Р Е Ш Е Н И Е

№ 52

гр. София, 15.04.2019 година

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К

ЧЛЕНОВЕ: Ж. Н

П. Ш

при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Т.Комов, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КНОХД № 68/19 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.1 от НПК по постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия П. Т. С. срещу решение № 359/08.10.2018г., постановено по ВНОХД № 1007/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 105/26.04.2018г., постановена по НОХД № 1812/2018г. по описа на Софийски градски съд. С атакуваните актове С. е признат за виновен в това, че на 24.06.2015г. в [населено място], в съучастие като съизвършител с К. Г. и неустановено лице, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 965лв. от владението на В. Ц. Р., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила. На основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1 б.“а“ и „б“ от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем години, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг“ режим. Постановено е приспадане на времето на предварително задържане по мярка за неотклонение и са му възложени направените по делото разноски.

В касационната жалба възразява срещу анализа на доказателствата, като се твърди, че е непълен и необективен, че от тях не се извежда безпротиворечив извод за авторството на деянието, и че решението почива на предположения. Изтъкват се аргументи за отхвърляне достоверността на показанията...