О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3452

гр. София, 01.07.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 1923/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 21357/20.02.2025 г. на Столична община, чрез пълномощника адвокат К. Г., срещу въззивно определение № 1585/27.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 11694/2024 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение № 20119972/08.04.2024 г. по гр. д. № 7012/2005 г. по описа на СРС в частта, имаща характер на определение, в която „Американски университет в България“ Сдружение с нестопанска цел /СНЦ/ е осъдено да заплати на Столична община на основание чл. 64, ал. 3 ГПК /отм./ 11 400 лева – съдебни разноски и вместо него е поставено друго, с което молбата на Столична община по отношение на „Американски университет в България“ СНЦ е оставена без уважение. В останалата част въззивното определение е влязло в сила.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност при нарушение на съдопроизводствените правила и незаконосъобразност на въззивното определение. Посочва се, че съгласно §2 от ПЗР на ГПК производството по делото следва да се разглежда по реда на ГПК /отм./, съответно разпоредбата на чл. 80 ГПК, на която въззивният съд се е позовал, не намира приложение, доколкото нормата е нова за гражданския процес и няма своя аналог по отменения ГПК. Жалбоподателят счита, че претенцията за присъждане на направените разноски е своевременно заявена, поради което следва да бъде уважена.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трто ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно крайния срок за искане за присъждане на разноски, в хипотезата на прекратяване на делото по причина, извън поведението на ответника;

Ответникът по жалбата Сдружение „Американски универститет в България“ , гр. Благоевград, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, счита, че частната жалба е неоснователна, евентуално прави възражение за прекомерност. Поддържа, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното:

С въззивното определение е потвърдено решение № 20119972/08.04.2024 г. по гр. д. № 7012/2005 г. по описа на СРС в частта, имаща характер на определение, с която производството по делото е прекратено по отношение на конституирания на основание чл. 120 ГПК /отм./ правоприемник на ищцата А. К. Ч. – Г. Д. П.. В останалата част е отменено решение № 20119972/08.04.2024 г. по гр. д. № 7012/2005 г. по описа на СРС в частта, имаща характер на определение, в която „Американски университет в България“ СНЦ е осъдено да заплати на Столична община на основание чл. 64, ал. 3 ГПК /отм./ 11 400 лева – съдебни разноски и вместо него е поставено друго, с което молбата на Столична община отношение на „Американски университет в България“ СНЦ е оставена без уважение.

Въззивният съд е приел за установено, че с определение от 25.06.2007 г. „Американски университет в България“ СНЦ е конституирано по делото на основание чл. 181 ГПК /отм./ като главно встъпило лице. На 12.11.2007 г. сдружението е предявило срещу Л. Т. Б. и Д. Г. Ж., Д. Г. Ж. и Столична община обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС. С молба от 20.01.2021 г. „Американски университет в България“ СНЦ е заявило отказ от предявения иск, като с влязло в сила протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 01.02.2021 г., съдът е прекратил производството. Съдът е констатирал, че процесуалният представител на Столична община – адвокат В., е участвал в проведеното съдебно заседание, но не е направил искане за присъждане на разноски. Впоследствие с молба от 03.02.2021 г. ответната община е заявила претенция за присъждане на съдебни разноски от 22 800 лева спрямо „Американски университет в България“ СНЦ, от които 18 000 лева съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.01.2015 г., фактура от 26.02.2015 г. и извлечение от банкова сметка от 05.03.2015 г. и 4800 лева съгласно представен анекс от 22.06.2016 г. към договора, фактура и извлечение от банкова сметка. С молба от 05.02.2021 г. „Американски университет в България“ СНЦ е направило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При тези фактически данни съдът е приел, че ответникът има право на разноски при прекратяване на делото поради отказ от иска, когато този отказ е направен по неизяснена причина. „Американски университет в България“ СНЦ не е конкретизирало причината за заявения отказ, поради което съдът е счел, че Столична община има право на разноски, при условие, че са изпълнени и останалите уредени в закона предпоставки. Посочено е, че присъждането на разноски по реда на чл. 64, ал. 3 ГПК /отм./ е обусловено от валидно заявено искане за разноски, доколкото съдът не се произнася по този въпрос служебно, а само в случай на сезиране от страните. Искането и представянето на доказателства за сторените по делото разноски следва да се направят до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, а ако производството по делото е прекратено по искане на ищеца преди провеждане на първото съдебно заседание по делото, посоченото процесуално действие може да се осъществи и след постановяване на прекратителното определение. Съдът е направил констатация, че в конкретния случай делото е прекратено с протоколно определение от 01.02.2021 г., като заседанието е проведено в присъствието на процесуалния представител на ответната Столична община. Претенцията за разноски е заявена с молба от 03.02.2021 г., от което следва извод, че същата се явява преклудирана, съответно неоснователна, доколкото представителят на Столична община е имал възможност да поиска присъждането им в проведеното открито съдебно заседание.

