Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - гр. С., подадена чрез юрк. С. П. срещу решение № 6099 от 06.10.2016 г. постановено по адм. дело № 10298/2015 г. на Административен съд София – град, Трето отделение, 45 състав, с което е отменено решение № Ж-83 от 24.09.2015 г. на КЕВР и е върната преписка на комисията за ново произнасяне, при съобразяване с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, като КЕВР е осъдена да заплати на [фирма] направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер общо на 550 лева.

В касационната жалба са релевирани доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на Решение №Ж-83 от 24.09.2015г. на КЕВР. Претендира присъждане на разноски по делото в размер на едно юрисконсултско възнаграждение в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс /ГПК/.

Ответникът - [фирма], със седалище и адрес на управление: гр. [населено място],[жк][жилищен адрес] действащ чрез процесуалните си представители адв. М. Д. и чуждестранен адвокат П. Д., в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правят искане за отхвърляне на същата, тъй като решение №6099 /06.10.2016г. на Административен съд София-град е правилно и законосъобразно и като такова следва същото да бъда потвърдено. Претендират присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът - [фирма], гр. [населено място], чрез процесуалния си представител С. Д., в писмено становище прави искане за оставяне без уважение на касационната жалба. Приема за правилен крайния извод на решаващия състав за незаконосъобразност на оспорения административен акт, с който са дадени указания изместването на процесното съоръжение да се извърши при подадено от касационния жалбоподател искане до [фирма]. Прави искане за оставяне без уважение касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Заинтересованата страна – [фирма], не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Приема, че не са налице касационни основания за отмяна на решението. Съдът е постановил решението при правилно приложение и тълкуване на материалния закон, а направеният извод за незаконосъобразност на акта е обоснован. Не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като са обсъдени всички доводи и възражения на страните в тяхната връзка и обусловеност с доказателствата. Приема, че решението е правилно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, четвърто отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на [фирма] и [фирма], срещу Решение № Ж-83 от 24.09.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, същото е постановено в изпълнение на решение на ВАС от 11.12.2014 г. по адм. д. № 9608 / 2013 г. С решението си Административен съд София – град /АССГ/ е отменил решение № Ж-83 от 24.09.2015 г. на КЕВР и е върнал преписка на комисията за ново произнасяне, при съобразяване с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, като КЕВР е осъдена да заплати на [фирма] направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер общо на 550 лева. За да постанови посочения резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт, е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и в съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) /ЗЕ/ - КЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, като в съответствие с ал. 5 когато комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагане на закона. Първоинстанционния съд е приел, че в конкретния случай изискванията на Наредба №3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, са спазени - назначена е работна група, изготвен е доклад и е проведено закрито заседание, на което е прието процесното решение.

В решението си административния съд е установил, че съгласно решението на ВАС от 11.12.2014 г. по адм. д. № 9608/2013 г. е прието, че присъединяването на електромерните табла още към момента на присъединяване на предходния титуляр на абонатен номер за имота на жалбоподателя, както и към настоящия момент следва да бъде до или на границата на имота на потребителя. Съдът е приел, че мястото, на което е монтиран електромерът на жалбоподателя, не отговаря на законовите изисквания и съгл. заключението на вещото лице се намира не на 80 метра съобразно становище № 632 от 27.03.2003 г., а на 144,60 метра от имота на дружеството. Административният съд в допълнение е посочил, че в потвърждаващото го решение на ВАС от 17.04.2015 г. по адм. д. № 1685/2015 г. е посочено, че още към момента на присъединяване не е бил спазен редът за извършването му съгл. чл. 120 от ЗЕ, чл. 27 от Наредба за присъединяване към преносната и разпределителната мрежа на производители и потребители, чл. 91, ал. 2 от ЗЕЕЕ отм. , чл. 30, ал. 2 от действащата Наредба № 6/2014 г. и т. н. Изрично е посочено, че присъединяването е на границата на друг имот – УПИ [номер] в кв. 18, докато имотът на жалбоподателя е УПИ [номер] в кв. 18, поради което КЕВР не е следвало да прекратява преписката поради липса на нарушение.

Административен съд София – град, съобразно приетото в решенията на ВАС за отмяна на решението на КЕВР от 2014 г. е установил, че още към момента на присъединяването, същото е извършено в нарушение на закона, то и в тежест на [фирма] е да отстрани това изначално незаконосъобразно състояние при това за своя сметка.

Съгл. чл. 1 на ОУ на [фирма] предмет на същите са условията, при които потребителите, присъединени към електроразпределителните мрежи на [фирма], могат да използват електроразпределителните мрежи за снабдяване с ел. енергия. Съгл. чл. 2 [фирма] извършва експлоатация и поддръжка на електроразпределителните мрежи и осигурява преноса през разпределителните мрежи на ел. енергия, която крайният снабдител [фирма] продава на потребителите, присъединени към тези мрежи. Съгл. чл. 6 електроразпределителното предприятие е длъжно да осигури преноса на ел. енергия до границата на собственост на ел. съоръжения на потребителя с разпределителната мрежа. Съгл. чл. 12, т. 7 по искане на потребителя електроразпределителното предприятие се задължава да осигури проверка и при необходимост замяна на СТИ. От посочените разпоредби следва, че [фирма], а не [фирма] следва да отстрани незаконосъобразното състояние като измести СТИ в съответствие със законовите изисквания и становище №632/27.03.2003г. – до/ на границата на имота на дружеството и не повече от 80 метра.

Административният съд е приел, че незаконосъобразно са дадени указания изместването да стане при подадено от [фирма] искане до [фирма], доколкото не се касае за промяна на условията за присъединяване, както е посочено в решението на КЕВР, а до отстраняване на едно изначално незаконосъобразно състояние съгл. решенията на ВАС, което е следвало да се извърши и без да е необходимо подаване на заявление от собственика, при това за сметка на [фирма].

Настоящия състав на Четвърто отделение, счита че, така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон.

Правилно административния съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт - Решение № Ж-83/24.09.2015 г. на КЕВР, е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и в съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) /ЗЕ/, където КЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, като в съответствие с ал. 5 когато комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. Съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗЕ редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60, а именно Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (обн. в ДВ, бр. 33/05.04.2013 г.), Глава девета. В случая, изискванията на Наредбата и по – специално чл. 144 и сл. са спазени – назначена е работна група, изготвен е доклад и е проведено закрито заседание, на което е прието процесното решение.

Релевираният от касационния жалбоподател довод, че изводът на Административен съд София – град по отношение на обстоятелството, че [фирма] следва да измести СТИ еднолично, без да бъде отчетена волята на клиента, чиято електрическа енергия ще се отчита с този електромер, представлява произнасяне по целесъобразност и не намира опора в закона. Така наведения довод е неоснователен, тъй като възможността да се дадат задължителни указания по прилагането на закона не съставлява целесъобразност, а изисква даване на указания за правилно прилагане на нормите при констатирана незаконосъобразност на поведението на доставчика. Тезата на жалбоподателя не може да се приеме, защото изложените съображения с които е аргументирана, са в противоречие с тезата, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

Наведения от страна на жалбоподателя довод, че АССГ неправилно се е намесил в оперативната самостоятелност на КЕВР, предоставена по силата на закон да решава спорове по жалби, подадени срещу действията на енергийните дружества е неоснователен. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 2 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/ е регламентирано, че КЕВР дава задължителни указания със срок на изпълнение, когато подадените жалби са основателни. Следователно тази разпоредба дава оперативна самостоятелност единствено по отношение на избора на конкретни указания, който КЕВР може да даде по повод конкретно образувано производство. От друга страна решенията на КЕВР, в който се съдържат конкретни указания, подлежат на съдебен контрол по реда на АПК - чл. 13, ал. 9 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) /ЗЕ/, чл. 148, ал. 1 от НЛДЕ.

На последващо място касационният жалбоподател, твърди, че указанията са съобразени с действащата към момента законова и подзаконова нормативна уредба, както и с актовете, издадени и одобрени от КЕВР, където съгласно чл. 9 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма] одобрени с Решение №ОУ-056/07.11.2007г. и изменени с Решение №ОУ-03 от 26.04.2010 г. на КЕВР е прието, че електроразпределителното предприятие предоставя на потребителите допълнителни услуги във връзка с използването на мрежата, които се заплащат от потребителя отделно от сумата за разпределение на електрическата енергия. Цените на услугите се определят в ценоразпис, като информация за това се предоставя на потребителите в центровете за работа с потребителите, чрез телефонна линия, Интернет страница и др. В изпълнение на одобрените от КЕВР Общи условия, дружеството предоставя на клиентите си допълнителни услуги по Ценоразпис №2, като една от тези допълнителни услуги е тази услуга №I.13, Касационния жалбоподател счита, че тези факти и обстоятелства не са взети предвид при постановяване на оспорваното съдебно решение.

Настоящия състав на Четвърто отделение счита, че така изложените доводи са неоснователни, тъй като при установения безспорен факт, че е налице присъединяване от 2003 г., при което не е спазено изискването за място на присъединяване и монтиране на електромерното табло при условия, определени в приложимата Наредба № 6/2004 г. за присъединяване, действала към периода, правилно е обсъден установения правен режим към този момент.

Съгласно приложимите нормативни разпоредби на ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) и енергийната ефективност отм. /ЗЕЕЕ/, но действащ към спорния период, условията и редът за присъединяване към ел. разпределителната мрежа и сключване на договорите за присъединяване се уреждат в посочената наредба. В чл.28, ал. 5 от последната изрично е уредено, че електромерните табла се монтират на границата на имота на място, определено от ел. енергийното предприятие. Идентично е уреждането и в понастоящем действащата регламентация. Правилно е констатирано, че този ред не е спазен, което е обосновало и уважаването на жалбата по чл.22, ал.1, т. 2 от ЗЕ като основателна. В този контекст е правилно позоваването на чл. 28, ал. 5 от Наредба № 6/2004 г. /отм./ и чл.29, ал.5 от Наредба № 6/2014 г. /действаща понастоящем/ .

Необосновано административният орган е приел, че промяната на мястото на монтиране на електромерното табло съставлява промяна на условията за присъединяване. В конкретният случай спорът е свързан с изпълнението на задълженията по ЗЕ, от който произтича и мястото на монтиране на таблото, определено в правилата. От доказателствата е установено, че неправилното постановяване на таблото е осъществено от момента на присъединяване.

Поради това не може да се приеме тезата, че се касае за промяна, която предполага наличие на искане от клиента и съответно поемане на разноските. Дадените в този смисъл указания съгласно чл.22, ал. 5 от ЗЕ като част от произнасянето са незаконосъобразни. Неспазването на правилата за поставяне на съответното съоръжение сочи на нарушение на правилата за присъединяване /чл. 28, ал. 4 от Наредба № 6/2004 г., чл. 92, ал. 2 от ЗЕЕЕ отм. , Съгласно тези разпоредби, както и предвид действащите в настоящия момент, при присъединяване, средствата за търговско измерване на ел. енергията и др. устройства се доставят от и за сметка на оператора и са негова собственост. С идентичен смисъл са и общите условия на дружеството. Следователно за отстраняване на незаконосъобразното поставяне на устройството същото следва да се премести от собственика – [фирма], чието задължение е поставянето му на определеното от закона място.

В този смисъл не се касае за промяна в условията, за да се ангажира определено поведение на собственика свързано с подадено искане от клиента за предприемане на съответното действие.

Във връзка с което правилно Административен съд София – град е направил извода, че в атакуваното решение на КЕВР незаконосъобразно са дадени указания изместването да стане при подадено от [фирма] искане до „ЧЕЗ Р. Б. АД, доколкото не се касае за промяна на условията за присъединяване, както е посочено в решението на КЕВР, а до отстраняване на едно изначално незаконосъобразно състояние съгл. решенията на ВАС, което следва да се извърши и без да е необходимо от подаването на заявление от собственика, при това за сметка на [фирма] .

На последно място изложения от страна на КЕВР довод, че предвид приетото за незаконосъобразното присъединяване на обект на [фирма] към електроразпределителната мрежа, за което има данни по делото, че е осъществено през 2003 г. от [фирма], т. е. от дружество различно от [фирма], касационния жалбоподател приема, че извода на АССГ е незаконосъобразен и необоснован, тъй като [фирма] следва да отстрани за своя сметка незаконосъобразно състояние, което не е в следствие на електроразпределителното дружество се явява неоснователен, тъй като видно от чл. 1, ал. 1 от Общите условия - ЧЕЗ Р. Б. АД с предишно наименование [фирма] и притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия No Л-135-07/13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) могат да използват електроразпределителните мрежи за снабдяване с електрическа енергия. Следователно е налице правоприемство между двете дружества.

При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Съобразно разпоредбата на чл.143 АПК и направеното своевременно от адв. М. Д. и чуждестранен адв.П. Д. искане за присъждане на разноски, такива не следва да им се присъдят. Видно от представения в касационното производство договор за правна защита и съдействие №654807/26.10.2016г., между [фирма] чрез Й. А. и адв. Д. и адв. Д. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв., за което е отбелязано, че е платимо след получаване на фактура и по банков път,. По делото на лист 15 е представена фактура с наименование на услугата „Юридически услуги съгласно договор №654807 от 26.10.2016г.”, на лист 16 от делото е представено платежно нареждане, като е посочено в основанието за плащане „договор 13/26.10.2016г.”, следователно не са представени писмени доказателства установяващи извършеното плащане. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. В мотивите на това тълкувателно решение е прието, че в случаите, при които е договорено заплащане по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В настоящия случай не е представен банков документ, от който да е видно, че договорената сума е платена при подписването на същия.

При този изход на спора в касационното производство, ответникът има право на присъждане на своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., и предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на [фирма] следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6099 от 06.10.2016 г. постановено по адм. дело № 10298/2015 г. на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на [фирма], гр. [населено място] сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.