Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. Г. ЧЛЕНОВЕ:Г. К. Ю. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Никола Невенчинизслуша докладваното от съдиятаГ. К. по адм. дело № 4871/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ, Фонда), чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт А. И., против решение № 229 от 11.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1187/2019 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменен негов мълчалив отказ по проектно предложение с идентификационен номер (ИН) BG06RDNP001-4.001-0554 от 16.05.2018 г. на Б. Г. И. ЕООД, гр. Симитли по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020, мярка 4 Инвестиции в материални активи, подмярка 4.2 Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти и е върната преписката за изрично произнасяне по цитираното проектно предложение.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че Разплащателната агенция в специалната процедура по разглеждане на заявления за подпомагане по цитираната мярка извършва предварителна оценка на проектните предложения по критериите, регламентирани в одобрените Условия за кандидатстване, като се публикува списък на всички проектни предложения, с посочване на получения брой точки в оценяването. Кандидатът е получил 55 точки, като е подал възражение до ръководителя на Управляващия орган (УО) на ПРСР, в резултат на което е назначена комисия за разглеждането му. Същата е приела възражението за неоснователно и предложението участва в крайното класиране с 55 точки, като към настоящия момент процедурата за извършване на оценка, както за допустимост, така и техническа и финансова на всички предложения, за които е наличен бюджет не е завършила, което е и пречка за издаване на решение по чл. 9д от Закона за подпомагане на земеделските производители )ЗПЗП) от изпълнителния директор на Фонда, съответно не е налице мълчалив отказ. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендират се разноски за производството. направено е възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна адвокатски хонорар.

Ответникът - Б. Г. И. ЕООД, гр. Симитли, представлявано от А. М., чрез пълномощника си адв. Д. М., в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационното производство по представения списъка по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК),

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение не страда от породи, налагащи отмяната му и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Благоевград е образувано по жалба на настоящия ответник по касация против мълчалив отказ на касатора да се произнесе по проектното му предложение с ИН BG06RDNP001-4.001-0554. Решаващият съд с определение № 927 от 29.06.2020 г., постановено по адм. дело № №1187/2019 е приел, че не е налице мълчалив отказ, тъй като административната процедура не е приключила. Това определение е отменено с определение № 14045 от 12.11.2020 г. на тричленен състав на ВАС, постановено по адм. дело № 11607/2020 г. по описа на ВАС, по съображения, че е възможно формиране на мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ и същият дължи произнасяне с решение по чл. 9д от ЗПЗП, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

При продължилото разглеждане на делото, съдът е обсъдил събраните доказателства и е установил, че дружеството - жалбоподател е подало проектно предложение по ПРСР 2014-2020, мярка 4 „Инвестиции материални активи, подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 1 954 999.68 лева за изграждане и оборудване на Производствена сграда за преработка, маркетинг, съхранение и реализация на селскостопански и животински продукти (Обект № 1) и Кланичен пункт за добив и нарязване на месо от зайци (Обект № 2) в ПИ 029138, м. Виро/дола, землището на с. Крупник.

Предложението е подадено на 16.05.2018 г. Процедурата за подбор е открита с обява – Приложение № 3 към Заповед № РД09-79/09.02.2018 г. на заместник-министъра на земеделието, храните и горите, с която са утвърдени и Насоки за кандидатстване, включващи условия за кандидатстване и условия за изпълнение на одобрените проекти. Проектното предложение е получило предварителна оценка от 55 точки, срещу която е подало възражение, което е отхвърлено като неоснователно от назначената по предвидения ред комисия. Поради това същото е включено в крайното класиране с 55 точки, видно от публикувания на 10.09.2018 г. в ИСУН списък, обективиращ последния етап на предварителното класиране по процедурата.

На 01.10.2019 г. дружеството е подало искане до ръководителя на УО на ПСРС 2014-2020 - вх. № 70-4758/01.10.2019 г. за издаване на решение по чл. 9д ЗПЗП, изпратено по компетентност на изпълнителния директор на Фонда, който не се е произнесъл, което не е спорно.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна е приел, че подадената жалба е основателна - формиран е мълчалив отказ, който е незаконосъобразен. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, производствата по ПРСР 2014-2020 г. се провеждат по реда и при условията на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) за мерките и подмерките, извън посочените в т. 1 – тези по чл. 21, § 1, б. „б“ (Инвестиции в развитието на горските площи и подобряване на жизнеспособността на горите), чл. 28 (Агроекология и климат), чл. 29 (Биологично земеделие), чл. 30 (Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите), чл. 31 (Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения), чл. 33 (Хуманно отношение към животните) и чл. 34 (Екологични услуги и услуги във връзка с климата в горското стопанство и опазване на горите) от Регламент № 1305/2013. Процесната процедурата не попада в мерките по т. 1 на чл. 9б от ЗПЗП, с оглед което редът за провеждането й е този по ЗУСЕСИФ – чл. 24-42, съответно и по Наредба № 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти от мярка 4. Инвестиции в материални активи от ПРСР 2014 – 2020 г.

Решаващият съд е посочил, че в случая, на основание чл. 9в, т. 1 от ЗПЗП е извършена предварителна оценка на проектните предложения поради надхвърляне на разполагаемия бюджет за съответния период на прием. Получената от дружеството оценка е оспорена по реда на чл. 39, ал. 3 от Наредба № 20/27.10.2015 г., но възражението е отхвърлено и предложението участва в крайното класиране с получения брой точки - 55, като е обявено в публикувания списък, с което е приключил етапа на предварителното класиране, а е безспорно, че до приключване на съдебното производство, няма издаден акт на ръководителя на УО по чл. 9д от ЗУСЕСИФ за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Съгласно цитирания текст, административният орган е задължен да се произнесе с мотивирано решение и неизпълнението на това задължение обективира мълчалив отказ. Същият е незаконосъобразен и тъй като съдът не може да замести компетентния орган и естеството на акта не позволява произнасянето от съда по същество, след отмяната на мълчаливия отказ, първоинстанционният съд е приел, че преписката следва да бъде изпратена на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне с мотивиран акт по наличието или отсъствието на предпоставките за предоставяне/отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подаденото проектно предложение.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че към настоящия момент процедурата за извършване на оценка за административно съответствие и допустимост, както и техническа и финансова оценка не е приключила. Липсват каквито и да са данни и доказателства, които да обосновават подобен извод. Конкретното проектно предложение е с приключил етап на предварително оценяване, като безспорно е установено и съдът правилно е оценил доказателствата относно това, че е проведена процедурата по чл. 9в, ал. 3 от ЗПЗП - оценяване и класиране на проектните предложения и публикуване на списъка с получения брой точки, както и тази по чл. 9в, ал. 4 от ЗПЗП - кандидатът е подал възражение до ръководителя на УО на ПРСР, което е отхвърлено от назначената комисия, което е видно от обстоятелството, че са публикувани списъците по чл. 9в, ал. 6 от ЗПЗП. На сайта на ДФЗ на 24.09.2019 г. е публикуван окончателния списък с класираните проектни предложения, като по отношение конкретното проектно предложение липсват каквито и да са данни да е предмет на обсъждане, чрез включване в съответния списък, с оглед евентуално увеличаване на бюджета по процесната процедура, съответно не може да се приеме възражението, че същата не е приключила, по аргумент от нормата на чл. 9г от ЗПЗП.

Съдът е мотивирал изводите си от фактическа и правна страна и същите кореспондират със събраните по делото доказателства и с материалния закон.

Правилно е прието, че е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който е незаконосъобразен с оглед изискването на специалния закон за мотивирано произнасяне, в което съдът не може да замести компетентния орган. Административната процедура по разглеждане на заявления за подпомагане по подмярка 4.2. Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти - чл. 27, ал. 4, изр. 1 от ЗУСЕСИФ завършва с издаването на заповед от изпълнителния директор на ДФ Земеделие - РА за пълно или частично одобрение или отказ от финансиране на заявлението за подпомагане по чл. 9д от ЗПЗП, респ. чл. 41г от Наредба № 20/27.10.2015 г., които норми правилно са приложени от решаващия съд. Посоченото е и в съответствие с мотивите на отменителното определение на ВАС - № 14045 от 12.11.2020 г. на тричленен състав, постановено по адм. дело № 11607/2020 г. по описа на ВАС.

Съдебното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба и като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора е основателна претенцията на касатора за присъждане на разноски за касационното производство, които възлизат на 1700 лева, действително заплатено възнаграждение за един адвокат. С оглед фактическата и правна сложност на делото е неоснователно възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, релевирано от касатора.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 229 от 11.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1187/2019 г. на Административен съд - Благоевград.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на Б. Г. И. ЕООД, гр. Симитли, представлявано от А. М., сумата от 1700 ( хиляда и седемстотин) лева за разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Виолета Главинова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Галина Карагьозова

/п/ Юлия Ковачева