Образувано е по касационна жалба от директора на Столичната здравноосигурителна каса /СЗОК/, чрез пълномощника юрисконсулт Т. К, против решение № 458/26.01.2016 г., постановено по адм. дело № 10445/2015 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена писмена покана с изх. № 29-07-184/16.09.2015 г., издадена от директора на СЗОК. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – [фирма] / [фирма]

/, представлявано от управителя д-р К. П. – не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд София-град е отменена писмена покана изх. № 29-07-184/16.09.2015 г. на директора на СЗОК, с която [фирма] е поканено доброволно да внесе по сметка на НЗОК сумата 1694,39 лв., представляваща превишение на определената стойност на медико-диагностични дейности (МДД) за четвъртото тримесечие на 2014 г. С решението съдът е осъдил СЗОК да заплати в полза на [фирма] сумата 50 лв., представляваща държавна такса за образуване на делото.

За да постанови това решение съдът е приел, че при твърдение от жалбоподателя за липса на установени превишения и при препятстването му да упражни правото си на възражение, установеното надвишение се явява недоказано. Съдът е намерил, че процедурата е опорочена, тъй като не са спазени административнопроизводствените правила при издаване на поканата, в частност – същата е издадена преди да е изтекъл срокът за подаване на възражение по чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) /ЗЗО/. По съображения в този смисъл е отменил поканата като незаконосъобразна. Така постановеното решение е неправилно.

От фактическа страна е безспорно установено, че със заповед № РД-18-1524/21.07.2015 г., издадена от директора на СЗОК на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 ЗЗО, чл. 9, ал. 2 и чл. 10, ал. 2 от Инструкция № РД-16-6/22.02.2010 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и ал. 3 ЗЗО и пар. 11 ПЗР на НРД МД за 2015 г. и във връзка с пар. 45, ал. 1 П. З. З., е наредено да бъде извършена финансова проверка на лечебното заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ [фирма], със задача - контрол по изпълнението на броя на определените специализирани медицински дейности и стойностите на назначаваните медико-диагностичните дейности за четвърто тримесечие на 2014 г. Въз основа на тази заповед е извършена проверка, по която е съставен протокол за неоснователно получени суми № ФВ-605/24.07.2015 г., който от своя страна е послужил като основание за издаване на писмена покана с изх. № 29-07-184/16.09.2015 г. на директора на СЗОК, която е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. С писмената покана изпълнителят на медицинска помощ е поканен да възстанови заплатените стойности за МДД на изпълнители на медицинска помощ за четвъртото тримесечие на 2014 г., назначени от лечебното заведение извън определените му стойности заедно с разрешените надвишения, в размер на 1694,39 лв. Проверяваният изпълнител на медицинска помощ - [фирма]

е сключил индивидуален договор с НЗОК № 22-2252/14.02.2014 г. С протокол от 01.10.2014 г. към този договор, както и допълнителни протоколи от 04.11, 17.11, 02.12 и 10.12.2014 г. са определени броят на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на назначаваните МДД за четвъртото тримесечие на 2014 г. С чл. 43 и чл. 44 от индивидуален договор № 22-2252/14.02.2014 г. са установени правила и рамки, в които лечебното заведение може да назначава специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности за сметка на бюджета на НЗОК. В чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от договора е предвидено, че броят на определените СМД и стойността на назначените МДД могат да бъдат преразпределяни между отделни дейности и лекари от лечебното заведение - изпълнител в рамките на чл. 3, ал. 2 от Правилата по чл. 3, ал. 2 и Закон за бюджета на НЗОК за 2014 г. и могат да бъдат надхвърляни с до 10 на сто, като надвишението се допуска само за текущото тримесечие и не може да бъде прехвърляно в следващите; през I, II и III тримесечие изпълнителят може да превишава с допълнителни 15% определените му брой на определените СМД и стойността на назначените МДД, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. В 46, ал. 1 от договора е предвидено, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя /НЗОК/ заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишавания и задължението за компенсиране, а в ал. 2 на същия чл. е предвидено, че контролът по изпълнение на броя на определените СМД и стойностите на назначаваните МДД се осъществява по реда на чл. 76а и ал. 76б ЗЗО, като за целта се извършва проверка, за резултатите от нея се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание.

В разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Съгласно ал. 2 на същата норма, констатациите на финансовите инспектори се отразяват в протокол за неоснователно получени суми, срещу който проверяваното лице има право да представи писмено възражение. След изтичане на срока за възражение по ал. 2 директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ.

В обжалваното първоинстанционно решение съдът е приел, че лечебното заведение е било възпрепятствано да подаде възражение срещу протокола за неоснователно получени суми. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя този извод. Изготвеният протокол за неоснователно получени суми № ФВ-605/24.07.2015 г. е връчен на проверяваното лечебно заведение, чрез представляващия д-р К. Н. П., на датата на проверката, която е и дата на съставяне на протокола - 24.07.2015 г., видно от вписването върху самия протокол. На 31.07.2015 г. (петък) изтича 7-дневният срок за подаване на възражение, съгласно чл. 76а, ал. 2 ЗЗО. Възражението е подадено на 04.08.2015 г., (вторник), заведено с вх. № 22-2252-175/04.08.2015 г. Следователно, срокът за подаване на възражение действително е бил изтекъл към датата на издаване на писмената покана – 16.09.2015 г. В този смисъл административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните правила, поради което изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е неправилен.

Освен горното, първоинстанционният съд неправилно е обосновал извода си, че реална проверка на отчетените дейности не е правена и че протоколът за неоснователно получени суми възпроизвеждал съдържанието на изготвената предварително докладна записка от 22.04.2015 г., само въз основа на твърденията на лечебното заведение. Съдът не е проверил дали са налице изложените в писмената покана фактически обстоятелства, посочени като основание за издаване на акта, а вместо това, само по твърденията на оспорващия, е приел, че установеното от административния орган превишение се явява ненадлежно доказано и че затова е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е отменил писмената покана без да изложи каквито и да било мотиви по съществото на правния спор.

Посоченият неправилен извод на съда е обусловил постановяването на неправилно решение, което следва да бъде отменено. Поради това че първоинстанционният съд не е обсъдил наведените от страните доводи и съображения, нито релевантните доказателства, както и за да се гарантира правото на страните на двуинстанционно производство по същество, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда на основание чл. 222, ал. 2 АПК. При новото разглеждане на делото съдът по същество следва да обсъди доводите на страните и представените от тях доказателства, като при формиране на изводите си се съобрази и с установената съдебна практика по въпроса за отговорността на изпълнителите на извънболнична медицинска помощ при превишаване на определените им регулативни стандарти /в случая стойност на МДД/.

Първоинстанционният съд е следвало да отговори на въпроса какви са определените за проверявания изпълнител на медицинска помощ стойности на МДД /бл. МЗ-НЗОК № 4/ за проверяваното тримесечие, какви са назначените и изпълнени, съответно платени направления, съответно стойността на МДД, какви са рамките на допустимите превишения и задължението за компенсиране от предходното тримесечие и въз основа на установените данни да направи извод дали е налице превишение на стойността на МДД, което следва да бъде възстановено на НЗОК, поради това че е извън разрешените регулативни стандарти. Като не е изпълнил това задължение съдът е допуснал съществено процесуално нарушение и е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка, което от своя страна прави необоснован извода за нарушение на материалния закон. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдените посочените по-горе релевантни въпроси.

При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство, като въпросът за възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 458/26.01.2016 г., постановено по адм. дело №10445/2015 г. по описа на Административен съд София-град и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване.