Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано по касационна жалба на Ц. Х. Ц. от [населено място], общ. [община], чрез адв. Т., срещу решение № 318 от 27.10.2016 г., по адм. дело № 708/2015 г. по описа на Административен съд – В. Т (АСВТ), в частта, в която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № Р-04001514002173-091-001 от 17.06.2015 г., издаден от Й. И. Д. - началник сектор, възложител на ревизията, и П. Г. И. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта му потвърдена с решение № 385 от 17.09.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. В. Т при ЦУ на НАП.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че РА е нищожен, защото е издаден в нарушение на чл. 118, ал. 2 ДОПК и е издаден от лице, което не е компетентно, тъй като не е от посочените лица в чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП (ЗАКОН ЗЗД НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗЗД ПРИХОДИТЕ) (ЗНАП). Счита, че неправилно му е определено началното салдо към 01.01.2007 г., тъй като към тази дата е разполагал с лични спестявания в размер на 15 000 лв. Твърди, че съдът неправилно не е взел предвид получената от него сума в размер на 65 000 лв., тъй като от представените по делото доказателства се установява, че през 2011 г. е получил дарение в размер на 65 000 лв. от П. Ч.. В касационната жалба са изложени твърдения, че в приходната част на паричния поток за 2011 г. следва...