Производството е по реда на чл.185-196 АПК.

Образувано е по жалба на П. Н. В. от [населено място] против чл.43, ал.6 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. В жалбата се твърди, че оспорената разпоредба е нищожна, поради липсата на компетентност на органа, който я е приел, а в условията на евентуалност –незаконосъобразна. Жалбоподателят твърди освен това, че при приемането на Наредба № 1 от 9.02.2017 г. са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и по-конкретно нарушение на чл.26, ал.3 и чл.28, ал.2 и 4 ЗНА. Твърди освен това допуснато противоречие с материалноправни разпоредби, включително и с целта на закона, в частност с разпоредбата на чл.193, ал.6 ЗСВ. По изложените съображения в жалбата моли, да се обяви нищожността на чл.43, ал.6 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г., а в условията на евентуалност – да се отмени като незаконосъобразна. Жалбоподателят претендира присъждане на направените разноски в размер на 37 лв.

Ответникът по жалбата пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител юрисконсулта Ц. В., оспорва жалбата. Намира я за неоснователна, като в представените писмени бележки излага възражения, които противопоставя на твърденията в жалбата. Моли, тя да се отхвърли и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Счита, че Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт е издадена от компетентен орган, според правомощията на пленума на ВСС по чл.194г ЗСВ, при спазване на реда, предвиден в чл.26, ал.3 ЗНА. Прокурорът излага аргументи относно това, кога един нормативен административен акт е нищожен, като сочи, че оплакванията за нарушение на материалния закон касаят правилността на нормативния акт, а не неговата валидност.Прокурорът...