Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрк.М.С.Ж е против решение №638 от 17.06.2016г., постановено по адм. дело №901/2015г. на Административен съд София - област. С него по жалба на Р. П. Г. е отменено уведомително писмо №01-6500/9511 от 28.09.2015г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Със същото решение съдът е върнал преписката на административния орган за произнасяне при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Р. П. Г. срещу оспорвания административен акт.

Ответникът – Р. П. Г., чрез пълномощника си адв.Г. Г, с представен отговор на жалбата и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че при постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи основания за отмяната му.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Р. П. Г. против уведомително писмо с изх. №01-6500/9511 от 28.09.2015г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ.

С оспорваното решение №638 от 17.06.2016г., постановено по адм. дело №901/2015г. на Административен съд София - област, е отменено уведомителното писмо и е върната преписката на административния орган за произнасяне при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправните разпоредби. В тази насока първоинстанционният съд е приел, че в административното производство при изясняване принадлежността на двойно заявени площи Р. П. Г. е представил пред ДФЗ два броя разрешителни за паша. Те според чл.2а, ал.1, т.8 от Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба №5), представлявали доказателство за правото на Р. П. Г. да ползва заявените от него парцели. Неправилно издателят на уведомителното писмо не е съобразил представените разрешителни за паша, а вместо това е приел, че жалбоподателят не е представил документи за правното основание за ползване. Административният съд е приел, че допуснатото нарушение е съществено, тъй като това се е отразило на разпореденото с уведомителното писмо. И именно - при съобразяване на разрешителните за паша недопустимата площ нямало да е 86,11 ха с 55,64% наддеклариране (както е приел административният орган), а е щяла да бъде 1,55 ха или 0,65% наддеклариране, при който е нямало да има санкционирана площ.

Освен това съдът е приел, че административният орган е нарушил чл.35 от АПК, тъй като е издал уведомителното писмо без да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. А също не е изпълнил указанията на съда, дадени с предходно решение по същото заявление за подпомагане - решение №110 от 18.02.2015г. на АССО по адм. дело 641/2014г. Обжалваното решение е правилно.

От изложените фактически и правни основания в уведомителното писмо се установява, че едно от основанията за отказа от подпомагане на Р. П. Г. е поради неотстранено застъпване. Това основание по СЕПП е чл.43, ал.3, т.5 от ЗПЗП - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. А по НР1 същото основание е по чл.12, т.4 от Наредба №11 от 3.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /Наредба №11/ - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен.

Според изложените фактически основания в уведомителното писмо в тази част отказът е обоснован с това, че в процедурата по изясняване принадлежността на двойно заявени площи Р. П. Г. не е представил доказателства, установяващи правото му на ползване върху застъпените имоти. Тези фактически установявания обаче се опровергават от събраните по делото доказателства. Видно е от приложеното по делото уведомително писмо вх. №02-6500/5273/07.05.2013г. на ДФЗ /л.236 от делото/, че още на 07.05.2013г. двете разрешителни за паша са били представени от Р. П. Г. в ДФЗ. Освен това с писмо от 09.05.2013г. на Министерство на околната среда и водите /л.200 от делото/ същите двете разрешителни за паша са били отново изпратени на ДФЗ. Изпълнителният директор на фонда неправилно не ги е взел предвид при изясняване принадлежността на двойно заявени площи, а е приел, че никой от заявителите не е представил доказателства за право на ползване върху застъпените площи. Този извод не е съобразен с нормата на чл.2а, ал.1, т.8 от Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Според тази разпоредба разрешителните за паша по чл.50, т.5 от ЗЗТ (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ) (каквито са представените) доказват правното основание за ползване на земеделските земи.

