Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. против Решение № 1395/01.08.2017 г., постановено по административно дело № 2731/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № 241303315/24.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 745/03.11.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП” гр. П., относно установени в тежест на [фирма] задължения по ЗДДС в резултат на непризнат данъчен кредит в размер на 87 089,68 лева и са начислени съответните лихви в размер на 20 606,00 лева.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се правните изводи на съда относно вида на порока от който страда процесния акт, като се твърди, в конкретния случай той е страдал от порок, който е бил отстранен чрез издаването на процесния акт от орган, определен за това със заповед за определяне на компетентен орган от 11.08.2016 г. Иска се отмяна на съдебното решение, след което делото да се върне на първоинстанционния съд за решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161 ДОПК за две съдебни инстанции.

За ответната страна – [фирма], се явява адвокат К., която оспорва жалбата и моли оспореното решение да бъде оставено в сила по съображения, развити в писмен отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита че решението на Административен съд – Пловдив е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона.

Върховният административен съд, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК,...