Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявана от С. Ц., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 1341 от 29.02.2016 г., постановено по административно дело № 9757/2015 г. от Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против решение № Ж-170-1/2015 г. от 04.09.2015 г. на комисията за защита на личните данни и е потвърдена наложената имуществена санкция до размер на 1000 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – неправилно разпределение на доказателствената тежест и при неправилно приложение на закона при налагане на имуществената санкция се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният от него административен акт бъде отменен. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на размера на договореното от касатора възнаграждение за един адвокат.

Ответникът по касационната жалба К. Я. Я. не взема становище по нея.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените...