписването има конститутивен ефект, т. е. съставлява елемент от правопораждащия фактически състав - условие за настъпване на целената правна промяна. Посочил е, че дори и при разпореденото от законодателя конститутивно действие на вписването в разглежданата законова хипотеза - чл. 140, ал. 4 ТЗ, правновалидният за търговеца - ООД и неговите съдружници момент на настъпване на промените, подлежащи на вписване и произтичащи от взетото от върховния му орган – общото събрание на съдружниците решение, е моментът на постигане необходимото съгласие, формиращо волята на събранието. В този смисъл решенията на общото събрание на съдружниците, касаещи промяна в капитала и персоналния им състав, избора и освобождаването на управител, във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници пораждат незабавно действие, като предвидения в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо трети за същото лица. Заключил е, че решението на съдружниците в ответното ООД от 05.08.2022 г. за освобождаване на Н.Р. от длъжността управител и овластяване на другия управител да предприеме вписване на това решение в търговския регистър във вътрешните им отношения е произвело действие веднага, без значение, че не е било вписано в търговския регистър, което вписване би имало значение само по отношение на третите лица. Добавил е, че без значение е и обстоятелството, че за отмяна на това решение е предявен иск, по който не е формирана сила на пресъдено нещо, тъй като и при евентуалното му уважаване отмяната би имала действие за напред, което означава, че към 07.11.2022 г. взетото решение за освобождаване на вече освободения управител Р. остава нищожно. Според САС законосъобразността на решението от 05.08.2022 г. за освобождаването на Р. като управител не може да бъде обсъждана инцидентно. До отмяната му по съответния ред, която би породила действие за в бъдеще – от влизане в сила на съдебно решение, с което е уважен конститутивен иск по чл. 74 ТЗ, това решение на ОСС поражда правни последици. Направил е извод, че към 07.11.2022 г., когато е било проведено общото събрание във вътрешните отношения Н. Р. не е управител, тъй като вече събранието е формирало и изразило воля за неговото освобождаване. САС е посочил, че нищожното решение не може да бъде предмет на конститутивен иск за отмяната му, а нищожността му следва да бъде прогласена по съответния ред, чрез провеждането на установителен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК – за неподлежащите на вписване и невписаните решения и чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ – за вписаните такива, който не е бил предявен във висящото пред САС производство. Въззивният съд е намерил, че нищожността на взетото решение обуславя неоснователност на предявения конститутивен иск по чл. 74 ТЗ, тъй като предпоставка за уважаването му е наличието на валидно взето решение, което да страда от процесуална и/или материална незаконосъобразност. Нищожното решение не подлежи на отмяна и затова искът, насочен към тези правни последици винаги и по дефиниция е неоснователен. Според САС искът за нищожност не е скрепен със срок, а от друга страна висящото пред него производство не го преклудира, затова ищецът разполага с възможност да защити членствените си права, ако счита, че са неблагоприятно засегнати с приетите нищожни решения. Независимо от формирания извод за неоснователност на исковете за отмяна, САС е разгледал сочените в исковата молба основания за незаконосъобразност на атакуваните решения. Констатирал е, че поканата за събранието е била редовно връчена на Н. Р. чрез упълномощения му представител Р.Р. на датата, отразена в нея – 23.09.2022 г., тъй като пълномощното, с което последната е била снабдена с пасивна представителна власт по отношение на всички трети лица е била с изключително широки права и е произтичала от пълномощно, рег. № 7045/03.08.2022 г., което не е било оттеглено. Въззивната инстанция е констатирала, че упълномощаването е било извършено от физическото лице Н. Р., който в качеството му на съдружник в “М. Т. ООД не придобива разширена (допълнителна) правосубектност, за да се приеме, че представителната власт на упълномощения не обхваща представителство на Р. в качеството му на съдружник. Общото пълномощно обаче според съда е породило пълния обем права за упълномощеното лице, включително и правото да получи поканата за свикване на общото събрание, в което ищецът е участвал чрез надлежно упълномощен адвокат. Опитите за последващо връчване на поканата чрез залепване на уведомление не са променили този извод на САС. Отчел е, че от редовното връчване на поканата на 23.09.2022 г. до датата на провеждане на общото събрание е изминал период по-продължителен от установените в чл. 7.1, ал. 1 от дружествения договор 7 дни, поради което е заключил, че не е налице процесуална незаконосъобразност на така взетите решения на това сочено от ищеца основание. Освен това въззивната инстанция е приела, че в дружествения договор – чл. 4.1 изрично е било предвидено кой представлява пред дружеството съдружниците при упражняване на правата, произтичащи от съвместно притежаваните дружествени дялове, съгласно изискването на чл. 132, изр. 3 ТЗ, поради което формираното мнозинство в подкрепа на взетите решения е било отразено в протокола от проведеното общо събрание съответно на действително притежаваните гласове и в тази насока според съда не са били допуснати нарушения. Изложил е съображения, че в случая е имало определено лице, което да осъществява правата върху съсобствените дялове и овластяването му е било закрепено в самия дружествен договор, поради което не е имало необходимост от съвместно волеизявление от страна на съпритежателите на дяловете в съответното общо събрание, както ищецът е твърдял. Поради тези допълнителни аргументи въззивният съд е направил извод, че не са налице твърдяните пороци при вземане на процесните решения от ОСС.

