Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационнa жалбa на П. Д. П. от [населено място], [улица], [адрес], чрез адв. Л.Мурджев, против Решение № 281 от 12.02.2016г., постановено по адм. д. № 2103 по описа на Административен съд-Варна за 2015г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 03000314001949-091-001/19.03.2015г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 235/11.06.2015г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта му, с която на жалбоподателя са определени данъчни задължения по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д. НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) /ЗДДФЛ/ за данъчни периоди 2008 в размер на 95,42лв. главница и 54,54лв. лихви; за 2009г. – 3 570,32лв. главница и 1 635,34лв. лихви и за 2011г. в размер на 282 637,24лв. главница и 76 268,33лв. лихви.

В касационната жалба се твърди, че решението в посочената част е неправилно като постановено при пороци по чл.209, т.3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи относно размера на началното парично салдо към 01.01.2008г. Без основание съдът приел, че този размер е 2 595,89лв., както са поддържали органите по приходите, вместо установения от неоспорената експертиза размер от 492 393,10лв. Този извод е направен при нарушаване на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Неправилно съдът е определил приложимата данъчна ставка върху получени дивиденти на ревизираното лице като съдружник в ООД, превишаващи размера на нетната печалба. Без основание съдът приел тезата на органите по приходите, че става дума за „друг доход“ по смисъла на чл.35, т.6 ЗДДФЛ, облагаем с 10% данък.

Иска се отмяна на обжалваното решение в посочената част и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА в посочената част бъде отменен.

Ответникът...