Образувано е по касационна жалба на Л. П. К., от [населено място] против решение № 140 / 29.03.2016 г. по адм. дело № 957 / 2015 г. на Административен съд – Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 94, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Отбелязва, че твърденията и оплакванията на касатора са неоснователни, защото не почиват на събраните по делото доказателства и не отчитат констатациите, направени в мотивите на съдебното решение на административния съд.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна.

С решение № 140 / 29.03.2016 г. по адм. дело № 957 / 2015 г. Административен съд – Пазарджик е отхвърлил жалбата на Л. П. К., от [населено място] срещу решение № 2153 – 12 – 37 / 08.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ – гр. П. и потвърденото с него разпореждане № ПР – 421 / 02.07.2015 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ досежно определената начална дата на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на социалната пенсия за инвалидност. Присъдил е разноски.

Административният съд е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно.

По делото е установено, че с експертно решение № 0645 / 119 от 26.09.2014 г. Националната експертна лекарска комисия е отменила експертно решение на ТЕЛК № 9304 / 016 от 24.01.2014 г. и е определила на Л. К. 76% трайно намалена работоспособност с дата на инвалидност 11.07.2013 г.. Експертното решение не е било обжалвано и е породило правни последици. Последните законосъобразно са ценени от органите на НОИ и от административния съд при решаването на спорния между страните въпрос досежно началната дата за отпускане на пенсията. След като жалбоподателят не е атакувал решенията на органите на медицинската експертиза в тази им част, той не може да иска ad hoc разрешаване на подобен спор в рамките на настоящото производство. Определянето на началната дата на отпускане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на социалната пенсия за инвалидност е детерменирано от констатациите на НЕЛК и издаденото от нея експертно решение № 0645 / 119 от 26.09.2014 г.. Последното е задължително за органите на НОИ, както в частта му за определения нов по-висок процент ТНР, така и досежно началната дата на инвалидността и другите относими за отпускането на пенсиите обстоятелства.

Наличието на данни за съществуване в предходен период на част от заболяванията на жалбоподателя са неотносими в настоящото производство. Тези факти е следвало да бъдат релевирани в производствата по оспорване актовете на органите на медицинската експертиза.

Съгласно чл. 73, ал.1 предл. първо КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането. Възможност за прилагане разпоредбата на чл. 94, ал.3 КСО и определяне на по-ранна дата би била налице в случаите на установена с административен акт трайно намалена работоспособност от момента на подаване на заявлението до ТЕЛК.

Законосъобразно и обосновано административният съд е приел, че началната дата на отпуснатите ЛПИОЗ и социална пенсия за инвалидност са определени в съответствие с действащите материалноправни разпоредби, отчитайки релевантните факти по спора.

При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140 / 29.03.2016 г. по адм. дело № 957 / 2015 г. на Административен съд – Пазарджик. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.