Р Е Ш Е Н И Е

№ 79

София, 15.04.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. А

ЧЛЕНОВЕ: Т. К

Б. Ч

при секретар К. П и в присъствието на прокурора К. И изслуша докладваното от съдията Е. А наказателно дело №.194/2019 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба от защитника на подсъдимата П. И. К. адвокат А. П. против решение № 529 от 24.12.2018 г. по внохд № 1435/2018 г. на Софийския апелативен съд.

В жалбата се сочи, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не е изследвал обективно, всестранно и пълно обстоятелствата по делото и не е разкрил обективната истина. Изрично се изтъква, че съдебният акт не дава отговор на възраженията и доводите на защитата и е базиран на превратна оценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, предпоставила незаконосъобразни правни изводи за увеличаване на санкцията. Касаторът намира, че съдът е пренебрегнал критичното отношение на подсъдимата към стореното, искреното съжаление и дълбоко съжаление за причинените вреди, самопризнанията в двете фази на процеса, лошата социална среда и на последно място - ниския интензитет на употребената при грабежите сила.

Определената санкция е оценена като прекомерно тежка и поради това – явно несправедлива.

В заключение се отправя искане за намаляване на наложеното наказание или, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на второстепенния съд.

В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Прокурорът пледира решението на въззивната инстанция да бъде оставено в сила, тъй като не са налице...