Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

В. К. Г. от [населено място], чрез адв. П. Б обжалва решение 453/02.03.2016 г. на Административен съд, [населено място] постановено по адм. дело № 2755/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-03000315000085-091-001/08.06.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП град Варна, потвърден с решение № 396/12.08.2015 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно – осигурителна практика, [населено място].

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Конкретно оплакване е относно изводите на съда за недоказано получаване на комисионни възнаграждения от [фирма] по комисионен договор от 12.07.2005, което е опорочило изводите за наличие на основание по чл. 122 ДОПК.

Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски.

Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", [населено място] оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представена по делото молба от 02.03.2017 г. на юрк. Г.Е.П юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховния административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 АПК приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на В. К. Г. от [населено място] е определен данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 18 866.77 лева и лихви от 9875.39 лева. Ревизията е проведена по особения ред, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал.1, т.7 ДОПК – несъответствие на доходите на ревизираното лице и имущественото...