Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] - гр. [населено място] срещу решение №3114/09.05.2016 г., постановено по адм. дело № 5917/2015 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р - 2202-1404148-091-01/03.02.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., изменен с решение № 674/08.05.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП в частта за установения резултат за ДДС за месец септември 2011 г. от 3 019,43 лв. на 2 154,63 лв. за внасяне и за месец януари 2013 г. от 3 466,84 лв. на 1 866,84 лв. за внасяне, ведно със съответните лихви в размер на 726,65 лв. и 320,30 лв., а в останалата част е потвърден ревизионния акт общо за сумата от 133 709,20 лв. и съответните лихви. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е немотивирано, както и че съдът не е кредитирал свидетелските показания без да ги съпостави с конкретните сделки, обективирани в писмените доказателства. В решението според касатора съдът само е отразил, че са разпитани петима свидетели, но техните показания не са посочени в съдебното решение макар, че при спор за реалност на доставките, единственият способ за установяване на фактите относно предаване и получаване на стоката между страните по пряката доставка, а при доставка на услуги - на фактите относно фактическото им извършване. Изложени са оплаквания в касационната жалба, че съдът е постановил решението си в противоречие със съдопроизводствените правила, като...