Производството е пред петчленен сътав на Върховния административен съд и е с правно основание чл. 237 от АПК, вр. чл. 229 ал.1,т.1 от АПК

Образувано е по молба-заявление за отмяна, подадено от С. Л. М. от [населено място], чрез адв.М. С. от АК-Ямбол.Искането е за отмяна на влязло в сила определение №13051/03.11.2014г., постановено от тричленен състав на ВАС, пето отделение по адм. д.№13317/2014г. по описа на съда с което е оставено в сила определение №4375/12.09.2014г., постановено по адм. д.8805/2014г., по описа на Административен съда София-град с което е върната подадената от С. Л. М. от [населено място] искова молба против Прокуратурата на Р. Б по чл.128 ал.2 от АПК и заявено искане за обявяване на нищожност на Постановление на Окръжна прокуратура –Ямбол по прокурорска преписка №2020/2013г., в частта в която е разпоредено закупения от С. Л. М. автомобил „Ф. Т“ с рег. [рег. номер на МПС] да бъде предаден на полицейските власти на Р. И и е прекратено производството по адм. д.№8805/2014г.,по описа на АССГ.

По повод на депозираната молба за отмяна на влязло в сила определение по реда на чл.237 от АПК, молителят твърди, че посоченият съдебен акт – Определение №13051/03.11.2014г., постановено от тричленен състав на ВАС, пето отделение по адм. д.№13317/2014г. по описа на съда с което е оставено в сила определение №4375/12.09.2014г., постановено по адм. д.8805/2014г., по описа на Административен съда София-град, е окончателен съдебен акт и с него се прегражда правото на защита на жалбоподателя.

Твърди, че след постановяване на определението е бил сигнализиран Конституционният съд на Р. Б и има постановено Конституционно Решение №4/16.03.2017г., по конституционно дело №16/2016г с което е обявена за противоконституционна нормата на чл.84 от ЗМВР.

Молителят счита, че това е новонастъпило обстоятелство и иска отмяна на Определение №13051/03.11.2014г., постановено от тричленен състав на ВАС, пето отделение по адм. д.№13317/2014г., по описа на ВАС и връщане...