№ 193

гр. София, 16.03.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 3225/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Н. К. – И. чрез адв. Н. против решение № 260059 от 01.06.2021 г. по гр. д. № 35/2021 г. на Окръжен съд – Търговище.

Ответникът Община Търговище, представлявана от кмета Д. Д. чрез Н. е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

При преценка допустимостта на касационното производство настоящият състав на Върховен касационен съд, III г. о., намира следното.

Касационната жалба е процесуално недопустима в частта й срещу произнасянето на въззивния съд по иска за присъждане на обезщетение по чл.226, ал. 2 КТ - за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка след прекратяване трудовото правоотношение в размер на 2074. 75 лв. Съгласно правилото на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. Ето защо, производството по спор за обезщетение по трудово правоотношение в размер под този праг е двуинстанционно. Касационната жалба срещу въззивното решение в тази част следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.

В останалата част жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е...