Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 2180/03.11.2016 г., постановено по адм. дело № 4490/2013 г., по описа на Административeн съд – Варна, с което по молба на [фирма], представлявано от изпълнителния директор Е. Ж. М., е постановено да се издаде дубликат на изпълнителен лист въз основа на влезлите в сила решение № 1950/30.07.2014 г., постановено по адм. дело № 4490/2013 г. по описа на Административен съд – Варна и решение № 13800/16.12.2015 г., постановено по адм. дело № 14307/2014 г. по описа на Върховния административен съд за присъдените с тях съдебни разноски в общ размер на 379 087.20 лв., като се направи надлежна бележка върху акта по реда на чл. 406, ал. 3 ГПК. Според касатора обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Счита, че не е доказана законовата предпоставка по чл. 409, ал. 1 ГПК, а именно, че изпълнителният лист е бил изгубен в следствие на кражба. Във връзка с депозирана покана с вх. № 37445/12.09.2016 г. касаторът твърди, че дружеството е инициирало действия по събиране на сумата по изпълнителния лист. С оглед смяната на седалището на дружеството, посочва също така, че то не е доказало, че не е предявило първообразът на изпълнителния лист на НАП – гр. С.. От друга страна твърди, че е налице признание на дружеството, че изпълнителният лист е бил в негово държане в продължение на осем месеца, без то да е предприело действия за събиране на сумата по него, което поставяло под съмнение твърдението на молителя, че към настоящия момент първообразният изпълнителен лист не е в негово държане. Иска решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което молбата на дружеството за издаване на дубликат на изпълнителен лист да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност.

Ответникът по касационната жалба - [фирма], със седалище и адрес на управление в гр. [населено място] (до 12.08.2016 г. - в [населено място], [община], област В.), представлявано от изпълнителния директор Е. Ж. М. от гр. [населено място], в депозирания по делото писмен отговор я оспорва. Твърди, че оплакванията по жалбата са неоснователни. Счита за невярно твърдението на жалбоподателя, че дружеството е инициирало действия по събиране на сумата с цитираната от него покана, тъй като същата е за изплащане на лихва на посочената сума по изпълнителен лист, поради неизплащането й от административния орган. Посочва, че изпълнителният лист може да бъде предявен единствено пред НАП-гр. В. и следователно необосновано било твърдението, че не е доказал, че не е предявил изпълнителен лист пред НАП-София. Излага доводи, че законовата предпоставка по чл. 409, ал. 1 ГПК е доказана с официален документ - удостоверение от Трето РУ при ОДВР – Варна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. По делото е депозирана молба от 20.03.2017 г., с която дружеството, чрез изпълнителния директор Е. М., моли производството по настоящото дело да бъде прекратено поради това, че оригиналът на изпълнителния лист е намерен и същият се намира в офиса на дружеството. Представено е заверено копие на изпълнителен лист, издаден на 29.12.2015 г. В съдебно заседание адв.. М, процесуален представител на дружеството с пълномощно от 16.03.2017 г., представено в заседанието, категорично заявява, че доверителката й – Е. М. не е представяла посочената молба за прекратяване на производството и че в последната не се намира оригинала на изпълнителния лист. Твърди, че доверителката й не е подписвала никога такава молба и че нейният подпис е фалшифициран. Моли съда обжалваното решение да се остави в сила със законните последици.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е постановил да се издаде на [фирма] дубликат на изпълнителен лист въз основа на влезлите в сила решение № 1950/30.07.2014 г., постановено по адм. дело № 4490/2013 г. по описа на Административен съд – Варна, и решение № 13800/16.12.2015 г., постановено по адм. дело № 14307/2014 г. по описа на Върховния административен съд, за присъдените с тях съдебни разноски в общ размер на 379 087.20 лв., като се направи надлежна бележка върху акта по реда на чл. 406, ал. 3 ГПК. Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 409, ал. 1 ГПК, съгласно който, ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че за да бъде уважена молбата за издаване на дубликат, следва да са налице две кумулативни условия – издаденият изпълнителен лист да е изгубен или унищожен, т. е. същият да не се намира в държане на молителя, и молителят да разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден първоначалния изпълнителен лист.

Наличието на изпълнително основание съдът е обосновал с две съдебни решения - решение № 1950/30.07.2014 г., постановено по адм. дело № 4490/2013 г. по описа на Административен съд – Варна, и решение № 13800/16.12.2015 г., постановено по адм. дело № 14307/2014 г. по описа на Върховния административен съд, с които на дружеството са присъдени съдебни разноски в общ размер на 379 087.20 лв. Относно установяването на другата предпоставка - обстоятелството, че издаденият изпълнителен лист е изгубен, съдът е кредитирал удостоверение от Трето РУ на ОДМВР-Варна, съгласно което на 03.08.2016 г. е заявена от управителя на дружеството липсата на бяла прозрачна чанта за документи, съдържаща посочения изпълнителен лист. Въз основа на този документ съдът е приел, че са налице данни, че изпълнителният лист не е в държане на молителя. Решението е правилно постановено.

Съгласно чл. 409, ал. 1 ГПК, ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че са налице двете кумулативни условия за уважаване на молбата за издаване на дубликат на изпълнителния лист - издаденият изпълнителен лист да е изгубен или унищожен и молителят да разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден първоначалния изпълнителен лист.

Действително по делото е безспорно, че на молителя са присъдени с решение № 1950/30.07.2014 г., постановено по адм. дело № 4490/2013 г. по описа на Административен съд – Варна, и решение № 13800/16.12.2015 г., постановено по адм. дело № 14307/2014 г. по описа на Върховния административен съд, съдебни разноски в общ размер на 379 087.20 лв. Посочените решения са изпълнителни основания по силата на чл. 404, ал. 1 ГПК и следователно удовлетворяват изискването на чл. 409 ГПК да е налице акт, по който е издаден първообразът на изпълнителния лист.

По делото са налице и достатъчно данни за наличието на втората предпоставка, а именно, че изпълнителният лист е изгубен. Приложено е удостоверение от Трето РУ на ОДМВР-Варна (л. 454), от което е видно, че на 03.08.2016 г. управителят на дружеството е заявил липсата на бяла прозрачна чанта за документи, съдържаща посочения изпълнителен лист. Освен това е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин. Тези обстоятелства са достатъчни, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен (решение № 263/12.06.2012 г. по гр. дело 1138/2011 г. на ВКС). Както се посочи по-горе в настоящето решение адв.. М изрично заяви в съдебно заседание на 21.03.2017 г., че депозираната по делото молба от името на изпълнителния директор на дружеството Е. М. не е подписвана от нея, както и че не отговаря на истината посоченото в нея твърдение, че оригиналът на изпълнителният лист е намерен и в този смисъл поддържа заявеното вече искане за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Поради тези изложени съображения от адв.. М настоящият съд не се произнася по тази молба.

Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е установил, че са налице кумулативните условия за издаване на дубликат на изпълнителния лист – същият не се намира в държане на молителя и той разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден първоначалния изпълнителен лист. По тези мотиви настоящият съдебен състав на ВАС, Първо отделение счита, че решението на първоинстанционния съд не страда от сочените пороци и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба и с оглед заявеното искане от адв.. М за оставяне в сила на обжалваното решение със законните от това последици, на тази страна следва да се присъдят направените за настоящата касационна инстанция разноски в размер на 500 лв., предвид обстоятелството, че настоящето производство разноските не се присъждат върху материалния интерес, а само относно издадения от първоинстанционния съд дубликат на изпълнителен лист, както и с оглед възражението в касационната жалба за прекомерност.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2180/03.11.2016 г., постановено по адм. дело № 4490/2013 г., по описа на Административeн съд – Варна.

ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП да заплати на [фирма] - гр. [населено място] 500 лв., представляващи направените за насотящата касационна инстанция разноски. Решението не подлежи на обжалване.