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, и е процесуално допустима.

Настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда. Този въпрос, като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните (частни) жалби.

Поставеният въпрос не е решен в противоречие с цитираната от касатора практика. В нея е прието, че когато основанието за прекратяване на делото е по причина, извън поведението на ответника /оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба/, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК за изменение на определението в частта за разноските. Това разрешение е относимо за хипотезите, в които основанието за прекратяване на производството е разгледано в закрито съдебно заседание. Неотносимо към случая е посоченото от жалбоподателя определение № 455/2010г. по ч. гр. д.№ 405/2010г., ВКС, І г. о., тъй като касае случай на прекратяване на производството по делото преди първото съдебно заседание. В практиката на ВКС /определение № 3848/07.08.2024 г. по ч. гр. д. № 1458/2024 г., IV г. о., определение № 688/27.10.2015 г. по ч. гр. д. № 5154/2015 г. IV-то г. о. и др./ е прието, че в случаите когато разглеждането на делото приключва в открито заседание, искането за разноски може да бъде направено най-късно в хода на устните състезания, когато трябва да бъдат представени и доказателствата за извършването им. В определение № 50/12.03.2018 г. по ч. гр. д. № 71/2018 г., I г. о. е прието, че ответникът не е бил длъжен да представя доказателства за сторените разноски, когато отказът от иска е направен в самото съдебно заседание, тъй като прекратяването е било изненадващо за него. В случая съдът е приел за установено, че отказът от иск от страна на „Американски университет в България“ СНЦ спрямо Столична община е направен в ОСЗ, проведено на 01.02.2021 г., в присъствието на процесуалния представител на ответника, съответно последният е имал възможност да направи искане за присъждане на разноски, макар и да не е бил длъжен да представи доказателства за заплащането им. Присъждането им не е поискано, поради което съдът в съответствие с посочената практика е счел, че претенцията, изразена в писмена молба от 03.02.2021 г., е несвоевременно заявена и като такава е неоснователна. Ето защо не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно по поставения въпрос.

Не се констатира и наличие на порок на въззивното определение, който да налага прилагане на соченото основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Не може да се приеме, че обжалваното определение е постановено „extra legem”, т. е. решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Неоснователно е поддържаното от касатора твърдение, че приложение следва да намери нормата на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./, доколкото в отменения ГПК липсва съответстваща разпоредба на чл. 80 ГПК. В практиката на ВКС /определение № 220/13.04.2009 г. по ч. т.д. №157/2009 г., II т. о./ е прието, че съдът не се произнася служебно по присъждането на разноските по делото, а само когато такива са поискани от страната до приключване на устните състезания. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет и следва да бъде заявена до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Неприложима е разпоредбата на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ в хипотезата, когато такива разноски не са поискани от страната до приключване на делото. В случая производството пред първата инстанция е приключило в открито съдебно заседание с постановяване на определението за прекратяването му, поради отказ от иска, в което заседание следва да се релевира искането за присъждане на разноски. Съдът е посочил, че в откритото съдебно заседание е участвал процесуалният представител на Столична община, който е имал възможността да претендира сторените по делото разноски. Доколкото същите не са заявени до приключване на съдебното заседание, то съгласно посочената практика разпоредбата на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ е неприложима. Ето защо не се налага извод да е налице очевидна неправилност, налагаща допускане въззивното определение до касационно обжалване.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1585/27.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 11694/2024 г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: