Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от О. Г. Т., с ЕГН [ЕГН] и от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез упълномощения главен юрисконсулт З. Б., срещу Решение № 2126 от 29.03.2016 г., постановено по адм. д. № 3333 по описа на Административен съд София-град (АССГ) за 2014 г.

С първата касационна жалба Т. обжалва посоченото решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ)срещу СДВР за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от отменен незаконосъобразен административен акт - Заповед № 12040 от 17.08.2010 г., издадена от началника на 07 Районно управление - Полиция (РУП) на СДВР, за сумата над уважената част от иска в размер на 11000,00 лв. до пълния претендиран размер на обезщетението от 22000,00 лв. и в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000,00 лв., причинени му от незаконосъобразни действия на служители от служба „Въоръжение“ (КОС) при 07 РУП на СДВР, изразяващи се в неправомерно отнемане на оръжие на 24.06.2010 г. и неправомерното му задържане, ведно с лихвата от 24.06.2010 г. Оспорва направените от съда изводи като необосновани. Твърди, че е поискал от органите продължение на разрешителното, събрал документи, платил. Това не е обсъдено от съда, а е прието, че Т. не е поискал от органите издаване на ново разрешително, респ. продължаване на срока на старото. Моли искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лв. да бъде уважено. Поддържа, че решението, предмет на контрол е неправилно, поради което иска неговата отмяна в обжалваните части, като предявените искове бъдат уважени изцяло в пълния им предявен...