По допустимостта на въззивното решение:

Съгласно задължителните разяснения по т.4 и т.5 от ТР № 1/2002г. по тълк. д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС активно легитимиран по иска с правно осн. чл.74 ТЗ е съдружник или акционер, а пасивно легитимирано – съответното дружество, чийто член е той. Искът по чл.74 ТЗ представлява предоставено на съдружника /акционера/ потестативно право да иска отмяна на решението на Общото събрание и целената правна последица от успешното му провеждане е защита на членствените права и/или контрол за законосъобразност на решенията на Общото събрание, свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел. Решението на съда има действие по отношение на всички – на самото дружество и на отделните му членове. Изрично законът - чл.74, ал.3 ТЗ дава право на всеки съдружник, респ. акционер да встъпи като съищец в делото и да поддържа иска, дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли.

Следователно конститутивният иск по чл.74 ТЗ е предоставен на всеки съдружник, респ. акционер не само за защита на неговите отделни членствени права – имуществени и неимуществени, а чрез реализирането й се охраняват и интересите на останалите съдружници, респ. акционери, на дружеството и обществения интерес, който изисква в правния мир да не съществуват и да не се изпълняват решения на Общи събрания на съдружниците, които противоречат на повелителните разпоредби на закона, на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. В производството по чл.74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск подлежи наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер на дружеството, чиито решения на Общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качество следва да е налице към момента на провеждане на Общото събрание, взело оспорваните решения. В случай, че членственото правоотношение на съдружника или акционера е прекратено на някои от предвидените в закона основания преди датата на вземане на атакуваните решения от общото събрание, последният не е легитимиран да оспорва пред съда взетите от събранието решения, тъй като правото му на иск вече е погасено и не съществува. Прекратяването на членството на съдружника, респ. акционера чрез изключване в хода на съдебното производство по чл.74 ТЗ няма за последица загуба на легитимация за ищеца и недопустимост на иска. Ищецът може и без да притежава качеството „съдружник“, „акционер“, респ. да защитава съществуващо членствено правоотношение, да продължи воденето на иска за отмяна на решенията на Общото събрание.

При настъпила във висящ процес по иск с правно осн. чл.74 ТЗ смърт на ищеца, явяващ се съдружник в ООД, е налице хипотеза на прекратяване на членствено правоотношение на осн. чл.125, ал.1, т.1 ТЗ. Следователно и в този случай следва да се приеме, че отпадането в хода на процеса на членственото правоотношение няма за правна последица недопустимост на иска. Ето защо искът по чл.74 ТЗ може да се разгледа при участието на наследниците на починалия ищец, които на осн. чл.227 ГПК се конституират вместо него. Процесуалното правоприемство в този случай не е безусловно. Доколкото чрез иска по чл.74 ТЗ, както бе посочено по-горе, се защитава членственото правоотношение на ищеца, съществувало към момента на приемане на атакуваните решения на Общото събрание, от значение за възможността да бъдат конституирани наследниците му във висящия процес е дали чрез иска се защитават права, които са наследими. По правило при смърт на съдружник на осн. чл.129, ал.1 ТЗ се наследява дружественият дял /имуществено право/ на починалия съдружник, но не и членственото правоотношение. Наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на Общото събрание. Притежаването на дялове по наследство обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл.125, ал.3 ТЗ, ако не заяви желание да бъде приет като съдружник в дружеството или ако общото събрание не го приеме за съдружник. Идентично право по чл.125, ал.3 ТЗ, без да притежава членствено правоотношение, има и прекратилия след завеждане на иска по чл.74 ТЗ на някое друго основание по чл.125, ал.1 и ал.2 ТЗ участие в дружеството съдружник. Правото на всеки съдружник да притежава дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, е регламентирано изрично в чл.127 ТЗ и е основно имуществено право, включено в съдържанието на членственото правоотношение. Това имуществено право може да бъде засегнато от решение на Общото събрание на съдружниците. Ако съдружникът е упражнил правото си на лична преценка и е предявил иск по чл.74 ТЗ за защита на така нарушеното му имуществено право, то след като законът допуска материално правоприемство по отношение на това имуществено право, е допустимо и процесуално правоприемство при настъпила в хода на процеса за защитата му по чл.74 ТЗ смърт на ищеца. Същото разрешение следва да се приложи и по отношение на други наследими имуществени права на съдружника: право на дивидент, право на връщане на допълнителна парична вноска, право на лихва при направени допълнителни парични вноски, ако такова е уговорено.

Набага се извод, че е допустимо наследниците на починал в хода на съдебния процес ищец по иск с правно осн. чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност да бъдат конституирани като ищци на мястото на починалия наследодател, ако с този иск се защитава нарушено право на съдружника, което е наследимо. Съответно ако с иска по чл.74 ТЗ се защитават ненаследими права на съдружника в ООД, то поради настъпилата смърт на ищеца, не може да настъпи правоприемство в материалното правоотношение и поддържането на този иск от страна на наследниците на починалия съдружник е недопустимо.

В конкретния случай предприетата от починалия ищец защита с предявените конститутивни искове по чл.74 ТЗ няма за предмет негово наследимо имуществено право, доколкото атакуваните решения от 07.11.2022 г. се относят до освобождаването на Н. Р. като управител на дружеството и възлагане на П. К. да заяви за вписване промените в регистъра. Тези решения евентуално нарушават лични неимуществени членствени права на наследодателя Р., които права са ненаследими. Правото на иск за защита на тези права се погасява със смъртта на титуляра им и неговите наследници не могат да продължат процеса. Конституирането им в настоящето производство пред касационната инстанция е само досежно проверката на допустимостта на въззивното решение и предоставяне на право да изложат съображения относно повдигнатия процесуалноправен въпрос.

С оглед на гореизложеното предявените искове по чл.74 ТЗ се явяват недопустими и поставените по тях първоинстанционно и въззивно решение също са недопустими. Производството по делото следва да бъде прекратено, а посочените решения – обезсилени.

По разноските:

Ответникът по иск с правно основание чл. 74 ТЗ има право на разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК в хипотезата на прекратяване на производството. Основанието за прекратяване на производството в случая е наличието на обективен факт, настъпването на който не зависи от поведението на страните. При произнасянето по отговорността за разноски по чл.78, ал.4 ГПК в разглежданата хипотеза релевантно за спора е обстоятелството, че ответникът с поведението си не е причина за прекратяване на производството по делото, поради което именно той следва да бъде възмезден за сторените разноски. Неоснователно е възражението на касаторите, че при извод за ненаследимост на правата в това производство не е следвало да бъдат конституирани по делото и съответно да отговарят за разноските на другата страна. По въпроса за допустимостта на иска касационната инстанция дължи произнасяне в производството по чл.290 ГПК с участие на страните, по отношение на които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, съответно на конституираните по реда на чл.227 ГПК правоприемници. В селективната фаза на касационното производство такава преценка е изключена. В случая същата включва произнасяне по значимия за допустимостта на иска въпрос за това дали правото, предмет на търсената защита, е наследимо, по който, видно от становищата на страните, се спори. Възможността касационната инстанция да обезсили обжалваното решение с определение е предвидена само в хипотезите на чл. 233 и чл. 234 ГПК, какъвто не е настоящият случай. Освен това касаторите изрично заявяват, че поддържат предявените искове и подадената от техния наследодател касационна жалба, т. е. тяхната процесуална позиция е различна от крайния резултат, пради което дължат сторените от ответника разноски. Следва да се отбележи, че приемането на наследството по опис има отношение към събирането на вземанията /наследените задължения/, но не и към производството за защита на спорното материално право, което претендира кредитора.

Неоснователно е възражението на касаторите за прекомерност на изплатено адвокатско възнаграждение от ответника за сумата от 3168,44лв. с ДДС. След съобразяване с фактическата и правна сложност на делото – иск по чл.74 ТЗ, обоснован с нарушения по свикването и провеждането на общото събрание, обема на извършените от ангажирания адвокат процесуални действия по изготвяне на отговор на касационната жалба и молба, с която повдига релевантния за спора въпрос относно допустимостта на исковете, респ. на постановените по тях решения, с представяне на съдебна практика; явяване в съдебно заседание и пледиране по същество; представяне на писмени бележки, намира, че изплатеното възнаграждение съответства на справедливия размер на цената на предоставената услуга.

Касаторите дължат заплащане на ответника на основание чл.78, ал.4 ГПК разноски за за адв. в.ие за настоящото производство в размер на 3 168,44лв. с ДДС.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение

РЕШИ :

ОБЕЗСИЛВА решение № 27/12.01.2024 г. по в. т.д. № 582/2023г. на САС, поправено с решение № 199/26.03.2024г. по същото в. т.д. и потвръденото с него решение №556/26.04.2023 г. по т. д.№ 2111/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-16 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Р. Н. Р. ЕГН [ЕГН] и С. К. Р. ЕГН [ЕГН] да заплатят на “М. Т. ООД, [населено място] сумата от 3 168,44 лв., представляваща разноски за касационна инстанция, на осн. чл.78, ал.4 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: