Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл. 119 Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по касационна жалба на А. Б. С., чрез адв. Е. В. от Пловдив, против решение № 721/02.05.2017г., постановено по адм. дело № 1145/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив с което е отхвърлена жалба против решение №2153-15-111/27.04.2016г.,на директора на ТП НОИ-Пловдив, с което е потвърдено разпореждане №[ЕГН], по Протокол №2141-15-10/25.01.2016г. на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ-Пловдив. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК -, неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Твърди, че в ТП на НОИ - Пловдив, в нарушение на чл.9 от НПОС не е съхранено оригиналното и пенсионно досие. А след установяване, че досието е изгубено, не са предприети действия по възстановяването му.Направо е пристъпено към процедура по чл.98,ал.1 от КСО. От датата на установената липса на оригиналното пенсионно досие /заповеди N9 82 от 06.03.2013г, и Заповед № 200 от15.03.2013г./, до датата на издаване на оспорваното решение на директора 27.04.201бг,)повече от три години, пенсионните органи не са извършили проверка в съхраняваните от тях архиви на липсващите документи от пенсионното досие и по-конкретно на документи установяващи трудов стаж в Кметството на [населено място]; вТКЗС на [населено място] и в АПК [населено място] заА. С. за времето от 07.10.1965г. до 11.04.1967г. Задоволили са се с констатацията, че ведомостите за заплати на тези осигурители са унищожени поради изтекъл срок за съхранение през 2016г.

Първото разпореждане на органа по чл.98,ал.1 от КСО е от 17.04.2014 г. без да е изготвян акт за възстановяване на пенсионно досие. Следващото разпореждане №[ЕГН] е по Протокол№2141-15-10/25.01.2016г., издадено на основание чл.99 ал.1т.5 и чл.68 ал.1-2 КСО, поради неправилно отпусната пенсия, отменя разпореждане №[ЕГН]/08.12.2000г., и отпуска нова пенсия, считано от 22.08.2000г., пожизнено в размер на 185.33 лева.

Съгласно разпоредбата н чл.98 ал.1 т.1 КСО с разпореждане съответното длъжностно лице може да отпуска, изменя, осъвременява, спира, възобновява, прекратява и възстановява пенсия, но не може да възстановява изгубени или унищожени пенсионни досиета. Отговорността за съхраняването на досиетата е възложена на други длъжностни лица.".

Твърди, че от това неизяснено фактическо положение не може да се направи извод какъв е характера на разпореждането от 25.01.2016г. - дали е акт за възстановяване на пенсионно досие или акт за отпускане на нова пенсия или ревизия на старата пенсия на основанието по чл.99 ал.1т.5 / чл.99 ал.1 т.2 „г“-това правното основание по КСО/, поради неправилно отпусната пенсия. В КСО няма основание за изменение на пенсията, поради загубване на пенсионното досие.

Счита, че въпреки посоченото правно основание за отмяна на отпусната със разпореждане №[ЕГН]/08.12.2000г., реално с новото разпореждане №[ЕГН] по Протокол №2141-15-10/25.01.2016г., е отпусната нова пенсия.Събирани с доказателства, като при отпускане на нова пенсия, по реда на чл.108 от КСО и чл.З6 от АПК е създадено ново пенсионно досие, в което се съхраняват новоиздадени документи, част от които предоставени от жалбоподателката, а друга част снабдени по служебен път от пенсионната администрация;

Твърди, че са нарушени административнопроизводствените равила не е спазено изискването на чл.34,ал.3 от АПК - за пенсионния орган съществува неотменено от специалния закон задължение да предостави възможност на страните да се запознаят със събраните доказателства и да изразят становище по тях. В хода на пенсионното производство жалбоподателката не е уведомена за съдържанието на документите, снабдени служебно от пенсионните органи, както и не й е предоставена възможност да изрази становище потях;

Твърди, че административния орган неправилно е определил/не е изяснил началната дата на пенсията, която зависи от правилното тълкуване и прилагане на цитираните съдебни решения и от установяване датата на заявлението за пенсиониране, въпреки, че директорът на ТП НОИ-Пловдив изрично е посочил, че към-12.10.1999г. жалбоподателката отговаря на изискванията за отпускане на пенсия по отменения ЗП(навършени 55г. възраст и 20 години стаж.

Счита, че административният орган не е установил целият трудов стаж, както и че не е определен правилно индивидуалният коефициент в задължителната му част за времето след 01.01.1997г., защото в случай, че началната дата на пенсията е 12.10.1999г. следва да участва доход само до тази дата, а в случай, че началната дата е друга - следва да участва доход до тази конкретна дата;

Твърди, че има пълно наличие на данни за стаж в пенсионното досие и регистрите на НОИ, в хода на административното производство, няма пречка органът по чл.98 от КСО да приложи разпоредбата на чл.99,ал.1,т.1 във връзка с чл.99,ал.З от КСО.

Твърди, че в хода на административното производство са извършени множество съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материлния закон и несъответствие с целта на закона. Иска отмяна на първоинстанционното съдебно решение, както и отмяна на Решение № 2153-15-111 / 27.04.2016г. на Директора на ТП на НОИ - гр. П. и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН] / Протокол N2 2141-15- 10 / 25.01.2016г. на Ръководител „ПО" при ТП на НОИ гр. П..

Ответникът - директор на Териториално поделение на НОИ - Пловдив, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила.

Твърди, че изводите на административния орган, обективирани в обжалваните административни актове са обосновани и в съответствие със събраните в рамките на административното производство доказателства относно осигурителния стаж и доход на А. С.

Уточнява, че на основание заповед № 82/06.03.2013 г. и Заповед № 200/15.07.2013 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е проведена инвентаризация в ТП на НОИ - Пловдив. Инвентаризацията отчита, че пенсионното досие на А.С.Л.Л и много други пенсионни досиета. Предприета е процедура по възстановяване на пенсионното досие на С. С писмо изх. № К-11759/21.03.2013 г. на ТП НОИ.-Пловдив от А. С. са изискани оригиналните документи за стаж. Поискано е уточняване на периода на осигуряване, както и наименованието на осигурителите, при които е положен трудът. Такива документи не са представени и е задействана процедурата по чл.108, ал.1, т.1 от КСО за извършване на проверка от контролните органи при ТП на НОИ – Пловдив, като в хода на проверката със саморъчно подписана декларация жалбоподателката уточнява периода на осигуряване, както и наименованието на осигурителите, при които е положен трудът.

Ответникът по касационната жалба се позовава на разпоредбата на чл.9, ал.1 от НПОС, като твърди, че в пенсионното досие не се съхраняват документи за стаж на лицето, поради което и за пенсионния орган не съществува задължение да пази същите. Твърди, че в тежест на жалбоподателя е да удостовери продължителността и местоположението на трудовия си стаж, като в случай, че не разполага с документи по реда на чл.40, ал.1 от НПОС следва да декларира стажа си поне приблизително, по периоди осигурители и длъжност. Административният орган може да се позове на тези декларирани данни и да осъществи служебно изясняване на стажа на лицето, каквито действия е предприел по декларацията на А. С..

Твърди, че са неоснователни твърденията на жалбоподателката относно неправилно формирания и стажът. Счита, че е правилен и обоснован извода на първоинстанционният съд относно началната дата на пенсията- 22.08.2000 г. направен на основание наличните редовни документи по пенсионната преписка. позовава се на обстоятелството, че от 01.01.2000 г., влиза в сила Кодекса за социално осигуряване, който урежда цялостното отношение в областта на общественото осигуряване. В тази връзка с параграф 12, 13 и 14 от ПЗР на КСО се отменя от 01.01.2000 г. Законът за пенсиите. Позовава се и на параграф 2, ал. 1 от ПЗР на КСО относно лицата, чиито трудови правоотношения са прекратени до 31.12.1999г., и са придобили право на пенсия по отменения Закон за пенсиите, че могат до 30.06.2000г., да се пенсионират при условията на отменения закон, ако това е по - благоприятно за тях. Условието да са прекратени трудовите правоотношения към 31.12.1999 г. се изисква само за пенсиите за изслужено време и старост по отменения Закон за пенсиите. Твърди, че А. С. отговаря на изискванията за отпускане на пенсия по отменения Закон за пенсиите, 55 годишна възраст и 20 години осигурителен стаж, но към 31.12.1999 г. няма прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди че постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, касационната жалба е основателна.

С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на А. С., подадена против решение №2153-15-111/27.04.2016г.,на директора на ТП НОИ-Пловдив, с което е потвърдено разпореждане №[ЕГН], по Протокол №2141-15-10/25.01.2016г., на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ-Пловдив с което е отменено разпореждане №[ЕГН]/08.12.2000г., и всички последващи го и отпуска, считано от 22.08.2000г., пожизнено на основание чл.68 ал.1 КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно чл.70 ал.1 от КСО в размер на 185.33 лева.

Първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че обжалваният индивидуален административен акт е правилен и съобразен с разпоредбата на чл. 98. ал. 1. т. 2 от КСО, съгласно която пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, при наличие на изброените в чл.99, ал.1 хипотези. Съдът, както и административния орган е приел, че в настоящият казус е налице правното основание-хипотезата на чл.99 ал.1 т.5 предлож. първо/ чл.99 ал.1 т.2 „г“/от КСО–поради неправилно отпусната пенсия и е определил нова размер на пенсията, в хода на развилото се административно производство, въпреки изричното установяване, че това се е наложило поради липса на пенсионното досие/ пенсионнта преписка/.

Установено е от първоинстанционният съд, че с разпореждане № [ЕГН]/08.12,2000г., на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО на А. С. е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 09.11.2000г. Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от втора категория труд - 16 г. и 01 м., от трета категория труд - 15 г. 06 м. 06 дни, стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО - 04 г. 08 м. 07 дни, общ стаж превърнат към трета категория 49 г. 08 м. 05 дни. Определен е индивидуален коефициент на пенсията 1.824, изчислен от доход за периода от 01.01.1993 г. до 31.12.1995 г. - 336480 лв. и доход за периода от 01.01.1997 г. до 31.08.2000 г. - 13390.72 лв.

С Разпореждане № [ЕГН]/25.01.2016 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО е отменено Разпореждане № [ЕГН]/08.12.2000 г. и всички последващи го и на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО и на А. С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 185.33 лева. Тва разпореждане е потвърдено с атакуваното пред първоинстанционния съд решение №2153-15-111/27.04.2016г.,на директора на ТП НОИ-Пловдив.

Първоинстанционният съд е приема, че изводите на административния орган са правилни и обосновани. Приел е, че действителният осигурителен стаж на А. С., на основание на издадените документи и посочените от нея осигурители, възлиза на 32 г. 01 м. 20 дни от 3-та категория труд т. е. същият съществено се разминава от този, при който е отпусната първоначалната лична пенсия за ОСВ. Размерът на пенсията е определен от осигурителен доход за периоди от 01.04.1989 г. до 31.03.1992 г. - 23345.00 лв. и от 01.01.1997 г. до 21.08.2000 г. - 7942.73 лв., индивидуален коефициент 1.053.

В хода на съдебното производство не са били взети предвид осигурителния стаж в КЗС „Х. Б“ [населено място]. За периода 01.10.1965 г. - 31.12.1965 г., поради обстоятелството, че документите са унищожени - изтичане на срока им за съхранение. За периодите 01.01.1966 г. - 11.04.1967 г. и 23.09.1967 г.- 31.12.1967 г. липсва информация за отработени дни и получен осигурителен доход.

Първоинстанционният съд изцяло възприема фактическите и правни изводи на атакуваното решение №2153-15-111/27.04.2016г., на директора на ТП НОИ-Пловдив, с което е потвърдено разпореждане №[ЕГН], по Протокол №2141-15-10/25.01.2016г.,на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ-Пловдив.

Първоинстанционният съд приема, че по силата на разпоредбата на чл. 108. ал. 1. т. 1 от КСО е допустимо и основателно контролните органи при ТП на НОИ - Пловдив да извършват ревизиране и проверка на пенсионните преписки по всяко едно време, независимо от изтеклия период, независимо от наличието или липсата на съмнение и независимо от наличието или липсата на външни сигнали или обективни индикации, но от друга страна не отчита, че тези правомощия ще бъдат изпълнени в пълен обем и на законно основание, само ако пенсионните преписки са налични.

В конкретния случай, безспорно установено е обстоятелството, че липсва пенсионната преписка/пенсионното досие/ на А. С.на, въз основа на която и е отпусната първоначалната пенсия през 2000г. След проведената инвентаризация в ТП на НОИ - Пловдив се констатира липса на множество пенсионни преписки, вкл. и пенсионното досие на С.По принцип пенсионните досиета се унищожават само в случаите, когато лицето е починало, но конкретния случай не е такъв. Първоинстанцинният съд прави извод, че е невъзможно пенсионните преписки на живи лица да бъдат планово унищожени, поради което развива и съображения/подкрепя/съображенията за умишлено унищожаван за което е сезирана и прокуратурата. Именно това обстоятелство е наложило пред контролните органи на ТП НОИ-Пловдив да се направят ревизии на определени пенсионни досиета сред които и на пенсионното досие на жалбоподателката по повод на открити несъответствия в размера на осигурителния стаж.

Първоинстанционният съд се позовава на разпоредбата регламентираща редът и документите, необходими за отпускане на съответната пенсия в чл.9 ал.1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, според която по първоначално постъпило заявление за отпускане на пенсия се съставя пенсионно досие с номер - единният граждански номер на заявителя. Към досието се прилагат: заявлението за пенсия; документите за осигурителен доход; удостоверение за наследници; лични декларарации; всички последващи заявления и жалби на лицето; експертни решения на ТЕЛК (НЕЛК), РЕЛКК; постановени актове, касаещи осигурителните права на лицето. Възприел е, че се касае за процедурата по отпускане на нова лична пенсия, която стартира с подадено заявление, към което са приложени оригинални документи за осигурителен стаж и доход и приключва с административен акт на Ръководителя на пенсионното осигуряване. Позовал се е на разпоредбата на чл.9 от НПОС.

Съдът е приел, че на основание на разпоредбата на чл.9 ал.1 НПОС, следва да се направи извод, че в пенсионното досие не се съхраняват документи за стаж на лицето, поради което за пенсионния орган не съществува задължение да пази същите. Действително, процедурата по отпускане на лична пенсия стартира с подаване на заявление, към което се прилагат оригинални документи за осигурителен стаж и доход, и същата приключва с административен акт на Ръководителя на пенсионното осигуряване. Безспорен е фактът обаче, че проверка по достоверността на представените документи за осигурителен етаж, както по отношение на продължителност, така и по отношение на категорията труд и доход, са в правомощията на контролните органи на ТП на НОИ - Пловдив. Това право административният орган е реализирал през 2013 г. и констатираните факти и направените изводи не променят установеното по безспорен начин различие между действително положения от С. стаж и зачетеният й при отпускане на пенсията през 2000г. Предвид горното е изведено, че С. не е имала този стаж който е бил посочен в първоначалното разпореждане от 2000г., и административния орган е определил нова пенсия по наличната документация, като проверка по достоверността на представените документи за осигурителен стаж, както по отношение на продължителност, така и по отношение на категорията труд и доход, са в правомощията на контролните органи на ТП на НОИ - Пловдив.

По силата на разпоредбата на чл.108 ал.1, т.1 от КСО е допустимо и основателно контролните органи при ТП на НОИ — Пловдив да извършват ревизиране и проверка на пенсионните преписки по всяко едно време, независимо от изтеклия период, независимо от наличието или липсата на съмнение и независимо от наличието или липсата на външни сигнали или обективни индикации. В конкретния случай, обаче това правомощие е реализирано във връзка с прегледа на пенсионните досиета, съхранявани в ТП на НОИ — Пловдив и преценената необходимост от установяване на осигурителния стаж на А. С., но по повод на констатацията за липса на пенсионното и досие.

Първоинстанционният съд е приема, че в тежест на жалбоподателката е да удостовери продължителността и местоположението на трудовия си стаж, ако претендира такъв, извън зачетения от пенсионния орган, като в случай, че не разполага с документи по чл.40 ал.1 НПОС - трудови, служебни и осигурителни книжки или документ по утвърден образец, е достатъчно да декларира стажа си по периоди, осигурители и длъжност. Административният орган може да се позове на тези декларирани данни и да осъществи служебно изясняване на стажа на лицето, каквито действия е предприел по декларацията на С. с вх. № К-11759#1 /29.03.2013 г./л.41/.

Приема, че осигурителните органи са дали възможност на лицето да декларира къде, кога и при кой осигурител е работило. Въз основа на тези данни контролните органи са извършили проверка, при която декларираният стаж е потвърден, но същият не отговаря на този, установен при първоначалното отпускане на пенсията му през 2000г. Прието е за действително, че пенсионното досие на С. не е било налично в архивохранилището на НОИ (доколкото е била налице необходимост от неговото възстановяване), но контролните органи са дали възможност на жалбоподателката да представи всички документи, с които разполага или в случай че не разполага с такива, да посочи (декларира) периода и осигурителя, където е положен релевантният за реализиране на пенсионните и права стаж.

По тези съображения първоинстанционният съд не приема възражения на оспорващата, че осигурителният орган не е установил правилно стажа за периода 07.10.1965г. — 11.04.1967г., тъй като документите не са били събрани надлежно преди унищожаване на архива през 2016г. и това още с оглед първото постановено разпореждане на пенсионния орган от 06.02.2015г./л.93/.

Не възприема и възражението за началната дата за пенсиониране-12.10.1999г.

Безспорно установено е, че пенсията на А. С. е била отпусната с разпореждане № [ЕГН]/08.12,2000г., на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО на А. С. е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 09.11.2000г. Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от втора категория труд - 16 г. и 01 м., от трета категория труд - 15 г. 06 м. 06 дни, стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО - 04 г. 08 м. 07 дни, общ стаж превърнат към трета категория 49 г. 08 м. 05 дни. Определен е индивидуален коефициент на пенсията 1.824, изчислен от доход за периода от 01.01.1993 г. до 31.12.1995 г. - 336480 лв. и доход за периода от 01.01.1997 г. до 31.08.2000 г. - 13390.72 лева.

Безспорно е установено също, че на основание заповед № 82/06.03.2013 г. и Заповед № 200/15.07.2013 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е проведена инвентаризация в ТП на НОИ - Пловдив. Инвентаризацията отчита, че пенсионното досие на А.С.Л.Л и много други пенсионни досиета. Предприета е процедура по възстановяване на пенсионното досие на С.,

С писмо изх. № К-11759/21.03.2013 г. на ТП НОИ.-Пловдив от А. С. са изискани оригиналните документи за стаж. Поискано е уточняване на периода на осигуряване, както и наименованието на осигурителите, при които е положен трудът. Такива документи не са представени и е задействана процедурата по чл.108, ал.1, т.1 от КСО за извършване на проверка от контролните органи при ТП на НОИ - Пловдив. След събиране на приложените по делото документи е издадено обжалваното разпореждане. Формиран е извод за промяна в размер на личната пенсия -за изслужено време и старост /сега за осигурителен стаж и възраст/ на база приетия осигурителен доход на лицето и то в посока на нейното намаляване.

Първоинстанционният съд е приел в мотивите на атакуваното решение, че обжалваният индивидуален административен акт е правилен съобразно разпоредбата на чл. 98. ал. 1. т. 2 от КСО, съгласно която пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, при наличие на изброените в чл.99, ал.1 хипотези. Съдът е приел също, че в настоящият казус е налице хипотезата на по чл.99 ал.1 т.5 предлож. първо КСО –поради неправилно отпусната пенсия/ чл.99 ал.1 т.2 „г“-това е правното основание по КСО към настоящия момент/, която е установена от органите на НОИ в хода на развилото се административно производство, въпреки изричното установяване, че липсва пенсионнта преписка.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспорения административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила.

Повдигнатият правен спор е относно приложението на материалния закон – при хипотезата-предпоставките на чл.99, ал.1, т.5 от КСО .

Така постановеното съдебно решение е неправилно.

1. Неправилен е изводът на първоинстанционният съд, относно законосъобразността на атакуваното решение на директора на ТП НОИ-Пловдив. Неправилно административния орган е приложил материалния закон, като е приел, че са спазени правилата за отпускане на нова пенсия, без да се отчита факта, че „новата“ пенсия на А. С. всъщност е отменената/изменена стара пенсия от 2000г, поради изгубване /липса /на пенсионното и досие, което обстоятелство обаче не е сред предпоставките на чл.99, ал.1, т.1-6 от КСО, които налагат изменение на пенсията.

При тези обстоятелства неправилно административният орган, съответно и първоинстанционният съд, са приели, че е налице хипотезата на чл.99 ал.1 т.5 предлож. първо КСО, поради неправилно отпусната пенсия

/ чл.99 ал.1 т.2 „г“-това е правното основание по КСО към настоящия момент/. Съгласно разпоредбата на чл.98,ал.1от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от съответното длъжностно лице. Обстоятелствата, при които може да бъде изменено или отменено разпореждането по чл.98 КСО за отпускане на пенсия, са посочени в Чл. 99. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал:

-1. по заявление на пенсионера - когато същият представи нови доказателства за:а) (изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17;б) гражданското си състояние;

-2. по инициатива на органа - когато се установи, че:

а) пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание;

б) инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;

в) смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;

г) пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането ѝ;

д) пенсията е определена в неправилен размер.

(2) В случаите по ал. 1 разпореждането се изменя или се отменя:

1. по т. 1 - от датата на представяне на доказателствата;

2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) по т. 2 - от датата на отпускането или промяната на пенсията, а при неправилен отказ - от датата по чл. 94.

(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случай че в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията. С други думи следва да се посочи, че пенсиите могат да се отменят, изменят и пр. по чл.99, ал.1, т.1-6 от КСО, когато:1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.; 2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание; 3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането; 6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер.

Изгубването на пенсионната преписка /на пенсионното досие/ не е посочено като хипотеза в чл.99, ал.1 от КСО за отпускане на нова пенсия, респ. за изменение на пенсията. Неправилно административният орган се е позовал на чл.99, ал.1, т.5 включвайки факта на изгубване пенсионната преписка на А. С. и в тази хипотеза.

2.Неправилен е и направения извод от ръководителя на „ПО“ при ТП НОИ-Пловдив в Протокол №2141-15-10/25.01.2016г.,който е потвърден от директора на ТП НОИ-Пловдив с атакуваното решение от 27.04.2016г.,че „А. С. не е удостоверила осигурителния стаж по разпореждането №[ЕГН]/08.12.2000г., и същата е била недобросъвестна при получаване на пенсията в по-висок размер --------„ /л.208/., т. е. неправилно административният орган обосновава отмяната на първоначалното разпореждане за отпускане на пенсията от 2000г., наред с изгубването на пенсионното и досие и с обсъждане на въпроса относно недобросъвестността от страна на жалбоподателката С. при определяне и получаване на пенсията.

В КСО не се съдържа легална дефиниция на понятието „добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания/при определяне на пенсията/. За конкретния случай, безспорно установено е обаче, че ревизията на отпусната пенсия на А. С. е иницирана по реда на чл.108 от КСО, поради установена липса на пенсионното и досие. Липсата на пенсионното досие на жалбоподателката не може обаче да наложи извода, че тя като конкретно осигурено лице е в причинно-следствена връзка с изчезването на това досие. Добросъвестността и се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателката е необходимо да бъде безспорно установена, което не е сторено от административния орган.

В конкретния случай ако пенсионните органи са считали, че не са били налице предпоставките за отпускане на пенсия в даден размер, то същите е следвало да не уважат направеното искане. Техните пропуски не могат да се вменят във вина на жалбоподателката с голословно твърдение и предположение за недобросъвестност.

В настоящият случай жалбоподателката е добросъвестна и няма никакво отношение към действията на служителите от ТП НОИ-Пловдив във връзка с изгубване на пенсионната й преписка. Определената в с разпореждане № [ЕГН]/08.12,2000г., на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО лична пенсия на А. С. е отпусната за осигурителен стаж и възраст, считано от 09.11.2000г. Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от втора категория труд - 16 г. и 01 м., от трета категория труд - 15 г. 06 м. 06 дни, стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО - 04 г. 08 м. 07 дни, общ стаж превърнат към трета категория 49 г. 08 м. 05 дни. Определен е индивидуален коефициент на пенсията 1.824, изчислен от доход за периода от 01.01.1993 г. до 31.12.1995 г. - 336480 лв. и доход за периода от 01.01.1997 г. до 31.08.2000 г. - 13390.72 лева.

Пенсията е отпусната при представянето на всички необходими документи по чл.40 ал.1 и ал.З от НПОС. Изгубването на пенсионната преписка по вина на ТП на НОИ не може да се тълкува във вреда на жалбоподателката. В действителност с издаване на обжалваното разпореждане административният орган не е изменил пенсията на жалбоподателката, а на практика й е отпуснал нова пенсия, определена на други изискани доказателства. Неправилно ТП на НОИ-Пловдив е изискало вече представени от жалбоподателката още през 1999г. и 2000 г. и приети по изгубената пенсионна преписка документи.

От това следва, че не може да се приложи правилото за разпределение на доказателствената тежест при първоначалното отпускане на пенсията към конкретната ситуация свързана с липсващата пенсионна преписка и задължаването на жалбоподателката да докажат стажа си и да установи пенсионните си права, при положение, че веднъж те са били установени през 2000г. с акта на Ръководител на “ПО” при същото поделение на НОИ. Неправилно административният орган прехвърля тежестта по възстановяване на пенсионната преписка върху жалбоподателката. В настоящия случай не може да се направи категоричен извод, че пенсионното досие на А. С. е изцяло възстановено, за да се пристъпи към определяне на нова пенсия.

На практика пенсията е присъдена на основание част от представените по първоначалната пенсионна преписка документи. Процедура по възстановяване на старата пенсионна преписка не е била развита.Не става ясно защо се определя нова пенсия и се развива административна процедура, като при направено искане за определяне на първоначално заявена пенсия, а посоченото правно основание е по чл.99 ал.1 т.5 предлож. първо/ чл.99 ал.1 т.2 „г“/ от КСО - поради неправилно отпусната пенсия.

От съвкупния анализ на цитираните разпоредби следва извода, че предпоставка за прилагането на тази разпоредба е налична пенсионна документация, налична пенсионна преписка. Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че в конкретния случай не са налице елементите от фактическия състав, при който възниква правото на административния орган да постанови определяне на нов размер на пенсията при неизяснени и недоказани предпоставки за това. Административния орган не е установил целият трудов стаж, не е обосновал началната дата за отпускане на пенсията, въпреки направения категоричен извод, че „на 12.10.1999г., жалбоподателката отговаря на изискванията за отпускане на пенсия по отменения Закон за пенсиите /ЗП/(навършени 55 години възраст и 20 години стаж).

Не е определен правилно индивидуалният коефициент в задължителната му част за времето след 01.01.1997г., защото в случай, че началната дата на пенсията е 12.10.1999г., следва да участва доход само до тази дата, а в случай, че началната дата е друга - следва да участва доход до тази конкретна дата. От доказателствата по делото се установява, че веднъж жалбоподателката е упражнила придобитото право на пенсия, подавайки заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2000г. Следователно заявлението с необходимите документи е подадено по действащия към онзи момент Закон за пенсиите. Към дата на произнасяне на административния орган с атакуваното Решение № 2153-15-111/27.04.2016г., на Директора на ТП на НОИ гр. П., с което е оставена без уважение жалбата на А. Б. С. с вх.№1012-15-95/28.03.2016г., подадена против Разпореждане №[ЕГН], по Протокол №2141-15-10/25.01.2016г., на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, издадено по повод разкритията за липсващото пенсионно досие е действала разпоредбата на чл.94 ал.1 КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО, пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата; ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. В алинея трета на чл. 94 КСО е предвидено специално правило за датата на отпускане на пенсия за инвалидност, но тази разпоредба е неотносима, тъй като в случая е поискано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В конкретния случай, към моментна на издаването на Разпореждане №[ЕГН], по Протокол №2141-15-10/25.01.2016г.,на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. П., както и на решението на по-горестоящия административен орган, с което е потвърдено при обжалваното по административен ред, разпоредбата на чл. 94, ал. 2 КСО не е била част от действащото право, тъй като е била отменена, считано от 01.01.2015 г. Единствените правила за определяне на началната дата на отпускане на пенсиите са тези по чл. 94, ал. 1 КСО /освен за пенсиите за инвалидност, за които са приложими правила по ал. 3 на същия член и които, както вече се отбеляза, са неотносими за случая/. Според правилата на чл. 94, ал. 1 КСО, пенсията се отпуска от датата на възникване на правото, ако заявлението е подадено в 6-месечен срок от тази дата, а ако е подадено след изтичане на този срок - от датата на заявлението. За личната пенсия за осигурителен стаж и възраст не са предвидени специални правила относно датата на отпускане на пенсията. След 01.01.2015 г. прекратяването на осигуряването не е правнорелевантен факт за упражняване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а датата на прекратяване на осигуряването не е от значение при определяне на датата на отпускане на пенсията. В конкретния случай приложимата правна норма е тази на чл. 94, ал. 1 КСО, която е действала към датата на постановяване на административния акт и нейния смисъл е ясен и точен. След като нормата на алинея втора на чл. 94 КСО е отменена, тя не е била част от позитивното право към момента на произнасяне на административния орган. Като е приел, че в случая началната дата на отпускане на пенсията е 22.08.2000г.,административният орган и първоинстанционният съд са тълкували и приложили неправилно материалния закон.

Административният орган не е установил целият трудов стаж, не е обосновал началната дата за отпускане на пенсията, въпреки направения категоричен извод, че „на 12.10.1999г., жалбоподателката отговаря на изискванията за отпускане на пенсия по отменения Закон за пенсиите /ЗП/(навършени 55 години възраст и 20 години стаж). Не е определен правилно индивидуалният коефициент в задължителната му част за времето след 01.01.1997г., защото в случай, че началната дата на пенсията е 12.10.1999г., следва да участва доход само до тази дата, а в случай, че началната дата е друга - следва да участва доход до тази конкретна дата. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон.

От това следва, че на основание чл.99 ал.3 от КСО следва и може да се разгледа и искането за придобития стаж след пенсионирането. Неправилен и необоснован е извода на съда и в тази част.

Предвид горното и отчитайки, че само при налична пенсионна преписка може да се предизвика ревизия по чл.108 от контролните органи и да се пристъпи към реализиране на правомощията по чл.99 КСО се налага извода, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е отхвърлил жалбата. В конкретния случай, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде отменено, а поради това че спорът не е изяснен, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да се отмени Решение № 2153-15-111/27.04.2016г., на Директора на ТП на НОИ гр. П., с което е оставена без уважение жалбата на А. Б. С. с вх.№ МП– 012-15-95/28.03.2016г., против Разпореждане №[ЕГН], по Протокол №2141-15-10/25.01.2016г., на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, поправено с решение № 1040-15-3о/18.05.2016г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, а преписката да се върне на пенсионният орган за ново произнасяне, при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Воден от горното и на основание чл. 221,ал.2 и чл.222,ал.2 от АПК,Върховният административен съд-шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 721/02.05.2017г.,постановено по адм. дело № 1145/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-111/27.04.2016г., на Директора на ТП на НОИ гр. П., с което е оставена без уважение жалбата на А. Б. С. с вх.№1012-15-95/28.03.2016г., подадена против Разпореждане №[ЕГН], по Протокол №2141-15-10/25.01.2016г., на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, поправено с решение № 1040-15-3о/18.05.2016г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.