Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - гр. Ш. против решение № 17 от 10.03.2016 г. по адм. дело № 266/2015 г. на Административния съд Шумен, с което е отменена заповед № 857-2/27.10.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - град Шумен, потвърдена с Решение №94 ММ/0008 от 07.12.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - град Шумен, делото е върнато като преписка на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" град Шумен за ново произнасяне по Заявление -декларация вх.№857-2/30.09.2015 г., подадено от М. Р. С., ЕГН [ЕГН], в качеството ѝ на родител на малолетното дете Р. С. С., ЕГН [ЕГН], при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът излага съображения, че съдът неправилно е отменил обжалваната заповед, като е приел, че са изпълнени всички условия за отпускане на интеграционната добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) /ЗИХУ/, въпреки че обектът, в който е проведена рехабилитацията в случая, не отговаря на изискването, предвидено в чл. 28, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) /ППЗИХУ/ - да съответства на стандартите по Наредба № 30/2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на решението и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт.
Ответната страна по касационната жалба - М. С. не изразява становище по оплакванията.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административният съд Шумен е отменил заповед № 857-2/27.10.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - град Шумен, потвърдена с Решение №94 ММ/0008 от 07.12.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - град Шумен, и е върнал делото като преписка на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" град Шумен за ново произнасяне по Заявление -декларация вх.№857-2/30.09.2015 г., подадено от М. Р. С., ЕГН [ЕГН], в качеството ѝ на родител на малолетното дете Р. С. С., ЕГН [ЕГН], при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорената заповед незаконосъобразно е отказано изплащане на добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ за детето Р. С.,, тъй като са били изпълнени всички предпоставки за изплащане на добавката, предвидени в чл. 42г и чл. 42, ал. 1 и 2 ЗИХУ/редакцията към момента на подаване на заявлението/. Съдът е изложил съображения, че за периода 27.08.2015г.-31.08.2015 г. детето е ползвало услуги за социална рехабилитация и балнеолечение в хотел „А.”, КК”[населено място]”, съгласно определението на това понятие, дадено в чл. 15, ал. 4 ЗИХУ, и доколкото социалната рехабилитация не е изключена от предоставяните услуги по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ, се дължи възстановяване на заплатените средства. Посочил е също, че дейностите, които се включват в социалната рехабилитация не представляват медицинска дейност по принцип, и в частност-такава, която попада в обхвата на медицинската специалност „Физикална и рехабилитационна медицина”, която да налага извършването й в обекти, отговарящи на стандартите на Наредба № 30/2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина"/Наредбата/. Решението е правилно.
По делото не съществува спор относно фактите. Спорът е правен и е свързан с отговора на въпроса, дали в случая е налице пречка за отпускане на интеграционната добавка по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗИХУ предвид изменението на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, в сила от 4.07.2014 г.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че със заявление-декларация за извършване на социална оценка вх.№ 159-28/09.03.2015г. М. С. в качеството си на родител на малолетното дете Р. С., е поискала на основание чл.12 от ЗИХУ да бъде извършена социална оценка за отпускане на добавки за социална интеграция на детето й, което съгласно Експертно решение на ТЕЛК № 0240 от заседание № 018 от 28.01.2015г. на ТЕЛК за общи заболявания при [фирма], гр.[населено място] е със 70% вид и степен на увреждане с чужда помощ, със срок на чуждата помощ до 01.01.2018г., с водеща диагноза "Инсулинозависим захарен диабет, без усложнения".
Въз основа на молбата е била извършена социална оценка, като е предложено на Директора на ДСП - град Шумен, на детето да бъде отпусната добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги - веднъж в годината. Социалната оценка е издадена на 24.03.2015г., със срок до 01.01.2018г.
С. З - декларация вх.№ 857-2/30.09.2015г до Директора на ДСП - град Шумен М. С. е направила искане за отпускане на добавка за социална интеграция на детето ѝ Р. С. за проведено балнеолечение и рехабилитационни услуги в КК "[населено място]", хотел „А.“, през периода 27.08.2015 - 31.08.2015 г., с придружител Р. Х.. Към заявлението-декларация са приложени Експертно решение № 0240 от заседание № 018 от 28.01.2015г. на ТЕЛК за общи заболявания при [фирма], гр.[населено място], удостоверяващо, че детето е със 70% вид и степен на увреждане с чужда помощ, със срок на чуждата помощ до 01.01.2018г.; социална оценка за детето от 24.03.2015г., според която следва да се отпусне добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги; удостоверение за раждане на детето; медицинско направление за санаториално лечение № 1760/25.08.2015г. издадено от д-р Я. П. на Р. Х. като придружител на детето, с диагноза "Инсулинозависим диабет тип I"; медицинско направление за санаториално лечение № 1275/13.08.2015г. издадено от д-р М. И. на детето Р. С.; фактура № 0000000355/01.09.2015г. с доставчик [фирма] за сумата от 195 лева, заплатена за проведена социална рехабилитация и балнеолечение в хотел"А.", КК"[населено място]", за периода 27.08.2015 - 31.08.2015г. на детето; фактура № 0000000356/01.09.2015г. с доставчик [фирма], за сумата от 195 лева, заплатена за престоя на Р. Х., като придружител на детето в хотел "А.", КК"[населено място]", за периода 27.08.2015 - 31.08.2015г.
