Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] ([фирма]), със седалище [населено място], Румъния, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Иванов, срещу решение № 6488/01.06.2016 г. по адм. дело № 4312/2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 215/11.03.2015 г. по преписка № КЗК-1042/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частта, с която КЗК е установила извършено нарушение по чл. 36, ал. 3 от ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) и е наложила имуществена санкция на дружеството за това нарушение в размер на 137 887.44 лева. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в нарушение на задължението си да изясни изцяло спора от фактическа страна и на правилата за разпределение на доказателствената тежест, решаващият състав е приел, че дружеството е извършило нарушение, съставляващо нелоялна конкуренция. На следващо място се сочи, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е предоставил достъп до материалите, представляващи защитена тайна, на страните. Релевирани са и възражения за неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 36, ал. 3 ЗЗК. Претендира се отмяната на оспореното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата, подадена пред първоинстанционния съд, а алтернативно - да бъде намалена наложената имуществена санкция. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба - Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Георгиев, в открито съдебно заседание и писмени бележки по съществото на спора, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:
С решение № 6488/01.06.2016 г. постановено по адм. дело № 4312/2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, е отхвърлена жалбата на [фирма], срещу решение № 215/11.03.2015 г. по преписка № КЗК-1042/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията, в частта, с която е установено извършено от това дружество нарушение по чл. 36, ал. 3 от ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) и му е наложена имуществена санкция в размер на 137 887.44 лева. За да постанови посочения резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение на КЗК е законосъобразно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи отменителни основания. Отчетено е, че актът е постановен от компетентния за това орган, в рамките на правомощията му по чл. 8, т. 1 и 2 и чл. 60, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗК и при спазване на изискванията за кворум, съгласно чл. 59 ЗЗК. Същият е издаден в писмена форма, подробно е мотивиран и при това са спазени всички административнопроизводствени правила, регламентирани в дял III, глави осма и дванадесета от ЗЗК. Съдът е счел за законосъобразни изводите на КЗК, че [фирма] е осъществило нарушението по чл. 36, ал. 3 ЗЗК, с оглед констатациите относно поведението на дружеството в периода от 28 юли до 17 август 2014 г., свързано с организиране и провеждане на кампания под надслов "
" на територията на Р. Б, в която потенциален участник в играта може да стане всеки потребител, закупил продукти на стойност над 100 лв, като възможността за участие в томболата е обвързана със закупуване на продукт, т. е. покупката е задължително условие за участие и шанс за разпределянето на обещаваната награда, съставляващо нелоялно привличане на клиенти по смисъла на чл. 36, ал. 3 ЗЗК. Организирането и провеждането на такава томбола е преценено като недобросъвестен метод за пренасочване на потребителското търсене и увеличение на продажбите на съответните продукти, чрез въздействие върху клиента по начин, създаващ стимул да се закупи стоката поради стойността и вида на наградата. Извършването на продажба, когато с нея се обещава или предлага нещо, чиято стойност многократно надвишава цената на предлаганата стока, е укоримо от гледна точка на правилата на конкуренцията действие. Налице е търговска практика, създаваща нелоялно конкурентно предимство на ответното дружество, което може да доведе до изкривяване на пазарното търсене в негова полза и във вреда на всички останали конкурентни предприятия на пазара на онлайн търговия на дребно на стоки - техника, битови електроуреди и др. На следващо място съдът е счел, че КЗК правилно е наложила имуществена санкция, определена по реда на чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК вр. т. 17.2а от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК и чийто размер съответства на тежестта на нарушението и приложимите материални разпоредби.
Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение на Върховен административен съд за валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят изцяло от приложените документи. Наред с това, правилно е приложен материалния закон спрямо релевантните за спора факти.
Неоснователни са и релевираните от касатора възражения за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, състоящо се в лишаване на страната от право на достъп до материалите по делото в нарушение на чл. 55 ЗЗК. Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗК страните и конституираните заинтересовани лица имат право на достъп до всички материали, събрани в хода на проучването, с изключение на материалите, съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна. Систематичният анализ на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗК налага извода, че страните и заинтересованите лица имат право на достъп до всички материали, но това право няма абсолютен характер и може да бъде ограничено. Изрично е предвидено изключение от правото на достъп, свързано с документите и материалите, които съдържат производствена, търговска или друга защитена от закон тайна. Тези материали могат да бъдат обособени в две отделни групи с оглед целта, която се преследва с ограничаването на достъпа до тях - защита на личен или защита на държавен интерес. К. първата група спадат материалите, които съдържат производствена или търговска тайна. Това са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската дейност на предприятията, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки. Примери за такава информация са техническа или финансова информация, ноу-хау, методи за определяне на разходите, производствени процеси, източници на доставка, произведени и продадени количества, пазарни дялове, списъци с клиенти и дистрибутори, маркетингови планове, структура на разходите и цените, стратегии за продажби и т. н. Към тази група следва да бъдат прибавени и материалите, съдържащи лични данни по смисъла на ЗЗЛД (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ). Към втората група спадат материалите, съдържащи държавна или служебна тайна, която не подлежи на разкриване или разкриването й се подчинява на специални правила съгласно закон, с оглед защитата на особено важен държавен или обществен интерес. П. за това е класифицираната информация, достъп до която се предоставя по реда на ЗЗКИ (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ). В конкретния случай, законосъобразно КЗК и съответно - съдът, не са предоставили на страната достъп до поверителните папки по преписката, предвид това, че съдържанието им представлява чувствителна информация за предоставилите я, разкриването на която би могло сериозно да увреди интересите на съответните предприятия. От друга страна липсата на достъп до папките съдържащи защитена тайна не нарушава правото на защита на страната до степен, която да я поставя в невъзможност да реагира срещу доказването на нарушението. В този смисъл съдът счита за спазени балансът и съотношението между принципите за равенство в производството и за защита на поверителната информация.
На следващо място, неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 36, ал. 3 ЗЗК. Съгласно тази разпоредба забранено е извършването на продажба, когато заедно с нея се предлага или обещава нещо, чието получаване зависи от: решаване на задачи, ребуси, въпроси, гатанки; събиране на серия от купони и други подобни; разиграване на игри с парични или предметни награди, чиято стойност значително надвишава цената на продаваната стока или услуга. Тази забрана е насочена срещу онези маркетингови похвати, чрез които потребителите се поставят в ситуация да определят избора си на дадена стока или услуга не според нейните качествени показатели, а в зависимост от бъдеща несигурна възможност за спечелване на голяма придобивка. Така потребителското решение за покупка се определя не от нуждата или качеството на закупения продукт, а от желанието за получаване на нещо безплатно. Антиконкурентният ефект на пазара възниква в случаите, когато стойността на предлаганата или обещаваната облага е на стойност, значително надвишаваща цената на продаваната стока или услуга. Съгласно решение № 55/29.01.2009 г. на КЗК, прието на основание чл. 8, т. 14, във вр. с чл. 36, ал. 3 ЗЗК значителна е стойността, която надвишава с повече от 100 пъти стойността на предлаганата стока или надвишаването е с повече от 15 минимални работни заплати за страната. В процесния случай видно от данните по делото, [фирма] е провело кампанията "
", за закупени онлайн или по телефона продукти от електронния му магазин, като съгласно публикувания правилник, в нея могат да участват само физически лица - български граждани или постоянно пребиваващи в страната (с изключение на служителите на дружеството), навършили 18 г. и направили поръчка на стойност над 100 лева в периода 28.07-17.08.2014 г., ако поръчката е платена и закупеният продукт не е върнат. Предлаганата като награда почивка е за двама, на Канарските острови (Тенерифе), и включва двупосочни полети за двама със съответните такси: София–Тенерифе-София; 6 нощувки в двойна стая с включена закуска и вечеря - хотел 5 звезди, със стойност на наградата 5 867.45 лв (с ДДС) и още сумата 1 066.81 лв, като от брутната й стойност ще бъде удържан облагаемият и дължим в Румъния данък.
Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че стойността на обещаната награда обявена от организатора в официалните правила на промоцията надвишава с повече от 15 минимални работни заплати за страната /или сумата от 5 400 лв, съгласно ПМС № 419/17.12.2014 г., считано от 01.01.2015 г./, стойността на дължимата продажба за участие в томболата, която е в размер на 100 лв. Другояче казано, правилно е прието, че е обещавана награда, чиято стойност значително надвишава цената на продаваната стока или услуга по смисъла на решение № 55/29.01.2009г. на КЗК, а оттам и че [фирма] е извършило нарушение по чл. 36, ал. 3 ЗЗК.
На последно място следва да се отбележи, че обосновано първоинстанционният съд е приел, че Комисията е изложила конкретни мотиви при индивидуализацията на наказанието, и са спазени принципите и целите на налагането на последното, така че нарушителят да се възпре от повторно извършване на нарушение и да се предотврати извършването на нарушения от други предприятия. Размерът на санкцията е съразмерен спрямо икономическото състояние на дружеството и възможността след нейното заплащане то да е способно да оперира на пазара в конкурентни условия. При определяне на размера на санкцията КЗК е следвала ясни и предвидими критерии, индивидуализирайки я, отчитайки конкретните особености на процесния случай, в рамките на определените за конкретния вид нарушение граници. В този смисъл правилно тричленният състав е приел, че размерът на определената имуществена санкция съответства на тежестта на извършеното нарушение и приложимите материални разпоредби.
Предвид установеното се налага крайният извод, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, като при постановяването му задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства, установяващи релевантни за спора обстоятелства и въз основа на тях обосновано е прието, че не са налице твърдяните от жалбоподателя основания за отмяна на решението на КЗК. Следва изрично да бъде посочено, че доводите, релевирани в подкрепа на касационните оплаквания по съществото си възпроизвеждат тези, вече изложени в жалбата пред първоинстанционния съд, които са подробно и правилно обсъдени от него, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или съображения, обосноваващи наведените отменителни основания. Поради това, Върховният административен съд в настоящия си състав приема подадената касационна жалба за неоснователна, а оттам и че решението на първоинстанционния съд, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Такива с оглед своевременно направеното искане се дължат на ответника - Комисия за защита на конкуренцията. Касаторът следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обн. в Държавен вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ). Съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Комисия за защита на конкуренцията следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6488/01.06.2016 г. по адм. дело № 4312/2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение.
ОСЪЖДА [фирма] ([фирма]), със седалище [населено място], Румъния да заплати на Комисия за защита на конкуренцията разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Решението е окончателно.