Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], подадена чрез процесуалния му представител адв. М. Ф., против решение № 285/27.02.2017 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 3042/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против обжалваната част от ревизионен акт /РА/ № Р-26-1300329-091-001/29.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/ – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 819/19.10.2015 г., и е присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 500 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3, предложения първо и трето АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да се присъдят на жалбоподателя разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП – гр. П., [улица] - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Д. по съображения, изложени в писмено становище, депозирано в срока и по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 500 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено...