Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния си представител, срещу решение № 294 от 28.02.2017 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 2908/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 16251300336/17.04.2014 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 710/22.07.2014 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика (“ОДОП“) гр. П., в частта му за допълнително начислен данък по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО (ЗАКОН ЗЗД КОРП. П. О) (ЗКПО) във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 1 ЗКПО за 2010 г. в размер на 87 333,52 лева, ведно с начислените лихви, и за 2011 г. в размер на 83 488,41 лева, ведно с начислените лихви, както и по отношение извършеното преобразуване на отрицателния счетоводен финансов резултат в увеличение по реда на чл. 67 ЗКПО и в намаление по чл. 75, ал. 4 ЗКПО за 2009 г. - 2011 г.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага твърдения за липса на собствени мотиви в съдебното решение. Възразява срещу извода на съда и органите по приходите относно наличието на отклонение от данъчното облагане. Сочи, че осъществените разходи за актив - завод [фирма], представляват текущи такива, а не както ревизиращите и съда са приели - преки разходи, и същите не са формирали данъчен амортизируем актив по смисъла на чл. 48, ал. 1 ЗКПО, каквато е констатацията на ревизиращите. Твърди, че отпуснатите заеми към момента на ревизията не са с настъпил падеж и не са погасявани от РЛ, а...