Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище в [населено място], представлявано от управителя Р. И. Х., чрез юрисконсулт, против решение №4533/27.06.2016г., постановено по адм. д.№12309/2015г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед №РД-01-608/16.11.2015г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) за отнемане разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС №1256/ 31.01.2013 г. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енително основание по чл.209, т.3 АПК. Твърди, че съдът е достигнал до необоснован извод за валидност на административния акт. Поддържа становището си, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, тъй като липсва валидно упълномощаване от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. По тези съображения иска обезсилване на решението като недопустимо и изпращане преписката на административния орган за ново разглеждане.
Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу заповед №РД-01-608/16.11.2015г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл.148б, ал.1, т.1, предл. първо и ал.3, т.2 и 3 от Закон за движение по пътищата, чл. 26, ал.1, т.1, предл. първо и ал.2, т.2 и 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства е отнето разрешение №1256/31.01.2013г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, валидно до 31.01.2018г. Отнет е и индивидуалния печат за заверяване на документите, свързани с продължаване на срока на валидност на удостоверенията за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари, и картата за достъп да информационната система по чл. 147, ал.8 ЗДвП на Ц. П. М., включен в списъка към разрешение №1256. Прекратен е достъпът му до информационната система по чл.147, ал.8 ЗДвП.
За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, в пределите на предоставената му власт, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Посочил е, че заповедта е издадена от компетентен орган, по силата на делегирани му правомощия от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, предвид заповед № РД-08-21/15.01.2015 г. Макар и в оспорения акт да е изписана като №РД-08-20/15.01.2015 г., очевидната фактическа грешка е поправена с последваща заповед №РД-01-688/ 16.12.2015г. Заключил е, че фактическите установявания на органа не са оборени от жалбоподателя, подкрепени са с приложените по делото писмени доказателства и обосновават законосъобразния извод, че проверения контролно-технически пункт не отговаря на изискванията на закона и съответно са налице предпоставките за отнемане на издаденото разрешение. Решението е правилно.
Неоснователно е касационното оплакване за недопустимост на обжалваното решение. Касаторът смесва основанията за недопустимост на съдебното решение с основанията за нищожност на индивидуалния административен акт. Обжалваното съдебно решение е валиден павораздавателен акт, постановен в съответствие с чл.172а АПК, от надлежен съдебен състав.
Неоснователни са поддържаните доводи на касатора за липса на компетентност на издателя на оспорения акт. В съответствие с доказателствата по делото и закона първоинстанционният съд е приел, че изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е компетентен орган и действа в границите на делегираните му права, спазвайки разпоредбата на чл. 148б, ал.2 ЗДвП.
В оспорената заповед като основание за компетентността на органа е посочена заповед №РД-08-20/15.01.2015г., вместо заповед №РД-08-21/15.01.2015г., с която министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията делегира права на председателя на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Със заповед №РД-01-688/16.12.2015г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е поправена допуснатата очевидна фактическа грешка в процесната заповед №РД-01-608/16.11.2015г. Административният съд правилно е приел, че делегирането на правомощия е надлежно и допуснатата очевидна фактическа грешка не влече липсата на компетентност на административния орган, тъй като упълномощаването е извършено с изрична заповед. Към момента на издаване на поправения административен акт, изпълнителният директор на ИА АА е носител на делегираната компетентност да издава и да отнема разрешения за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и списъците към тях. Допуснатата от органа очевидна фактическа грешка е надлежно поправена. Посоченото от касатора административно дело, образувано по направено от дружеството оспорване на заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, то е и неотносимо към правилността на съдебното решение.
От събраните по делото доказателства съдът е извел обоснован извод, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган в пределите на предоставената му власт. Спазена е разпоредбата на чл.148б, ал.2 ЗДвП. Разрешението е отнето с мотивирана заповед на упълномощено от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията длъжностно лице. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е надлежно упълномощено лице със заповед №РД-08-21/15.01.2015г. и е действал в съответствие с предоставените му правомощия. Заповедта за делегиране на правомощия на изпълнителния директор, едно от които е отнемане на разрешенията за извършване на периодични технически прегледи, е валиден и стабилен административен акт, възлагащ на органа материална компетентност. Дори да не е изрично посочена в оспорения административен акт, това не води до незаконосъобразност на акта, тъй като компетентността на органа е надлежно доказана в процеса.
Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При извършената съдебна проверка по чл.218, ал.2 АПК касационният състав не намери основания, водещи до друг правен извод.
С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски за защита от юрисконсулт, претенцията е доказана по основание. По делото е приложен писмен отговор на касационната жалба и пълномощно. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4533/27.06.2016г., постановено по адм. д. № 12309/2015г. по описа на на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище [населено място], [адрес] да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ направените по делото разноски в размер на 100 лв. (сто лева). Решението е окончателно.