5№ 309

гр.София, 19.04.2019 г.

Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Д

Членове: Г. М

Д. Сгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 490 по описа за 2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 2491/ 25.10.2018 г. по гр. д. № 826/ 2018 г. в частта, с която Софийски апелативен съд, изменяйки решение № 8400/ 12.12.2017 г. по гр. д. № 1009/ 2017 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е осъдил държавата, представлявана от Прокуратурата на Р. Б, да заплати на С. И. Ю., сумите 1 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 1 600 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразени в заплатеното в Наказателен процес адвокатско възнаграждение, вследствие незаконното обвинение в извършване на престъпления по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху всяка главница от 14.04.2016 г., а исковете са отхвърлени до пълните размери съответно от 50 000 лв. и 8 400 лв.

Решението се обжалва от С. И. Ю. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) в отхвърлящите исковете части. По иска за обезщетение на неимуществените вреди повдигнатият въпрос е, за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. По иска за обезщетение за имуществените вреди повдигнатият въпрос е, за правилата, при които по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ съдът има възможност да определи обезщетението за имуществени вреди, изразени в адвокатското възнаграждение, в по-малък размер от платеното в Наказателен процес. Касаторът твърди, че...