Образувано е по касационна жалба на В. А. П., от [населено място], чрез пълномощника му – адв.. П, против решение №3514/25.05.2016 г. по адм. дело №12611/2015 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК.
Ответникът: Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите /НАП/, чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Фенерска, оспорва касационната жалба като неоснователна.Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на В. А. П., против Заповед №ЗЦУ/1494 от 03.12.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.90, ал.1, т.5 ЗДСл. на оспорващия е наложено наказание „дисциплинарно уволнение” и против Заповед №2143/03.12.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното му правоотношение, на основание чл.107, ал.1, т.3 ЗДСл. Прието е, че и двете заповеди са издадени от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон и целта му. От подробния анализ на данните по образуваното от дисциплинарно наказващия орган /ДНО/ дисциплинарно производство и допълнително събраните от съда доказателства, е отчетено, че деянията за които оспорващия е подведен под дисциплинарна отговорност представляват неизпълнение на служебните му задължения по смисъла на чл.89, ал.2, т.1 ЗДСл., като главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията на [фирма], което обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Прието е, че и двете описани в заповедта нарушения са доказани, както и че са извършени по повод финансова ревизия на [фирма], като В. П. в качеството му на главен инспектор по приходите и ръководител на тази ревизия, е издал РА №Р-2204-1303921-091-001/30.06.2015 г. при неизяснена фактическа обстановка, без да установи неправомерно ползване на данъчен кредит от страна на ревизираното дружество, в размер на около 1 600 000 лв., посредством включване в дневниците за покупки на дублирани документи относно ВОП, веднъж като протокол по чл.117 ЗДДС и втори пък като инвойс фактура, както и е издал неправомерно РА за поправка на ревизионен акт №П-22220415140655-003-001/12.08.2015 г., с който е променил констатациите по издадения вече РА от 30.06.2015 г., в нарушение на чл.133, ал.2 ДОПК. Според съда и двете описани нарушения са тежки, тъй като с тях се уронва престижа на държавната служба, създават предпоставки за причиняване на имуществени вреди за държавата в значителен размер, както и представа за безнаказаност на държавните служители, когато с действията си нарушават закона. Поради това са споделени мотивите на ДНО в заповедта, че извършеното дисциплинарно нарушение от страна на П. е тежко, с него същият е нарушил основни служебни задължения по длъжностна характеристика / раздел V/, както и задълженията му по процедура К-11 „Предварителна подготовка и планиране на ревизията”, по процедура К-12 „Изпълнение на ревизията” и по процедура К-13 „Приключване на ревизия”. Нарушенията са приети за установени не само от доказателствата към административната преписка, но и от доказателствата пред съда, каквито са заключението на СИЕ и показанията на св.И. К., съставител на Доклада от 28.09.2015 г.,в който са обективирани резултатите от проверката за дейността на В. П. като гл. инспектор по приходите и ръководител на ревизията на посоченото по-горе дружество и са изтъкнати нарушенията му. Прието е още от съда, че заповедта, противно на оплакванията, съдържа мотиви, вкл. и такива за вината, съгласно изискванията на чл.97, ал.1 ЗДСл. Отхвърлени са и оплакванията за допуснати съществени нарушения на чл.93, ал.1 ЗДСл. във връзка с проведеното изслушване от ДНО, както и на чл.94, ал.1 ЗДСл., относно срока за налагане на дисциплинарното наказание.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
От съвкупната преценка на доказателствата съдът е установил правилно фактите, а въз основа на тях е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за извършено от касатора дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 ЗДСл., даващо право на ДНО да му наложи дисциплинарно наказание „уволнение”.
Дисциплинарното нарушение по чл.89, ал.2, т.1 ЗДСл. е свързано с установяване на виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на П., в качеството му на държавен служител – главен инспектор по приходите, сектор „Ревизии”, Д”Контрол” при ТД на НАП-София и ръководител на ревизията на [фирма], по ЗДДС, за д. п. 01.05.2012 г. до 28.02.2015 г., при съставяне на РА №Р-2204-1303921-091-001/30.06.2015 г. и РА за поправка на ревизионен акт №П-22220415140655-003-001/12.08.2015 г.
