Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ против решение № 6660/02.11.2015 г., постановено по адм. дело №7718/2014 г. на Административен съд София - град, с което е отменено нейно задължително предписание, изпратено на [фирма] с писмо изх. №П-4676/10.07.2013 година.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на съдебното решение, като постановено срещу ненадлежна страна, алтернативно за неговата неправилност отм. енителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс.
Ответникът - [фирма], чрез процесуалния си представител адв.. Н оспорва касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От представените по делото доказателства се установява, че с решение № 6517/28.10.2013 г., постановено по адм. дело № 8292/2013 г. Административен съд София - град отменя по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], представлявано от Т. К. Я., задължително предписание /без дата и изх. №/ на Комисията за защита на личните данни, изпратено на жалбоподателя с писмо, изх. №П-4676/10.07.2013 година. С решение № 10476/29.07.2014 г., постановено по адм. дело № 1412/2014 г. тричленен състав на ВАС, на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК е отменил решение № 6517/28.10.2013 г. по адм. дело № 8292/2013 г. на АССГ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите на решението са дадени задължителни указания при новото разглеждане на делото, съгласно които съдът следва да обсъди всички събрани и представените с преписката доказателства. Според касационната инстанция законосъобразността на оспореното задължително предписание не е проверена изцяло, а само по отношение съществени нарушения на производствените правила. Липсата на конкретни мотиви по същество препятстват касационната инстанция да осъществи проверка на правилността на съдебното решение.
С оспореното пред настоящата инстанция решение е отменено задължително предписание на Комисията за защита на личните данни, с което на основание чл.10, ал.1, т.5 от ЗЗЛД и решение на Комисията за защита на личните данни от Протокол №20 от редовно заседание, проведено на 19.06.2013 г., относно констативен акт с вх. № КА-572/11.06.2013 г., КЗЛД издава задължително предписание на [фирма], ЕИК[ЕИК], в качеството му на администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД да се преустанови събирането и съхраняването на копия от документите за самоличност, като се представят доказателства пред КЗЛД за унищожаване на направените копия, като задължителното предписание следва да бъде изпълнено в едномесечен срок от датата на получаването му, като КЗЛД бъде уведомена за предприетите организационни и технически мерки относно изпълнението му.
Изрично е посочено е, че при неизпълнение на това задължително предписание, ще бъде наложено административно наказание по реда на Глава VIII от ЗЗЛД.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваното задължително предписание е постановена в нарушение на предписаната от закона форма, като в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, предписанието на КЗЛД е постановено без мотиви. Прието е, че допуснатото нарушение на формалните изисквания при издаване на акта е съществено, тъй като ограничава правото на защита на адресата, който фактически не е уведомен за причините, довели до постановяването му от комисията.
Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно.
Съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт.
В задължителното предписание изрично е посочено, че същото се издава въз основа на Решение на Комисията за защита на личните данни от Протокол №20 от редовно заседание, проведено на 19.06.2013 г., относно констативен акт с вх. № КА-572/11.06.2013 година.
В констативния акт с вх. № КА-572/11.06.2013 год. на който се е позовал административният орган са обобщени установените при извършената проверка с оглед спазване на ЗЗЛД в дейността на [фирма] относими факти и обстоятелства. Същият е част от административната преписка и съдържа не само подробните фактически основания за издаване на задължителното предписание, но и всички данни за обработване на лични данни, надхвърлящо целите на обработване на личните данни съгласно чл.2, ал.2, т.2 от ЗЗЛД. (В Р. С се съхраняват данни относно служителите, работниците и изпълнителите по граждански договори в [фирма]. Регистърът се води на хартиен и на електронен носител. Хартиените носители на лични данни се съхраняват в папки /кадрови досиета/ за всеки служител. По време на проверката е установено, че кадровите дела се съхраняват в специален картотечен шкаф, като към досиетата на работниците и служителите се съхраняват копия от личните им карти, а това е обработване на личните данни, надхвърлящо целите на обработване на личните данни съгласно чл.2, ал.2, т.2 от ЗЗЛД.) По изложените съображения следва да се приеме, че решението на комисията е мотивирано, като мотиви се съдържат в съпътстващите материали - констативен акт с вх. № КА-572/11.06.2013 година. Освен това изискването за посочване на правно основание за издаване на акта не е самоцелно, а е предназначено да гарантира правото на защита на засегнатите страни и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта. Поради това следва да се приеме, че задължителното предписание е мотивирано.
Предвид на изложеното, като е отменил задължителното предписание на КЗЛД, изпратено на [фирма] с писмо изх. №П-4676/10.07.2013 година, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него касационната инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на [фирма].
Воден от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6660/02.11.2015 г., постановено по адм. дело №7718/2014 г. на Административен съд София - град, с което е отменено задължително предписание на Комисията за защита на личните данни, изпратено на [фирма] с писмо изх. №П-4676/10.07.2013 година и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] срещу задължително предписание на Комисията за защита на личните данни, с което на [фирма], ЕИК[ЕИК], в качеството му на администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД е предписано да се преустанови събирането и съхраняването на копия от документите за самоличност, като се представят доказателства пред Комисията за защита на личните данни за унищожаване на направените копия, като задължителното предписание следва да бъде изпълнено в едномесечен срок от датата на получаването му, като Комисията за защита на личните данни бъде уведомена за предприетите организационни и технически мерки относно изпълнението му, а в случай на неизпълнение на това задължително предписание, ще бъде наложено административно наказание по реда на Глава VIII от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ). РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.