Директорът на ДСП - град Шумен с писмо изх.№0404135 от 05.10.2015 г. поискал от Управителя на НЗОК - град София информация за ползвано право на хоспитализация по клинична пътека в [фирма], КК [населено място] хотел „А.“ за периода 27.08.2015 г. – 31.08.2015 г. за лицата М. С. и детето Р. С.. С писмо изх.№09-04-307/16.10.2015 г. Управителят на НЗОК е уведомил директора на ДСП - град Шумен, че посочените лица нямат отчетена хоспитализация по клинична пътека за периода от 27.08.2015г. до 31.08.2015г. С писмо изх.№ 33/131 от 05.10.2015г. Директорът на ДСП - град Шумен изискал от ТП на НОИ-гр. Ш. информация за ползване на права по НОИ от лицето М. С., в отговор на което с писмо изх.№ 1029-27-1027#1 от 08.10.2015г. директорът на ТП на НОИ-гр. Ш. отговорил, че посоченото лице не е ползвало парична помощ за профилактика и рехабилитация към 07.10.2015г.
С писмо изх.№0404/05.10.2015 г. директорът на ДСП - град Шумен изискал справка от директора на РЗИ - град Варна, дали обектът хотел „А.“ в КК [населено място], стопанисван от [фирма], отговаря на стандартите по Наредба № 30 от 19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарти „Физикална и рехабилитационна медицина“, съгласно изискването на чл.28 от ППЗИХУ, в сила от 04.07.2014 г. С писмо изх.№МД-07527/20.10.2015 г. директорът на РЗИ - град Варна е уведомил Директора на ДСП - град Шумен, че хотел „А.” не е лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ, а е с обществено предназначение, поради което не подлежи на проверка от РЗИ - град Варна за изискванията по Наредба № 30 от 19.07.2004 г. В това писмо е посочено също, че с Наредба №30 от 19.07.2004 г. е утвърден медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“ и този стандарт се прилага единствено и само в лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, а не в общо понятие „обект“, в какъвто случай е поисканата справка за хотел „А.“.
С оглед на така събраните в хода на административното производство доказателства, със Заповед № 857-2/27.10.2015г. директорът на ДСП-гр. Ш. отказал на С. отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги по чл.28 от ППЗИХУ за детето й Р.. Отказа е мотивиран с факта, че съгласно чл.28, ал.1 от ППЗИХУ такава се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите на Наредба № 30 от 19.07.2004г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина“, а хотел „А.” не е такъв обект. Отказът е оспорен по административен ред пред Директора на РДСП - град Шумен с жалба вх.№ 94ММ/156 от 12.11.2015г. по описа на ДСП - град Шумен и потвърден с решение № 94ММ/0008 от 07.12.2015г.
Предвид събраните по делото доказателства, обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при пребиваването в хотел „А.” е проведена социална рехабилитация на детето. По време на престоя на детето в хотела, са осъществени дейности като срещи с лекар-специалист педиатър-ендокринолог, обучение за създаване на умения за самостоятелен живот, които са насочени към подобряването на здравословното състояние на детето и промяна на живота му към по-висока степен на независимост, поради което тези дейности представляват по естеството си рехабилитационни дейности и по-конкретно - дейности за социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 ЗИХУ. Между страните не съществува спор за това, че осъществените дейности по време на лагера представляват по своята същност социална рехабилитация.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че доколкото социалната рехабилитация не е изключена от предоставяните услуги по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ, се дължи възстановяване на заплатените средства. Споделя и извода, че дейностите, които се включват в социалната рехабилитация не представляват медицинска дейност по принцип, и не попада в обхвата на медицинската специалност „Физикална и рехабилитационна медицина”, което да налага извършването й в обекти, отговарящи на стандартите на Наредбата.
Добавката за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ може да се предоставя както за медицинска рехабилитация, така и за социална рехабилитация, според смисъла на тези понятия, посочен, съответно в чл. 15, ал. 2 и 4 ЗИХУ, тъй като на първо място социалната рехабилитация представлява вид рехабилитационна дейност, а на следващо - социалната рехабилитация не е изключена нито изрично, нито по подразбиране от дейностите, за които се предоставя интеграционна добавка Освен това в чл. 15, ал. 1 от ЗИХУ изрично е посочено, че хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация. Несъмнено е също така, че съдържанието на двата вида рехабилитация - медицинска и социална, не е идентично, различни са и методите на въздействие върху човешкия организъм в рамките на цялостния възстановителен процес, насочен към промяна на живота на лицето с увреждания към по-висока степен на независимост. Поради това, не може да бъде поставен знак на равенство между дейностите, които се включват в двете понятия и съответно - които могат да бъдат осъществени за постигане на целите на съответния вид рехабилитация. Тълкуването на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, което е направено от административния орган в оспорената пред съда заповед и което се поддържа и в касационната жалба, неправилно поставя точно такъв знак за равенство между медицинската и социалната рехабилитация. Ако се сподели тълкуването на административния орган значително се ограничава възможността за ползване от правоимащите лица на добавката за социална интеграция, предвидена в чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ и по-конкретно за ползване на тази добавка за социална рехабилитация. Оттук и извода, че Законът за интеграция на хората с увреждания не съдържа ограничение на правото на социална интеграция, което да е в смисъла на въведеното в чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ допълнение, в сила от 4.07.2014 г., а именно добавката по т. 4 от ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Според чл. 15, ал. 1 ЗНА нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗНА изрично е казано, че ако правилник противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.
По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 10.03.2016 г. по адм. дело № 266/2015 г. на Административния съд Шумен. Решението не подлежи на обжалване.