По отношение на първия от двата РА по делото е установено, че в тях липсват констатации за неправомерно ползване на данъчен кредит от ревизираното дружество, в размер на около 1 600 000 лв., от незаконосъобразно включване в дневниците за покупки на дублирани документи относно ВОП, веднъж като протокол по чл.117 ЗДДС и втори пък като инвойс фактура, със самоначислен ДДС. Този пропуск е пряка последица от действията на ревизиращия екип, чийто ръководител и член е бил касатора. Касационният съд споделя изводите на първоинстанционния, че при издаването на РА от 30.06.2015 г. срещу [фирма], касаторът е допуснал групи нарушения на служебните му задължения по длъжностна характеристика /стр.71-74 от делото/ и по-конкретно тези посочени в Раздел V, свързани с предварителната подготовка и анализ на данните за ревизираното лице, за всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка при съставяне на РД, изведени правни изводи и предложение за определяне на данъчните задължения на РЛ, да изисква и дава насоки и указания към участниците в ревизията и пр., както и задълженията му по одобрени от НАП процедури за извършване на ревизия от длъжностни лица в отдел и сектор „Ревизии”, Д.”Контрол” при ТД на НАП-София, а именно: по Процедура К-11 „Предварителна подготовка и планиране на ревизията”; по процедура К-12 „Изпълнение на ревизията”; и по Процедура К-13 „Приключване на ревизията”;
При правилно приложение на закона са изводите на съда, че тези пропуски в РА се дължат изцяло на поведението на ревизиращия екип, чийто ръководител и член е бил касатора, като неизпълнението на служебните му задължения по установяване на задължения от неправомерно ползване на данъчен кредит в такъв голям размер от страна на ревизираното дружество, е съзнателно и не се дължи на технически причини. В тази връзка се споделят констатациите на ДНО в заповедта, че касаторът е имал документална възможност да ревизира неправомерното ползване на ДДС от страна на РЛ за съответните данъчни периоди, но поради субективен пропуск и в нарушение на служебните му задължения не е сторил това.
По идентичен начин е извършено и нарушението при съставянето на втория РА за поправка на вече издаден РА, с който, без да има право и в нарушение на чл.113, ал.2 ДОПК, ревизиращия екип, чийто ръководител и член е касатора, е направил промяна в констатациите по същество на първия издаден РА от 30.06.2015 г., като са променени задълженията по ДДС на [фирма]. Правилни са изводите на съда, че нарушенията са установени по категоричен начин както от доказателствата по административната преписка /проведено дисциплинарно производство/, така и от доказателствата събрани в хода на съдебното производство - заключение на СИЕ и показания на св.И. К., съставител на Доклада от проверката №93-003618/28.09.2015 г.
Настоящият състав намира, че и двете нарушения, допуснати от В. П., са тежки, при грубо неизпълнение на служебните му задължения като ревизиращ орган и орган по приходите, посочени по-горе. Ето защо като е приел, че за тях се дължи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и решението му се явява правилно.
В тази връзка не се споделя оплакването на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради отхвърляне и необсъждане на всички негови доводи и възражения по чл.146 АПК и преди всичко доводите му за съществени нарушения в проведеното дисциплинарно производство – поредност на действията, липса на изслушване, неспазен срок за налагане на дисциплинарното наказание, определянето му в нарушение на критериите по чл.91, ал.1, т.1-4 ЗДСл. Видно от обжалваното решение, съдът е изложил подробни мотиви по тези оплаквания, които е намерил за неоснователни. Касационният съд споделя тези изводи, със следните допълнения.
Неоснователно е оплакването за нарушение на чл.93, ал.1 ЗДСл.,поради неизслушване на служителя след образуване на дисциплинарното дело и преди налагане на дисциплинарното наказание от ДНО. По делото не е спорно, че В. П. е изслушан от ДНО на 29.10.2015 г., за което е съставен протокол от с. дата, дадена му е възможност да се запознае с материалите по преписката: Докладна записка от 31.07.2015 г., заповед от 07.08.2015 г. на ИД на НАП за проверка по констатираните в докладната записка нарушения, Доклад за резултатите от тази проверка, от 28.09.2015 г. и два бр.РА-ве, както и да представи писмени обяснения по случая, в срок до 03.11.2015 г. Такива писмени обяснения са депозирани от служителя до ИД на НАП, който е и ДНО, на 03.11.2015 г. /стр.36 от делото/.Същите са взети предвид от ДНО и са обсъдени от дисциплинарния съвет /ДС/ преди издаване на заповедта. В ЗДСл. не е предвидено изискване изслушването, респ. приемането на писмени обяснения, да стане след образуване на дисциплинарното дело и след събирането на всички доказателства. Условието което поставя чл.93, ал.1 ЗДСл. е тези писмени обяснения и това изслушване да бъдат направени преди налагане на дисциплинарното наказание, което условие в случая е изпълнено, както правилно е прието и от съда. Още повече, че както изслушването, така и писмените обяснения на В. П. са дадени именно по повод на процесните нарушения, за които по-късно му е наложено и дисциплинарно наказание, поради което правата му не са нарушени – той е известен от ДНО, че тези му деяния представляват нарушения на служебната дисциплина и му е осигурена възможност да изрази становището си, да направи възражения и да представи доказателства, от която възможност той се е възползвал.
Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл.94, ал.1 ЗДСл. Настоящата инстанция не споделя изводите на решаващия съд, че 2-месечния срок за налагане на дисциплинарното наказание на П. тече от 30.11.2015 г., от която дата е решението на ДС при ЦУ на НАП и която е дата на откриване на нарушението. В случая дата на открване на нарушението следва да се счита датата 01.10.2015 г., когато доклада за резултатите от проверката са станали известни на ДНО. Видно от този Доклад изх.№93-00-3618/28.09.2015 г. същия е станал известен на ДНО, в лицето на ИД на НАП, на 01.10.2015 г., на която дата му е предоставен и той е поставил резолюцията „Да” / виж Доклада на стр.21 от делото/.Съгласно чл.94, ал.3 ЗДСл. сроковете по ал.1 не текат, когато държавния служител е в законоустановен отпуск. По делото не се оспорва, че през това време П. е ползвал 4 работни дни законоустановен отпуск, видно от Справка на ТД на НАП -София/ стр.79/ или 2-месечния срок за налагане на наказанието е изтекъл на 05.12.2015 г. Заповедта е издадена преди това, на 03.12.2015 г., т. е при спазване на законовия 2-месечен срок.
Неоснователно се поддържа, че съдът не е отчел допуснатите от органа нарушения на чл.91, ал.1, т.1-4 ЗДСл. при определяне на дисциплинарното наказание-уволнение. От съдържанието на оспорената заповед решаващият съд правилно е установил, че при определяне вида и размера на следващото се дисциплинарно наказание на В. П., са отчетени всички обстоятелства, залегнали в цитираната правна норма като критерии. На първо място, че извършеното нарушение е тежко, несъвместимо с принципите на държавната служба по смисъла на чл.18 ЗДСл., че от него е възможно да настъпят значителни вредни последици, които уронват престижа на държавната служба и че то не следва да създава у гражданитето представа за безнаказаност на служителите, които са го допуснали. На второ място, че нарушението е извършено виновно, т. е съзнателно, без оглед на конкретната форма на вина, по смисъла на НК. Изложени са обстоятелствата при които е допуснато нарушението – по повод извършена финансова ревизия на търговско дружество, при непроверени документи за наличие на основания за приспадане на данъчен кредит в значителен размер от РЛ, както и при липса на укоримост от страна на касатора, с обяснения от негова страна, че нарушенията са в резултат на технически пропуски.
От гореизложеното следват изводи, че касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
При този изход по обжалването и направеното искане от ответника, на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК / ред. Д.в. бр.8/2017 г./ във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №3514/25.05.2016 г. постановено по адм. дело №12611/2015 г. на Административен съд София-град, първо отделение, 19-ти състав.
ОСЪЖДА В. А. П., от [населено място],[жк]бл.[номер], вх.[номер], ет.[номер], ап.[номер], да заплати на Национална агенция по приходите - София, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 200 /двеста/ лева. Решението не подлежи на обжалване.
Не споделям изводите, че оплакването в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на чл.93, ал.1 ЗДСл., е неоснователно.
Считам, че разпоредбата на чл.93, ал.1 ЗДСл., относима към задълженията на ДНО по образуваното дисциплинарно производство срещу касатора, е нарушена, поради което само на това основание, без да разглежда спора по същество, съдът е следвало да отмени заповедта, съгласно чл.93, ал.2 ЗДСл. Като не е установил това нарушение и е разгледал спора по същество съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна и вместо него постановяване на друго, с което оспорената заповед на ИД на НАП бъде отменена като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила.