Производството е по чл.208 от АПК.

Образувано е по касационната жалба на В. О. Я. против решение по адм. д.№ 577/ 2016 г. по описа на АССГ. Иска отмяна на решението с оплакване за необоснованост, материална незаконосъобразност, Твърди, че съдът коректно е отразил фактическата обстановка, но постановил диспозитив, който противоречи на мотивите. Неправилно съдът приема, че не е необходима регистрация по ЗЗЛД, за да бъде едно лице администратор на лични данни. Ако това тълкуване на закона и Директива 95/ 46/ ЕО е правилно се обезсмисля регистрацията по ЗЗЛД и това не е "отделен въпрос", както сочи съдът. Налице е вътрешно противоречие в мотивите на съда. От една страна съдът приема, че решение на Съда на ЕС по дело С-212/13 решава сходен случай, но веднага след това заключава, че в случая не може да се приеме, че осъщественото видеозаснемане е за изцяло лични и домашни занимания. Без да обсъди доказателства за застрашено имущество на сем. М., съдът приема, че М. обработват лични данни само в защита на собственото си имущество. Бележката на съда, че записите се пазят само 7 дни е с цел смекчаване на нарушението, а ЗЗЛД не казва колко е законно да се пазят видеозаписите. Няма стойност аргументът, че по време на проверката не е открит запис на В. Я., след като камерата е насочена към общия вход на имота и пощенската кутия на жалбоподателя и липсата на запис към момента на проверката не означава липса на такъв в предходен момент.

О. К за защита на личните данни оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна Е. О. Д.-М. и А. У. М. оспорват касационната жалба с твърдение, че съдът правилно е приложил чл. 4, ал.1, т. 7 от ЗЗЛД като е даден превес на интересите на семейство М. в защита на имуществото им. Я. в заседание на КЗЛД си е...