Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОДОП" – Варна против решение № 753/07.04.2016 г., постановено по адм. д. № 2983/2015г. по описа на Административен съд –Варна, с което частично е отменен Ревизионен акт № Р-03001714001775-091-001/16.06.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 425/07.09.2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АС – Варна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът – [фирма] чрез процесуалния с представител адв. С. взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред АС - Варна е бил Ревизионен акт № Р-03001714001775-091-001/16.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 425/07.09.2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС за д. п. 05, 06, 08, 09, 11 и 12.2010 г. и за д. п. 12.2012 г. във връзка с констатации за липса на реално осъществени доставки в общ размер 36...