Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по три касационни жалби, подадени от : 1. кмета на О. Б,чрез адв.Д. ,2. [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място],чрез адв. М. и 3. главния архитект на О. Б,чрез адв. М. срещу решение № 1819 от 20.12.2016 г. по адм. д. №263/2016 г. на Административен съд – Благоевград. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата на Д. Я. срещу КПИИ, вкл. заповед № 01-15-124/ 09.10.2015 г. на кмета на О. Б за изменение на ПУП – ПЗ за УПИ [номер], кв.1 по плана на [населено място] и Разрешение за строеж № 91/09.10.2015 г. на главния архитект на О. Б, ведно със законните последици.
Подадена е и касационна жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] и главния архитект на О. Б,чрез адв. М. срещу постановеното по делото в производство по чл.175 АПК решение №193 от 10.02.2017г.,с което е допусната поправка в мотивната и диспозитивна част на решението на техническа грешка при изписване номера на УПИ [номер] в номера с арабски цифри, който да се чете 3096,вместо 3036. В жалбата се твърди, че не са налице изискванията на чл.175 АПК.
Подадена е и частна жалба от Г. С. С.,чрез адв.Д. срещу постановеното по делото по реда на чл.248 ГПК определение №429 от 23.03.2017г.,с което е оставена без разглеждане молбата за допълване на решението в частта за разноските. Излагат се доводи за незаконосъобразност на определението и се претендира отмяната му и уважаване искането за присъждане на разноски в полза на С..
Ответниците Д. Б. Я.,чрез адв.У., Р. А. Я. и Е. А. С.,чрез адв.Ц. и Г. С. С.,чрез адв.Д. излагат писмени доводи за неоснователност на касационните жалби и молят за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Р. А. Я. и Е. А. С.,чрез адв.Ц. и Г. С. С.,чрез адв.Д. претендират разноски по представени списъци по чл.80 ГПК.
Останалите ответници не вземат становище по касационните жалби и частната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваните решения и определение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърдят обжалваните съдебни актове като обосновани и законосъобразни.
Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и са процесуално допустими, а след като провери правилността на обжалваните решения, намира същите за неоснователни.
С обжалваното решение № 1819 от 20.12.2016 г. по адм. д. №263/2016 г. на Административен съд – Благоевград, по оспорване на Д. Я. са отменени като незаконосъобразни заповед № 01-15-124/ 09.10.2015 г. на кмета на О. Б за изменение на ПУП – ПЗ за УПИ [номер], кв.1 по плана на [населено място] и Разрешение за строеж № 91/09.10.2015 г. на главния архитект на О. Б,съставляващи част от КПИИ /комплексен проект за инвестиционна инициатива/, одобрен по реда на чл.150 ЗУТ. Прието е, че със заповедта на кмета е допуснато изработване на ПУП – ПЗ за промяна на застроителните линии за УПИ [номер], кв.1 по плана на [населено място] /поземлен имот идентификатор [номер]/ по регулационни линии към две от граничещите с имота улици и на 3.00 м. от страничната регулационна линия към УПИ [номер], кв.1, при запазване на параметрите на застрояване, определени със Заповед № 01-207/17.05.2006 г. на кмета на О. Б.С предходна заповед № 01-15-119/23.09.2015 г. на кмета на О. Б е допуснато изработването на КПИИ, включващ ПУП - изменение на ПЗ със същото съдържание и инвестиционен проект за пристройки към търговски обекти с идентификатори: [номер], [номер], [номер], [номер], [номер] и нов магазин за промишлени стоки в имот с идентификатор [номер], УПИ [номер], кв.1 по плана на [населено място]. В тези параметри е разрешеното строителство с Разрешение за строеж № 91/09.10.2015 г. на главния архитект на О.Б.С подробно обсъждане на заключението на приетата по делото СТЕ във връзка с доказателствата по делото и административната преписка, административният съд е приел от правна страна, че заповед № 01-15-124/ 09.10.2015 г. на кмета на О. Б за изменение на ПУП – ПЗ за УПИ [номер] е незаконосъобразна, поради липса на визирано конкретно основание за изменението по чл.134 ЗУТ. От фактическите мотиви и данните по административната преписка е изведено като единствено възможно основание за изменението на ПЗ на УПИ [номер] основанието по т.6,ал.2,чл.134 от ЗУТ,с оглед на безспорното обстоятелство, че учреденото право на строеж на сграда с три свързани тела е реализирано, като собствениците на отделните самостоятелни обекти, които са притежатели и на съответните идеални части от сградата и правото на строеж, не са дали съгласие за изменението. От приложените по делото нотариални актове е установено, че отстъпеното право на строеж върху имот с идентификатор [номер] е реализирано, като построената сграда с разгърната застроена площ от 4454 кв. м., състояща се от 78 самостоятелни обекта е въведена в експлоатация. Представените по делото декларации-съгласие от собствениците на самостоятелните обекти в сградата, обаче не изчерпват кръга на всички собственици на обекти, което сочи на незаконосъобразност и на Разрешение за строеж № 91/09.10.2015 г. на главния архитект на О. Б, тъй като се касае за разрешено пристрояване. Изложени са подробни мотиви и за неспазено процентно съотношение по отношение на минимално изискуемата озеленена площ, както и за наличие на активна процесуална легитимация на оспорващата по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 150, ал. 3 от ЗУТ, която е носител на ограничени вещни права върху УПИ [номер], като собственик на два самостоятелни обекта в сградата, ведно с припадащите се ид. части от общите части и правото на строеж.
Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Безспорно е по делото обстоятелството, че в УПИ [номер] е налично реализирано строителство на сграда в пълния обем на учреденото право на строеж, която сграда е въведена надлежно в експлоатация, и оспорващата и заинтересованите страни са придобили собственост върху самостоятелни обекти в сградата, ведно с припадащите се идеални части от общите части и правото на строеж. Това обстоятелство сочи на наличието на активна легитимация и правен интерес от оспорването за Д. Я. по реда на чл.150,ал.3 във връзка с чл.131,ал.1 от ЗУТ. Възражението по касационните жалби, че с реализирането на правото на строеж то се погасява е неоснователно, тъй като погасяването на това ограничено вещно право закона обвързва единствено с изтекла давност по чл.67 ЗС. С реализирането на учреденото право на строеж в пълен обем, какъвто е настоящия случай, и последващи придобивни сделки от трети лица за части от сградата /самостоятелни обекти/, правото на строеж преминава у тези лица в съответния обем /ид. ч./ и последните се ползват от защитната хипотеза на чл.66,ал.2 ЗС. С оглед на това се явява обоснован и извода на административният съд за нарушение на чл.134,ал.2,т.6 ЗУТ при одобряване изменението на ПУП-ПЗ със заповед № 01-15-124/ 09.10.2015 г. на кмета на О. Б,както и издаване на Разрешение за строеж № 91/09.10.2015 г. на главния архитект на О. Б в нарушение императивното изискване на чл.183,ал.2 ЗУТ.
Съответни на доказателствата по делото и приетото без оспорване от страните заключение на СТЕ са и изводите на съда за допуснато нарушение в ПЗ по отношение показателите на застрояване на УПИ [номер], визирани в одобрения със заповед № 01-207/17.05.2006 г. на кмета на О. Б ПУП-ЧИЗРП – 30% минимална озеленена площ и паркиране в границите на имота. Безспорно е установено, че необходимата незастроена площ по процесния ПЗ, предвидена за зелени площи следва да е 396кв. м., вкл.1/4 висока дървестна растителност, а предвидената такава в изменението на ПЗ от 372кв. м. се заема от вертикална планировка-стъбли и подходи към търговските и жилищни обекти. Предвиденото озеленяване върху покривите на новите обекти пък, освен, че не отговаря на изискването за 1/4 висока дървестна растителност, е и под изискуемият процент /30%/ и е с площ 280,59кв. м.,т. е. 21%.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение № 1819 от 20.12.2016 г. по адм. д. №263/2016 г. на Административен съд – Благоевград следва да бъде потвърдено изцяло, а касационните жалби - оставени без уважение, като неоснователни.
Неоснователна е и касационната жалба на [фирма] и главния архитект на О. Б срещу постановеното по делото в производство по чл.175 АПК решение №193 от 10.02.2017г.,с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка при изписване номера на УПИ [номер], който в диспозитива на решението и на стр.1,ред.7 от мотивите грешно е вписан като УПИ [номер].
Съгласно чл.175,ал.1 АПК очевидна фактическа грешка е допуснатата в решението грешка в изписването, в пресмятането или друга такава очевидна неточност. Именно в тази хипотеза попада грешното изписване с арабски цифри на номера на УПИ, чието изменението на ПУП-ПЗ е предмет на одобряване с оспорената заповед № 01-15-124/ 09.10.2015 г. на кмета на О.Б.Д за липса на разминаване между мотиви и диспозитив в решението са несъстоятелни, тъй като е ясна формираната от съда воля за незаконосъобразността на заповедта на кмета, която съставлява предмет на оспорването в това производство. Освен това номера на УПИ е вписан правилно в останалата мотивна част на решението, а и последният е видим от оспорената заповед. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Частната жалба на Г. С.,подадена чрез адв.Д. срещу постановеното по делото по реда на чл.248 ГПК определение №429 от 23.03.2017г.,с което е оставена без разглеждане молбата за допълване на решението в частта за разноските, е процесуално допустима, но неоснователна. Молбата за допълване на решението с присъждане на разноски на С. е подадена по пощата на 27.01.2017г.,а 14-дневния срок за обжалване на решението по делото, считано от съобщението до молителя е изтекъл на 23.01.2017г., поради което процесуално обосновано по смисъла на ал.1,чл.248 ГПК във вр. с чл.144 АПК, административният съд е приел недопустимост на молбата за допълване на решението в частта за разноските. Частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – в сила.
С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция от ответници Р. А. Я. и Е. А. С.,чрез адв.Ц. и Г. С. С.,чрез адв.Д. за разноски, тримата касатори дължат по-равно /по 1/3/ реално направените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи в общ размер както следва: 900лв в полза на Р. А. Я. и Е. А. С.,съставляващи реално заплатено адв. в.ие по приложения Договор за правна защита и съдействие от 01.12.2017г. и 500лв в полза на Г. С. С. по Договор за правна защита и съдействие от 08.12.2017г. Липсва основание за редуциране размера на направените разноски, които са под определения нормативно минимум за всеки един от тримата ответници.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1819 от 20.12.2016 г. по адм. д. №263/2016 г. на Административен съд – Благоевград.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №193 от 10.02.2017г, по адм. д. №263/2016 г. на Административен съд – Благоевград.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №429 от 23.03.2017г.,по адм. д. №263/2016 г. на Административен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА О. Б да заплати на Р. А. Я. и Е. А. С. сумата 600лв /шестотин лева/, разноски.
ОСЪЖДА О. Б да заплати на Г. С. С. сумата 333,34лв /триста тридесет и три лв и 34 ст./, разноски.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на Р. А. Я. и Е. А. С. сумата 300лв /триста лева/, разноски.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на Г. С. С. сумата 166,67лв /сто шестдесет и шест лв и 67 ст./, разноски Решението е окончателно.