Административният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение е съществено, тъй като се е отразило на правилността на уведомителното писмо. Установява се, че ако разрешителните за паша бяха съобразени като доказателство за правното основание за ползване на земеделските земи от Р. П. Г., уведомителното писмо следваше да е с различно съдържание. А именно нямаше да бъде прието, че недопустимата за подпомагане площ е 86,11 ха с 55,64% наддеклариране (както е приел административният орган). А тя (недопустимата площ) щеше да бъде 1,55 ха с 0,65% наддеклариране. При това фактическо установяване и при приложение на Регламент №1122/2009г. по СЕПП и Регламент №65/2011г. по НР1, не следва да бъдат приложени чл.58 от първия регламент по СЕПП и чл.65, параграф 5 от втория по НР1. В този случай приложение намира чл.57, параграф 3 от Регламент №1122/2009г. по СЕПП и чл.65, параграф 3, втора алинея от Регламент №65/2011г. по НР1. А именно - помощта се изчислява въз основа на установената (определената) площ. Затова правилно административният съд е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на административния орган за съобразяване на двете разрешителни за паша.

Неоснователно е оплакването на касатора, че разрешителните за паша не били представени в административното производство. По-горе беше посочено, че тези доказателства са били представени на 07.05.2013г. И след като процесното уведомително писмо е издадено на 28.09.2015г., а първото отменено уведомително писмо е издадено на 08.10.2014г., но явно изпълнителният директор на фонда е могъл и в двата случая да съобрази разрешителните за паша.

Неоснователно е оплакването на касатора, че споровете за собственост за в компетентност на гражданския съд. Действително в административното производство не могат да се разрешават спорове за собственост. Но в случая не е имало спор за собственост защото другият земеделски производител не е представил доказателства за правно основание на ползване на застъпения имот. Такова доказателство е представено само от Р. П. Г..

Основателно е оплакването на касатора относно частта от обжалваното решение, в която съдът е осъдил ДФЗ да заплати на Р. П. Г. сумата от 5 000 лв. за адвокатско възнаграждение. Последното не се изчислява върху материалния интерес, както счита пълномощника на касационния ответник. В случая обжалвания акт е уведомителното писмо и за него при оспорването му няма материален интерес. О. повече, че за този вид оспорване в Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения има предвидено специална разпоредба – чл.8, ал.2, т.7 от наредбата, според която минималното адвокатско възнаграждение за дела по ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), е 500 лв. В производството пред административния съд е било направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК. Неправилно административният съд е приел, че заплатеното от Р. П. Г. възнаграждение за адвокат не е прекомерно. Същото е десет пъти над минималния размер при липса на извънредна фактическа и правна сложност на делото. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора настоящият съдебен състав счита, че адвокатското възнаграждение в първоинстанционното производство следва да бъде намалено на 2500 лв. Към него следва да се прибавят разноските за такси и за експертиза общо в размер на 65 лв. Така общите разноски са 2565лв., поради което за горницата над този размер оспорваното решение следва да бъде отменено.

Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството.

Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са в размер на 5000 лв., своевременно са поискани и са доказани с представения договор за правна помощ и съдействие. При направено от касатора възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, касационният състав намира заплатените разноски за адвокат за прекомерни по изложените доводи за разноските в първоинстанционното производство. При съобразяване на фактическата и правна сложност на касационното производство разноските за адвокат следва да бъдат намалени на 1500 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №638 от 17.06.2016г., постановено по адм. дело №901/2015г. на Административен съд София – област, в частта му, в която е отменено уведомително писмо №01-6500/9511 от 28.09.2015г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” и е върната преписката на административния орган за произнасяне при спазване дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОТМЕНЯ решение №638 от 17.06.2016г., постановено по адм. дело №901/2015г. на Административен съд София – област, в частта му, в която Държавен фонд „Земеделие” е осъден да заплати на Р. П. Г., сумата над 2565лв. (две хиляди петстотин шестдесет и пет лева) разноски по делото.

О. Б. У. искането на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за присъждане на разноски по делото.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на Р. П. Г. от [населено място], област С., [улица], сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.