Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 1298 от 22.06. 2016 г., постановено по адм. дело № 804/ 2016 г. на Административен съд - гр. П. (АС Пловдив), с което е отхвърлена жалбата на същото дружество против Решение № РР-2624 от 22.10.2015 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон и противоречие с целта на нормативните разпоредби. Счита, че съдът неправилно е направил заключение, че по отношение на инвестиционното предложение на [фирма] са налице забрани и ограничения.

Намира, че съдът неправилно е изтълкувал и възприел разпоредбите на ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ), свързани с продължаване на крайния срок на действие и изменение на издадените разрешителни за водовземане от повърхностен воден обект. Счита за неправилен и противоречащ на материалния закон извода на първоинстанционния съд, че директора на БДИБР при постановяване на отказа, правилно е приложил разпоредбите на ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ), като е съобразил предвижданията на чл.118 ж, ал.1, т.4 от ЗВ.

Иска отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, чрез обявяване на нищожно решението на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” и да се върне преписката на адм. орган със задължителни указания за спазване и прилагане на постановените и влезли в сила съдебни решения. Алтернативно моли да се отмени решението на директора на БДИБР като незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на административно производствените правила и несъответствие с целта на закона и се върне преписката на административния орган с указания за правилно прилагане на закона.

Касационният жалбоподател [фирма], в съдебно заседание, чрез адв. Е. А. от САК, поддържа касационната жалба и смята, че от съда е извършено ограничително тълкуване на закона, което е неприемливо с оглед на засягането на съществуващи права. Моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

О. Д на Басейнова дирекция Източнобеломорски район - Пловдив, в представеното писмено становище от 23.11.2017 г. моли да се отхвърли изцяло касационната жалба и да се остави в сила като правилно и законосъобразно решението на АС Пловдив, поради липсата на касационни основания по чл.209, т.3 от АПК за неговата отмяна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решаващият съд е изградил обосновани и правилни фактически и правни изводи и със съдебния акт е приложил правилно нормативната уредба. Счита, че съдебният акт е обоснован и законосъобразен и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да остане в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С Решение № 1298 от 22.06. 2016 г., постановено по адм. дело № 804/ 2016 г. на Административен съд - гр. П. е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на [фирма], против Решение № РР- 2624 от 22.10.2015 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с което е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително № 31140037 от 31.07.2009 г. С решението е ОСЪДЕН [фирма], да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ сумата 300 (триста) лева, юрисконсултско възнаграждение.

За да достигне до този правен извод от решаващия съд е прието за безспорно, че на дружеството - жалбоподател е издадено Разрешително № 31140037 от 31.07.2009 г. за водовземане от повърхностен воден обект – река Марица, с разрешена цел – производство на електроенергия чрез руслова [фирма], находяща се в землището на [населено място], [населено място] ливада и [населено място], [община], област [област]. Със заявление вх.№ РЯ-01-55 от 01.10.2013 г. дружеството е поискало изменение и продължаване на разрешителното, в частта, касаеща срока за завършване на строителството, който да се измени на 30.04.2017 г., и в частта, касаеща срока за реализиране на водовземането, което да бъде започнато до 30.04.2017 г., а крайният срок на действие на разрешителното да бъде определен до 15.09.2022 г. Искането е обосновано с невъзможността за упражняване на придобитите права на водоползвател във времето на действие на ПУРБ - ИБР. Към заявлението е приложено Решение № 17388 от 20.12.2013 г., по адм. дело № 511/ 2013 г. на ВАС, петчленен състав, ІІ колегия.

Въз основа на събраните документи директорът на БДИБР е издал оспореното Решение № РР- 2624 от 22.10.2015 г., което в резултат на административно оспорване е потвърдено с Решение № 78 от 23.03.2016 г. на министъра на околната среда и водите.

Решаващият съд намира, че оспореното решение е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна. Намира за неоснователно и недоказано възражението на дружеството - жалбоподател за нищожност на оспореното решение на основание чл.177, ал.2 АПК.

АС Пловдив намира за неоснователно възражението на [фирма] за незаконосъобразност на оспореното решение, поради противоречие с материалния закон, тъй като дружеството - жалбоподател нито твърди, нито доказва невярност на констатациите на административния орган, че инвестиционното намерение, попада в зони за защита по чл.119а, ал.1, т.5 ЗВ, изброени в Приложения №№ 3-1, 3-2 и 3-3, раздел 3, том І на ПУРБИБР и конкретно в защитена зона с идентификатор [номер] „Р. М“, № 33 в Приложение № 3-1 от ПУРБИБР, и в защитена зона с идентификатор [номер] „Марица – Първомай“, № 11 в Приложение № 3-2 от ПУРБИБР. Счита за правилен и обоснован отказа за продължаване на срока на действие на процесното разрешително.

Адм. съд намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му със Заповед № РД-557 от 28.07.2015 г. на министъра на околната среда и водите правомощия, в предвидената от закона форма на мотивирано решение, при спазване на материалноправните норми и на процесуалните правила и на целта на закона. Счита, че не са налице основания, които да обосновават незаконосъобразност на оспореното решение, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на адм. съд е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Неоснователни са доводите, които могат да се извлекат от касационната жалба, че решението на адм. съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно - релевантните факти. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон.

Несъстоятелно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение на директора на Басейнова дирекция „Източно - беломорски район“ е нищожно и в тази връзка съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу него е издадено в нарушение на материалния закон. Твърдението е било предмет на обсъждане от първата инстанция и същата е приела обосновани и правилни мотиви.

С Решение № 11154/ 29.07. 2013 год., допълнено с Решение № 17388 от 20.12. 2013 год. по адм. дело № 511/ 2013 год. на ВАС, 5- членен състав е отменена Заповед № 292/ 22.03.2010 год. на МОСВ, с която е утвърден План за управление на речните басейни на територията на БДИБР, в частта, с която се въвежда забрана за изграждане на МВЕЦ, във водните тела, в които попадат инвестиционните намерения на дружеството, а именно: забрани и ограничения за изграждане на МВЕЦ, съдържащи се в Раздел 7 и приложенията към него от цитираният План за управление на речните басейни - Програма от мерки, забрана и ограничение за изграждане на МВЕЦ– Приложение № М 7-15, забрани и режими, свързани със зоните на защита на водите по чл. 119, ал. 1, т. 5 от ЗВ – от Приложения раздел 7 от същия план, което означава, че с цитираното съдебно решение е отменена само тази част от Плана за управление на речните басейни, с която се въвеждат забрани и ограничения за изграждане на МВЕЦ, съдържащи се в раздел 7 и приложенията към него. С това не са отменени всички забрани за изграждане и експлоатация на МВЕЦ във водното тяло, в което попада инвестиционното намерение, доколкото останалите раздели към същия план не са отменени със съдебното решение.

Отказът за продължаване на срока на действие на издаденото разрешително е обоснован с разпоредбата на чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, определящ зоните за защита на водите, между които са и определените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване.

Инвестиционното намерение на [фирма] попада именно в такава зона на защита, посочена в Приложения № № 3-1, 3-2, 3-3, Раздел 3, Том І на ПУРБИБР и конкретно в защитена зона с идентификатор № [номер] „Р. М“ № 33, в приложение № 3-1 от ПУРБИБР, и в защитена зона, с идентификатор № [номер] „Марица – Първомай“ № 11 в Приложение № 3-2 от ПУРБИБР. Тази част от ПУРБИБР не е отменена с горепосоченото съдебно решение.

Предвид на това решението на директора на БДИБР не противоречи на съдебния акт, за да е налице предпоставката на чл. 177, ал. 2 от АПК за обявяването му за нищожен.

Необосновано е и твърдението, че съдебният акт противоречи на материалния закон. Разпоредбата на § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) /ДВ, бр.61 от 2010 г./ вменява задължение всички издадени до влизането в сила на този закон разрешителни, освен посочените в ал. 1, да се приведат в съответствие с изискванията му при първото им изменение или продължаване. Издаденото на дружеството разрешително не е сред посочените в ал. 1.

Искането за продължаване срока на действие на разрешителното е направено след влизане в сила на ЗИДЗВ - ДВ, бр. 61 от 2010 г., с който закон са въведени изискванията на чл.118ж, т. 4 и 5 ЗВ, на които от правна страна се основава оспореният пред съда отказ на директора на БДУВИР с център Пловдив. В случая процесното разрешително е издадено на 31.07.2009 г., а искането за изменение и продължаване на срока му на действие е подадено на 01.10.2013 год., т. е. след влизане на новата правна уредба от 2010 г. и адм. орган правилно се е съобразил с нея и е отказал продължаване на срока на действие на същото.

Съгласно разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл.119а, ал. 1, т. 5 ЗВ, обявени за опазване на местообитания и биологични видове. Съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ зони за защита на водите са и защитените територии и зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водата е важен фактор за тяхното опазване. Тази законова забрана е приложима в случая и правилно е съобразена от адм. орган.

В случая въведената с плана мярка за частта от водното тяло, от която е разрешено водоползване на касатора въвежда забрана за изграждане на нови ВЕЦ.Уено е от доказателствата по делото, че дружеството жалбоподател не е изградил такава до момента. Няма спор по делото, че дружеството жалбоподател не разполага с разрешение за строеж.

Безспорно е по делото, че инвестиционното намерение на дружеството попада в Защитена зона с код BG000578 „Марица” и се предвижда да се осъществи в Защитена зона с код [номер] „Марица – Първомай”, което е видно от съдържанието на Решение № 20 –ПР/ 2009 г. от 10. 07. 2009 г. на МОСВ. Обстоятелството, че защитената зона и плана за управление на водите са приети, преди издаване на отказа за продължаване срока на издаденото разрешително за водоползване не основава неговата незаконосъобразност при вмененото задължение на административния орган с разпоредбата на § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) /ДВ, бр. 61 от 2010 г./.

Същият се е съобразил и с императивната разпоредба на чл. 78, ал. 2 от ЗВ, която постановява, че органът по чл. 52, ал.1 продължава срока на действие на издадено разрешително, когато молбата е подадена в срока по ал.1; когато не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и когато са изпълнени условията на издаденото разрешително. При липсата на една от тези предпоставки, а в случая такава е налице, имайки предвид изложеното по–горе, органът е длъжен да откаже удължаване на срока на действие на такова издадено разрешително.

Ситуирането на инвестиционното намерение на жалбоподателя, свързано с водовземането от повърхностни води за производство на електроенергия в горепосочените две защитени зони е самостоятелно основание за отказ да бъде продължен срока на действие на разрешителното, с оглед на разпоредбите на чл. 118ж, ал. 1, т. 4, чл.119а, ал. 1, т. 5, чл.78, ал.2, т.2 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ), във вр. с & 146, ал.2 от ПЗР на ЗВ.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1298 от 22.06. 2016 г., постановено по адм. дело № 804/ 2016 г. на Административен съд - Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.